Лудогорец ЦСКА Левски Локомотив Пловдив Литекс Черно море Славия Берое Верея Локомотив София Хасково Ботев Пловдив Челси Манчестър Юнайтед Ливърпул Реал Мадрид Атлетико Мадрид Барсeлона Милан Интер Ювентус Рома

Контакти

Радикализация

Радикализация

14-12-2015 Жаклин МИХАЙЛОВ

Някак неизбежно бе това хвърляне на камък в блатото, което се случи на „Герена“

Щеше да е някак нелогично най-катастрофалната година за българския футбол да бъде изпратена мирно и тихо и с новогодишни наздравици. И с очаквания всичко да си върви по утвърдения от задкулисието ред. Е, бомбата гръмна! Изваждане на отбор от официален мач, при това във важно дерби, не се бе случвало от близо 20 години. 80 процента от присъстващите на стадиона онзи ден не са били свидетели на предишния подобен инцидент през 1996 година. И вероятно само са чували легенди как Томас Лафчис нахлу на терена в средата на второто полувреме и изкара играчите със сини фланелки. Сега тази историческа роля се падна на Стойчо Стоилов, но ако тогава Томас го направи изцяло на своя глава, то сега решението няма как да не е било съгласувано. Което значи, че емоциите не са били чак толкова водещи.
Всъщност какво се случи на „Герена“,

за да се стигне до
този мегаскандал

Естествено могат да се правят всякакви интерпретации на случилото се, но обективната оценка изисква в центъра на вниманието да бъде поставен реферът Георги Йорданов. Едно в думите на Стойчо Стоилов е напълно вярно – такова съдийство в ущърб на един от отборите рядко може да се види. В началото на мача Йорданов присъди жълт картон на Минев за удар в гърба при спряна игра. Това решение в онзи момент изглеждаше в реда на нещата, защото в българския футбол подобни бутания се случват на почти всеки мач. В 99 на сто от случаите съдиите се колебаят между две решения – жълт картон или да извикат състезателите да се извинят един на друг. Почти никога не се вади червен картон. И каква бе изненадата, когато малко по-късно Йорданов вече извади червен картон за подобно бутане. При това с видима провокация на уж пострадалия играч, в случая Бедоя, който се тръшна все едно покосен от картечница. А това момче определено има навици да преиграва и това си пролича и в редица други срещи.
Йонсен си напусна културно терена и сигурен съм, че в онзи момент важните хора от Литекс са преглътнали и тази ситуация, защото вече веднъж победиха Левски с човек по-малко. По ирония на съдбата малко по-късно гостите вкараха гол с любезното съдействие на Милиев. Драмата обаче предстоеше и тя се състоя в последната минута на полувремето. Отново Бедоя забърка провокацията и отново той бе „на пода“ след бутане в гърдите от страна на Перес. И отново главното действащо лице Йорданов вдигна червен картон. Като абсолютно правилно отсъди и дузпа, за да ни върне в спомените за едно подобно положение с Джордж Бест и Христо Бонев от 1973 -а. Тук обаче възниква несъщественият въпрос, какво щеше да е решението, ако страхливият Бедоя бе побягнал още малко и бутането се бе осъществило извън терена. Пак ли щеше да бъде отсъдена дузпа?
Този втори червен картон се превърна в нещо повече от правилно или грешно отсъждане на съдията. Този втори червен картон катализира излизането на Литекс в опозиция, нещо подобно на това, което стана след фарса в Народното събрание с реформата на съдебната система. Съдията Георги Йорданов, който трябваше да изсвири само един футболен мач, на практика предизвика революцията в българския футбол.

Гостите не преглътнаха

и сега щраусите от БФС няма как да си скрият главата в пясъка. Изваждането на тима от терена без никакви обструкции е неправилно деяние с огромни негативни последици. По футболния закон Литекс трябваше да изиграят мача докрай, дори Георги Йорданов да бе изгонил през второто полувреме още един техен играч и да бе отсъдил четири дузпи за Левски. Това е правилното поведение по законите на футбола - играеш 90 минути и след това реагираш. Това би се случило в развитите футболни държави. Прекратяване на мач може да има заради гръмотевици, буря, падане на метеорити, опасно поведение на публиката, но не и заради съдийски отсъждания. Такива са футболните закони, които се спазват в целия футболен свят. Хората от Литекс ги нарушиха и сега трябва да си търпят последиците.
И тук настъпва най-интересната част. Левски си взе служебна победа, трите точки и трите гола, но за Литекс сюблимният момент тепърва предстои. Защото те вече са в позицията на обществен враг номер 1. По закона на БФС те трябва да бъдат заличени като клуб. Това е принципното решение, защото иначе прецедента от „Герена“ може да го гледаме всяка седмица. Другите ни рефери не са по-малки престъпници от лицето Йорданов!
Литекс обаче не може да бъде изваден от футбола, защото това означава много, ама много тежки последици! Не случайно те си позволиха подобен жест. Литекс е клубът, който в последните 7-8 години дава най-голям принос за националните формации, които са подопечни на Боби и приятели. Литекс е единственият клуб у нас, който се придържа към неотклонна концепция за работа с подрастващите. Академията им се счита за едно от малкото положителни неща в БГ блатото. И това не е всичко.
Гриша Ганчев не само е член на Изпълкома, той е и човекът, отнесъл се с най-голямо уважение към успеха на „четвъртите в света“ не само церемониално, но и на дела, с други думи чрез осребряване. При него работиха като треньори Стоичков, Балъков, Любо Пенев, които са част от „затворения кръг“ на златното поколение. Ако вземат решение спрямо собствения си закон, „четвъртите в света“ тръгват челно срещу най-големия си благодетел и съюзник през годините. Срещу един от малцината, които не се снимаха за спомен, а им даваха материални придобивки. Без да получи кой знае какво в замяна.
Още един щрих, Ганчев вече преглътна един корав залък, след като неговият стадион не стана част от европейското първенство при 17-годишните. Тук не опира само до престиж и лично его, така той бе лишен и от няколко безплатни терена, които се направиха на други места в страната с пари на УЕФА. Да извадят Литекс от футбола е прекалено тежко решение. И затова принципите ще бъдат заменени от откровен цирк. Сигурен съм, че

изваждането
на отбора

няма да струва на Литекс нещо повече от парична санкция, последно предупреждение и разни други такива несъществени последици. Санкцията ще е досущ същата, каквато получи Левски за претенциите на Лафчис по време на злополучния финал със Славия.
Скандалът обаче се състоя и замитането му ще бъде трудно. Защото с това, което се случи само за едно полувреме в „Подуяне”, чашата преля. Катализаторът се оказа Георги Йорданов, но вренето и кипенето продължават от дълги години. Всичко в българския футбол е дълбоко прогнило и доведено до фарс. И няма кой друг да е отговорен и виновен освен управляващите футбола. Те със своето поведение или неведение, с безкрайното криене и протакане, с безпринципността си доведоха футбола до социален взрив. И сега берат плодовете. И пак ще процедират както си знаят. Започва дълга футболна пауза, идват светли празници, няма да се бърза с решението. И някъде в средата или края на януари, когато никой не се интересува от български футбол, ще пуснат депешата. В която ще има много силни думи и никакви дела. Но дали този път ще мине…

Коментари

напиши коментар
  • За пореден път се убеждавам че Жаклин Михайлов е най-стойностния спортен журналист.Другите са просто репортери....
    katolik @ 17-12-2015 12:57

Напиши коментар