Лудогорец ЦСКА Левски Локомотив Пловдив Литекс Черно море Славия Берое Верея Локомотив София Хасково Ботев Пловдив Челси Манчестър Юнайтед Ливърпул Реал Мадрид Атлетико Мадрид Барсeлона Милан ??нтер Ювентус Рома

Контакти

Разплитането ще почака

Разплитането ще почака

21-10-2015 Стоян ГЕНОВ, PR Агенция „Кота“

Тройният възел между Левски, Лудогорец и Литекс се затегна, но разхлабването му е силно зависимо от странични фактори

Ако очакванията за безпроблемна пета поредна титла на Лудогорец се изпариха някъде около 4-и кръг след загубата от Литекс и равенството с Монтана, то след неделното дерби на „Герена“ въпросителната вече не е пред „безпроблемна“, а пред „титла“. Възелът на челната тройка се затегна не само заради едва едноточковата разлика на върха, а преди всичко заради съотно??ението на силите. В преките двубои Левски вече има на сметката си равенство и загуба от Лудогорец, но спечели в Ловеч и стигна до равенство срещу оранжевите в София. Литекс удари Лудогорец в Ловеч, а в Разград двата отбора не се победиха. Във всички тези двубои няма??е категорично надиграване, а победите се ре??аваха по-скоро от мигове на гениалност на отделни нападатели или неадекватност на отделни защитници.
Този паритет в преките двубои дава допълнителна интрига и непредсказуемост на върха. Програмата за идните кръгове също предполага, че трите фаворита ще се движат гарантирано в пакет през следващите около месец – месец и половина, някъде до декември. Чак след 7 кръга е следващият пряк сблъсък между конкурентите – в 19-ия един срещу друг в Ловеч излизат Литекс и Лудогорец. Дотогава, ако няма сериозни изненади и кризи в някой от водачите, би трябвало челната тройка да изглежда по този начин. Черно море и Берое все още са твърде непостоянни, за да се набъркат в сметките на големите, макар точково да не изглеждат толкова далеч.
В по-дългосрочна перспектива редица фактори би следвало да изиграят роля за разпределението на първите три места. Лудогорец, Левски и Литекс са с изравнени сили на терена, но доста различни като стил и подход към мачовете. Освен това, футболът, особено българският, се състои от много странични компоненти, които ще оказват все по-силно влияние върху развитието на първенството.
Кадровият потенциал би трябвало да е ре??аващ за една такава маратонна надпревара. Тази битка наглед безапелационно печели Лудогорец. Проблемите им обаче са от друго естество, а напрежението вече е пренесено по-скоро в треньорския щаб и се подклажда от непредсказуемостта на собственика. Той е доказал, че е способен на гре??ен ход във всеки един момент. Обратно, силата на Левски е точно в колектива и най-вече на скамейката. Стойчо Стоев дотук провежда най-правилно сезона и фактът, че Левски е на върха се дължи почти изцяло на неговото присъствие. Той се справя и с половин отбор юно??и, и с новите чужденци, но най-големият му успех е неутрализирането на присъствието на Георги ??ванов, за което се изискват наистина необикновени способности. Литекс остава загадка, въпреки добрата сплав между младост и опит, българско и чуждо. Евентуална продажба на Асприя обаче със сигурност ще се отрази на качеството на оранжевите и в момента усилията трябва да са насочени към задържането му до лятото. Без него ситуацията не само в състава, но и в класирането на върха вероятно ще претърпи радикална промяна.
По-съществен от кадровия потенциал изглежда въпросът с мотивацията за постигането на целта, оттук и средствата, които си позволяват да използват клубовете. Положението в Лудогорец изглежда най-сериозно. Клубът загуби много пари през лятото и не може да си позволи втора нулева откъм приходи година. Дори евентуално участие в Лига Европа няма как да покрие раздутия бюджет на зелените. С други думи, с титлата в Лудогорец не могат да направят компромис. А когато ножът е опрял до кокала, сме виждали на каква организационна мобилизация са способни Домусчиевите подчинени.
В Левски дълго време се ослу??ваха, но вече не крият апетита си към титлата. Дългата опа??ка от спонсори и сериозните финансови инжекции явно преобърнаха плановете на ръководството и играчите. На ??ефовете вече не им се чака – с няколко тран??а към НАП периодът на „стабилизиране“ и „финансова дисциплина“ очевидно бе оставен в миналото, за да отстъпи място на надуването на мускули. Тук обаче се крие един от големите проблеми на грандовете. Левски дори за един кръг да се доближи до върха, феновете вече не признават нищо друго освен титлата. Такава е ситуацията и в момента. Първото място е факт и оттук нататък всичко друго освен задържането му ще е провал и тежко разочарование за привържениците. Тяхната благосклонност бе „купена“ твърде лесно и това може да се окаже бомба с часовников механизъм, който да се задейства при няколко колебливи резултата. Затова ръководството вероятно ще положи усилия с всички възможни средства този сценарий да бъде избегнат.
Най-спокойно е в Ловеч. Те никога не са били по големите приказки, по създаването на напрежение и по фанфарите. Вероятно и тази година Литекс ще чака на ръба на засадата, за да се отскубне в удобния момент, но ако отново не се случи няма да последват катаклизми в клуба. В Ловеч разполагат и с най-малко опции за влияние на средата – нещо, в което вече се убедихме от началото на сезона.
За разлика от последните четири ??ампионата, когато в борбата за титлата реално има??е един голям играч на тихия фронт, тази година те са два. Традиционният е Лудогорец, който все още се ползва с благословията на политическата и футболната власт, въпреки че от няколко месеца никой министър не им е гостувал с хеликоптер и не им е късал билетчета на входа. Новият-стар играч е Левски. На „Герена“ хеликоптери не кацат, но трябва да си информационен инвалид или мисловно осакатен, за да не направи?? връзката между върволицата спонсори и възстановеното благосклонно отно??ение на държавата към синия клуб. Литекс е на обратния полюс и от началото на сезона изпита на гърба си особеностите на българския футбол. Ръководството на ловчанлии обикновено не подминава кротко посегателствата върху труда им, но гласът на Стойчо Стоилов бързо заглъхна във футболната ни джунгла.
Затова и по традиция очакванията към челото на А група са насочени не толкова към играта на терена и чисто футболните достойнства на отборите. Те сяка?? са способни да доставят единствено мимолетни проблясъци и радости. А мистичните ръце на задкулисието отново са в готовност да дръпнат краищата на връзките и да развържат възела в подходящия момент и в интерес на удобните.

Коментари

напиши коментар

Напиши коментар