Лудогорец ЦСКА Левски Локомотив Пловдив Литекс Черно море Славия Берое Верея Локомотив София Хасково Ботев Пловдив Челси Манчестър Юнайтед Ливърпул Реал Мадрид Атлетико Мадрид Барсeлона Милан Интер Ювентус Рома

Контакти

Нулева година за  футболист на България

Нулева година за футболист на България

02-11-2015 Жаклин МИХАЙЛОВ

А спортистът е за новините накратко

Отрано тези, които се гласят да провеждат анкета за футболист на България за 2015 година, ако изобщо има такива, трябва да се откажат от своите намерения. И най-вече това трябва да направи БФС, на които не им трябва и официално погребение на БГ футбола. Защото на една церемония за футболист на годината чалгата на Кали

ще звучи като
погребален марш

След като няколко години се избираше футболист на България от немай къде, сега и тази категория на стоки с надценка се изчерпа. 2015 ще се запомни като съвършената година за родните ритнитопковци и техните началници. В тази година и да искаш, няма за какво да се хванеш. Единственият, който заслужава приза, е Димитър Бербатов, който дали играе, дали е резерва, може да закара 15 хиляди души на стадиона да му пеят името. Но Бербатов скоро ще стане на 35 и едва ли копнее да прибавя нови синекурни отличия.
Бербатов като футболист се е запътил към историята, какво обаче дойде след него благодарение на изключителната програма за развитие на футбола по време на десетгодишния мандат на Боби и ко. Реколтата на Михайлов този път е нулева. Сланата попари българските футболни таланти. И не се вижда никаква светлина в тунела. Затова една нова церемония не е желателна, дори би била напълно безсмислена. А, от друга страна, е трудно да се прекъсне една над 50-годишна традиция. Но дотам са я докарали. Вариациите по темата се изчерпиха напълно. Виж, ако искат да избират само треньор, има един достоен кандидат, който обаче работи повече от успешно на 5 хиляди километра от България!

Без футболист трябва, но
без спортист не може

За съжаление и картината в целокупния български спорт не е никак розова. Година преди олимпиадата в Рио де Жанейро за България има само един сигурен медал от художествената гимнастика. Всичко друго е под въпрос. Щангите отново са на трупчета, борбата не спечели злато от световно. На големите световни първенства по атлетика, плуване и гимнастика сме без шампиони и без медали.
Спортът обаче трябва да бъде почетен с традиционната пищна церемония, защото това е единственият момент в годината, когато не е в сиромашката си позиция. И по тази тема вече може да се разсъждава професионално. Има два подхода за оценка. Първият е наследеният от социализма да се преценява спортнияг успех по неговия престиж. И по скалата се нареждат олимпиада, световно, европейско. Златни, сребърни, бронзови. Има и друг подход, който може би трябва да замени поостарялата метода. Да се направи преценката по конвертируемост на успехите. Защото един златен медал от световно първенство за планетарните медии е достоен за гриф брийф или, накратко, по нашему. И да видим кои български спортисти са направили постижения, които ги правят разпознаваеми по цял свят. Имаме двама такива – Димитър Бербатов и Григор Димитров. Само те ще раздават автографи във всяка точка от земното кълбо.

Ясно е, че двамата няма
да бъдат на наградите

и затова се връщаме отново към останалите опции. Следващите двама, които най-много заслужават да бъдат почетени с тази престижна награда за тази година, са великолепната Ивет Лалова и невероятният Владимир Николов. И понеже Владо може да мине под графа за особени заслуги, фаворитката остава Ивет Лалова. Някой веднага ще се провикне грозно, че не става с шесто място в света. Става и още как. Защото тя вече 12 години е сред най-силните в атлетическия спринт. И всеки финал от голямо състезание е като диамант в нейната собствена корона на кралица. Ивет трябва да бъде спортистът на България за 2015 година и заради уникалния личен пример, който дава на младите. Тя изгради представата за модерен спортист, която следващите просто трябва да следват.
Владо е ясен, неговото е в сферата на магията. Върна се, за да сътвори голямо чудо. Това, което направи, го поставя до митичните герои. Без съмнение заслужава всякаква почит, включително и да бъде спортист номер 1 на България. Но да видим какво още имаме в списъка. Световен златен медал на Станилия Стаменова в кануто, но без присъствие догодина в Рио, защото не са олимпийски спорт. Четвърто място на Габриела Петрова на световното в Пекин. Четири бронзови медала от световното по борба. Три европейски титли по бокс със съмнителна стойност на фона на последвалото фиаско на световното. Отделни проблясъци в гребането и стрелбата. Световна титла на Благой Иванов, която може да му ускори летежа в класацията. В отборната надпревара двата светли лъча са волейболистите и момичета на Илиана Раева и Ина Ананиева. От зимните спортове могат да бъдат издърпани Сани Жекова и Краси Анев. Това ни е спортният елит, с който догодина ще се явим на изпит в Рио.
Празник така или иначе ще се състои, но остават и въпросите. Защото четири години минаха от Лондон, смениха се трима министри, държавата уж промени политиката си в спорта, а нещата изглеждат все по-зле. Строят се зали и терени, усвояват се европейски пари, къде в собствените джобове, къде за благото на народа, но спортът така и не помръдва напред. За сметка на успехите остават вечните лозунги – спортните училища, третият час по физическо и цялата останала банална фразеология.