Лудогорец ЦСКА Левски Локомотив Пловдив Литекс Черно море Славия Берое Верея Локомотив София Хасково Ботев Пловдив Челси Манчестър Юнайтед Ливърпул Реал Мадрид Атлетико Мадрид Барсeлона Милан Интер Ювентус Рома

Контакти

Пътят на ЦСКА води към  А група още догодина

Пътят на ЦСКА води към А група още догодина

17-11-2015 Стоян ГЕНОВ ПР Агенция КОТА

Червените вече спечелиха играта на морал, през 2016-а трябва да са в тази за титлата

За клуб с историята, традициите и генетично заложения код винаги да преследва и постига най-големите футболни постижения, какъвто е ЦСКА, дори един мач на аматьорско ниво е тежко наказание. И истинско изпитание за всички, свързани с червения отбор. Изпитание за новото ръководство, което за отрицателно време трябваше да създаде професионална организация, да събере щаб и отбор и в крайна сметка в ЦСКА да се заговори отново за футбол. Изпитание за играчите, които трябваше да защитават легендарния червен екип с три златни звезди на гърдите в мачове на едно ниво над кварталните, на терени понякога едно ниво под кварталните. Изпитание за привържениците, които трябваше да заменят мечтите и спомените за европоходи с гостувания в пазарджишка област срещу Чико и Варвара. Щаб, играчи и фенове не просто изтърпяха наказанието, те го направиха с гордо вдигната глава и сложиха в малкия си джоб много представители на така наречения ни елит, които

ехидно очакваха
края на
червения колос.

Не го дочакаха. Треньорите и играчите са на четвъртфинал за Купата – там, където вече ги няма половината отбори от А група. Червените фенове пък в по-голямата част от сезона регистрираха по-висока посещаемост и създадоха по-добра атмосфера от почти всички мачове от „елита”. Така ръководството, играчите и най-вече привържениците понесоха своята морална отговорност. И напрегнаха сили, за да докажат по най-категоричен начин чисто футболното безсмислие на това, което се случи през лятото – налагането на административна санкция, подготвяната от години от колаборацията на футболни и държавни институции, дирижирани от най-високо ниво.
Враговете искаха наказание и го прокараха, но това не уби ЦСКА, а го направи още по-силна опозиция. Те очакваха трагедията и апатията да се възцарят на Армията, но това само обедини и мотивира червената общност. Заиграха се с темата за морала и накрая точно с морал им бе натрит носа. Играта на морал бе спечелена категорично от червените, но тя вече се изчерпа. Защото, докато ЦСКА отвръщаше на заплахите и наказанията с морал, мръсните игри срещу клуба и червената общност не спряха – институционален натиск, медийни атаки, внедряване на подривни елементи в публиката, които да подготвят евентуално разцепление…
Сега е време за действия и решения, докато още парченцата от разбиваната ежедневно червена картина могат да бъдат събрани. Нов сезон във В група ще бъде трагедия, а административните пречки за получаване на лиценз за Б група са вече съвсем реални – времето тече неумолимо бързо, докато в БФС снасят информация по метода „на час по лъжичка”, а държавата си играе на предложения, назначения и откази на синдици. Рестарт от А окръжна група пък ще бъде фатален – ЦСКА няма място във В група, та какво остава за стадиони, чиято настилка се поддържа от селския добитък с любезното съдействие на местния кравар, а публиката разбира футбола като събор – пиене, скара и сеир.
Мястото на ЦСКА е там, където се разпределят купите и медалите. Купите и медалите също имат нужда от ЦСКА, защото

това е клубът,
който създава
стойността им.

Вероятната титла във витрината на Левски ще е по-скучна от всеки друг син триумф, защото няма да е гарнирана с успех над вечния съперник. Българският футбол има нужда от ЦСКА в А група, защото това е отборът, който създава интригата. Когато ЦСКА се бори за първото място, са немислими ситуации като настоящата, в която уж на върха е много напечено, уж разликата в точките между първите четири отбора е малка, но напрежение няма. Кой да го създаде? Берое, който има вродена боязън от „опасността” да оглави класирането или Литекс, който едва събира 500 души на стадиона? Възцарилият се странен и невиждан досега у нас феърплей в съперничеството между Левски и Лудогорец също не помага с нищо за интригата на върха. Помним как във футбола ни вреше и кипеше точно преди година, когато ЦСКА беше в битка за титлата. И тази интрига държеше първенството живо, а интересът към него – висок. За положението през настоящия сезон категорично говорят ниската посещаемост на стадионите и сериозно спадналия телевизионен интерес. Но явно за някои тази ситуация е удобна. А при възможността ЦСКА да се завърне и отново да обърка сметките,

крепителите на
статуквото
настръхват.

И понеже, както бе потвърдено от вицепрезидента на БФС и членове на Изпълкома, има законов вариант за бързото връщане на ЦСКА в А група, враговете запяват познатия рефрен за морала.
А кой раздава моралните присъди? Тези, които изтъкват като правилни и успешни моделите си на управление, но въпреки това се налага държавата да им строи стадионите? Тези, които сякаш от нищото намират едни пари, за да погасяват задължения, трупани от години, но подминавани без възражения от раздавачите на присъди? Или тези, за които светът разбра, че съществуват благодарение на ЦСКА, а днес клубът е най-големият им трън в очите? Тези ли, които сега се пишат загрижени за морала на ЦСКА, но бяха първи на опашката за постове и заплати от гробокопачите на клуба и после тичаха в съда да регистрират нови ЦСКА-та? Тези ли, които превърнаха с управлението си славни клубове в отборчета на доизживяване, от които се интересува един автобус хора? Или тези, които признават, че години наред докато дълговете на ЦСКА са се трупали са заобикаляли закона по нареждане от най-високите държавни и футболни етажи? Не, това не е морал. Морал е това, което от няколко месеца творят играчите и публиката на ЦСКА. Те, въпреки унизителната ситуация, в която незаслужено бяха поставени, доказаха, че и в днешно време има хора, които системата не може да пречупи и да откаже да се борят.
Затова и ставащият все по-актуален вариант с купуването на лиценз на отбор от А група и преобразуването му в ЦСКА вече се приема от почти всички фенове. Те осъзнават, че това е административен въпрос, който не засяга идентичността на ЦСКА. Защото ЦСКА е ЦСКА и ще си остане такъв, независимо дали в документите ще пише 1948, 1923 или нещо друго след името. ЦСКА е ЦСКА със 30 милиона задължения или със 30 милиона в касата. Идентичността на клуба не е заложена в документите и цифрите, а в съзнанието на привържениците, в техните умове и сърца. Разцепят ли те въздуха в Борисовата градина, викнат ли „ЦСКА, ЦСКА” от трибуните на „Армията” по адрес на отбор с червени екипи на терена, това е ЦСКА. Сега привържениците са изправени пред ново предизвикателство – да защитават клуба от дискредитиращите го, да останат неподкупни и неподвластни на силните на деня, за да запазят ЦСКА свободен и независим. И да го подкрепят по най-естествения му път – към върха в А група и нови европейски подвизи. Всичко друго е игра на псевдоморал по сценарий на задкулисието.