Лудогорец ЦСКА Левски Локомотив Пловдив Арда Кърджали Черно море Славия Берое ФК ЦСКА 1948 Сф Ботев Враца Монтана Ботев Пловдив Етър Царско село Челси Манчестър Юнайтед Ливърпул Реал Мадрид Атлетико Мадрид Барсeлона Милан Интер Ювентус Рома

Контакти

Професия – помощник

Професия – помощник

22-06-2013 Жаклин М??ХАЙЛОВ

Номер едно сред „вторите цигулки” в България е Радослав Здравков

Жаклин М??ХАЙЛОВ

В българския футбол съществува една категория работници, които получават по-малко внимание отколкото заслужават. Фокусът почти никога не попада върху тях, а дори и това да се случи, те гледат сами да отместят прожекторите в друга посока. Което си е направо странно на фона на всеобщата лудост по популярността, която тресе от 20 години на??ата футболна среда.
Професия помощник–треньор! Отстрани изглежда, че неговата функция е да върти обиколки пред футболистите, да поставя глобусите, да не сбърка при раздаването на жълтите потници и най-вече да кима с глава и да се съгласява с дълбокомислените думи на своя началник. Да не привлича изли??но внимание и най-важното никога да не си и помисля, че ще му отдадат дължимото за това, което прави. За него порция слава няма, ако ре??и да си открадне една малка част от нея е длъжен да направи един милион уговорки, че цялата заслуга за успехите е на стар??ията. Трябва да е доволен, че взима заплата покрай него и да знае, че най-лесната работа е да бъде сменен с друг. Най-често това му се вну??ава и като гаранция за раболепие.
Но възниква естествения въпрос - ако помощникът е такъв плазмодий, как въобще се създава треньор. Защото няма нищо по-нормално от това калфата да стане майстор. В българския футбол начините да стане?? треньор са няколко. Най-щастливи са тези, които излизат от кариерата на футболисти като големи имена и автоматично прескачат първото стъпало. В миналото това бяха Аспарух Никодимов и ??ван Вуцов, които бяха телепортирани на една много ранна възраст, при това на най-високите позиции. В на??и дни христоматиен случай е Христо Стоичков, но той не е единственият. ??вайло Петев също стигна до върха без никога да е бил помощник. Любо Пенев и Станимир Стоилов имат съвсем кратък подобен незначителен период в кариерата си. Те и другите като тях не са предмет на изследването за ролята на помощник-треньора. Те са по скоро от другата страна на барикадата.
Всъщност професията помощник-треньор е сред малкото в българския футбол, която си заслужава парите. Първо, те не са толкова много, и второ тези хора наистина бачкат здраво. Работят в истинския смисъл на думата. С пот на чело. ?? са изключително интересна категория, която незаслужено стои в миманса. ?? всеки един от тях е с интересна, а понякога и противоречива съдба.

Модел 1 – стъпка назад

Абсолютен образец за този модел на помощник е Радослав Здравков. Като футболист Ради блесте??е с три неща – интелект, работоспособност и постоянство. Тези три важни фактора наред с амбицията да направи нещо голямо, бързо му създадоха възможности да поеме по треньорския път. През 90-те години Здравков бе сред най-високо котираните специалисти у нас. Това бе гарнирано и с доста добри постижения. Помогна му и това, че е от типа „Стенли Матюс”, дори и днес спокойно и без проблеми може да изкара като футболист на добро ниво мач от елитния футбол.
Но в началото на този век кариерата на Радослав Здравков взе неочакван завой. От водещ треньор той се превърна във верен помощник. Вероятно ре??ението не е било лесно, но Ради вече 10 години не показва с нищо, че новата позиция е отстъпление назад. ?? успехите му дори са по-големи от тези като стар??и-треньор. Първо стана ??ампион с ЦСКА като помощник на Стойчо Младенов, а сега жъне успехи като такъв с Любослав Пенев.
Всъщност истината е, че колегите на Здравков отдавна са оценили огромния му принос за развитието на отборите в които работи. В това може да се съдържа и щипка нормално интригантство, но чак пък такова огромно одобрение и респект не могат да са случайни. Радослав Здравков определено си е извоювал престижа с начина по който работи и вижданията си за футбола. С израстването си, със стремежа да върви напред. Дори от втора позиция.
Между другото моделът стъпка назад е привилегия само на големите и ??ироко скроените. Големият Херо например стана без никакво притеснение помощник на Христо Стоичков в националния отбор. Чечо Генов сега поема по същата пътека.

Модел 2 – незабележима втора цигулка

Най-честия случай на помощник- треньор попада в този модел. В категорията на „вторите цигулки” отиват над 50 процента от помощниците у нас, които са оставили мисълта за собствена кариера на далечен план. А за някои миражът дори вече не съществува. Тези хора работят професионално, но напълно са загърбили личните си его и амбиция. На първо място в личната им философия е лоялността към вис??естоящия. Във функциите им се включва и конкретната работа по подготовката на футболистите, но често те са тези, които поддържат здрава психологическата атмосфера в тима. Действията им съвсем не са безобидни, защото трябва много умело да балансират и дори да лавират между различните интереси. Винаги има опасност да се превърнат в най-обикновени доносници и да загубят всякакъв авторитет. А оттам до мястото на изтривалката пътят е много кратък. Незабележимата втора цигулка има една единствена основна цел – никога ??ефът да не си и помисли, че може без нея. А това не е толкова лесна задача, защото повече треньори се самозабравят и с това забравят кой и как им е помогнал за да стигнат дотук.
Вторите цигулки са големи симпатяги. Те стъпват здраво по земята, контактуват нормално и не притежават изли??но самочувствие. Сред тях има и такива, които са невероятно автентични. Най-добрия пример за вечна втора цигулка е дългогоди??ния помощник на Херо – Алекси Желязков. Неговото „второ” мнение по всички футболни въпроси е безценно. Саид ??браимов, който работи в щаба на Станимир Стоилов е от същия тип. Петко Петков, който върви ръка за ръка със Стоичков също е сериозна величина като футболни познания. Ако се върнем по-назад във времето, няма как да не отчетем приносът на Красимир Борисов за успехите на националния отбор.

Модел 3 – потенциален предател

Ето един прелюбопитен модел! Това е така наречената „змия в пазвата”, която много треньори са срещнали по пътя си. Уж ти е верен и ти е гръб във всяка трудност, а накрая се оказва, че като се обърне??, ти е забил ножа в гърба. Много са примерите на изпатили си треньори от подобни лоялни помощници. А най-интересното е, че края на историята почти винаги завър??ва по следния трогателен начин: вечният верен помощник моли разре??ение от бив??ия си вече ??еф да остане на неговото място. ?? естествено го получава. Но дали това е индулгенция… От гледна точка на морала, етиката и достойнството, един помощник-треньор трябва задължително и без никакви условия да си тръгне със стар??и треньора.
Примери, колкото ще?? и те най-вече са свързани с Левски. Емил Велев, например участва в две предателства. Първо остана след Станимир Стоилов в Левски, а след няколко месеца зае поста на Велислав Вуцов. Но едва ли някой е очаквал и друго, при положение, че Велев винаги е изявявал амбиции да направи нещо свое във футбола. ?? наистина го постигна - работи с успех навсякъде, където е оти??ъл. Но самия Велев също стана жертва на грозно предателство, в случая бе замесен Георги ??ванов- Гонзо. Нито Велев, нито другите обаче трябва да бъдат съдени сурово, защото цялата милиционерска обстановка около „Герена” предполага най-ниски страсти. В последните 20-25 години почти няма човек, който да си е тръгнал от Подуене, без усещането за горчилка.
Няколко години по-късно ученикът на Велев – Николай Митов образцово предаде ??лиан ??лиев като остана да „завър??и започнатото”. Велислав Вуцов май се абонира за предатели, след като и друг негов помощник остана сега след него в Славия.
Тук в частта предателство към вис??естоящ обаче трябва да се направи и една лека интермедия. Виновността, ако въобще има такава, трябва да се подели между двете страни. Някои от треньорите подценяват института на помощника или пък правят компромиси и после си патят. Един треньор никога не трябва да приема да му натрапват по каквато и да е причина помощник, защото той става най-близкия му съратник. А съратник се избира внимателно. Другото - не трябва да е самонадеян и да си мисли, че втората позиция е едва ли не формална и може да се вър??и от всеки.
??лиан ??лиев е типичната жертва на това подценяване. ??зключително подготвен за професията, невероятно интелигентен за футболен човек, ??лиан допуска една слабост в досега??ната си кариера - няма качествени помощници. ?? в Берое, и в Левски! Неговият приятел Станимир Стоилов е на другия полюс, от първия си ден на треньор получава безценната подкрепа на Цанко Цветанов. ?? без съмнение това има значение за големите му постижения.

Модел 4 – „Клъф и Тейлър”

Ето един много рядък модел, който в българския футбол го има само при ??ампионите от Лудогорец. Клъф и Тейлър са класика в треньорската наука. Двамата започват сътрудничество в края на 60-те години на миналия век и заедно постигат уникални успехи. Устатият и ексцентричен Брайън Клъф обира лаврите за себе си, но във футболните среди на Англия абсолютно всички отдават дължимото на треньора Питър Тейлър. Преди 50 години Питър Тейлър открива значението на прецизния подбор на футболисти. Неговият усет и подход са пословични.
Благодатното сътрудничество между Клъф и Тейлър наблюдаваме в чист вид между ??вайло Петев и неговия помощник Георги Дерменджиев. На преден план е фигурата на треньора, но зад него стои опитът и усетът на помощника. Дерменджиев е втората фундаментална фигура на тази позиция в съвременния ни футбол. Скучноват и семпъл за пред хората, Дерменджиев е в стихията си във футболния процес. При него има достатъчно голяма абсорбация на различни футболни идеи от различни му периоди като помощник. ?? в Лудогорец цялата тази амалгама е сервирана наготово. Ноу-хау-то от Литекс и Сливен се ползва напълно безплатно.

Модел 5- изчакване на ??анса и приемственост

На пръв поглед това би трябвало да бъде естествения ход на събитията, но не винаги се получава така. Консервативния подход се прилага все по-рядко. Дори в германския национален отбор, където тази традиция бе фиксирана като член първи, нещата се нару??иха отдавна.
Димитър Пенев е най-добрия пример за тази категория треньори. Помнят се само славните му успехи, но всъщност Пената ??ест-седем години копа от позицията на втора цигулка. Дочака своя голям миг и го използва по най-добрия начин. Днес нещата са чувствително променени и малцина биха тръгнали по неговия път. Стойчо Младенов също мина през чира??ки период при Гочето и след това на 41 години стана стар??и треньор. Злополучният Георги Тодоров, чиято кариера бе съсипана от Тодор Батков, също е пример за човек, който систематично е вървял от едно стъпало към друго в професията. Тук попада злополучния пример с пожарния вариант. Млади помощници биват слагани на горещия стол, преди да им е настъпило времето. ?? това ги унищожава. Примерите са Радуканов и Зафиров. Затова младите момчета, които са на тази позиция не бива да се радват на извънредните ситуации. Вън??но те изглеждат като големия ??анс, но при внимателно разглеждане на детайлите, са като потъването на „Титаник”.
В професията има и още една строго специфична категория помощници. Това са така наречените треньори на вратарите. При тях вариант за път нагоре е на 99,99 процента изключен. Но вратарите са като масонска ложа. Неслучайно си правят майтапа, че вратарят не е футболист. В българския футбол има страхотни треньори на вратари, но ло??ото е, че няма такова изобилие от желаещи да застанат под гредата. Вальо Захариев, Руслан Михайлов и особено Любо Шейтанов са от световна класа и им пречи само това, че са се родили в България.