Лудогорец ЦСКА Левски Локомотив Пловдив Литекс Черно море Славия Берое Верея Локомотив София Хасково Ботев Пловдив Челси Манчестър Юнайтед Ливърпул Реал Мадрид Атлетико Мадрид Барсeлона Милан Интер Ювентус Рома

Контакти

Адебайор: В Того нямахме ток и тоалетна

Адебайор: В Того нямахме ток и тоалетна

22-11-2017 Ронан БОСШЕ Гад МЕСИКА SO FOOT

Хари Реднап ми казваше, че съм по-добър и от Рууни

В четвъртък турският Истанбул Башакшехир ще гостува на Лудогорец в Разград в мач от груповата фаза на Лига Европа. Част от състава на гостите е 33-годишният Емануел Адебайор - известен бивш нападател на Монако, Арсенал, Тотнъм, Ман Сити и Реал Мадрид. Смяташе се, че тогоанецът е приключил за футбола, но успя да възроди кариерата си край Босфора. Публикуваме негово интервю пред списанието So Foot, в което той разкрива и доста скандални подробности от личния си живот.

Твоите родители са нигерийци, но ти си тогоанец...
- (Прекъсва.) Да, владея разговорен нигерийски, но всъщност съм роден в Того и в сърцето ми винаги това е била моята страна. Всичко съм открил там - моята първа топка, първата приятелка... Любовта ми към Того е огромна, но в същото време в столицата Ломе имах едновременно тъжно и щастливо детство.
Защо?
- Семейството ни бе много бедно, а покривът ни - с дупки, пропускаше дъжд. Като най-малък в семейството трябваше да търся купички, за да ги слагам под течовете. Вкъщи нямахме нито ток, нито тоалетна. Ходехме на плажа да се оправяме.
С какво се занимаваха родителите?
- Майка ми продаваше месо на границата между Того и Гана, а баща ми сечеше монети и сменяше валута. Печелеше пет цента, но това му позволяваше да се грижи. Не бих казал, че детството ми е било ужасно, но в крайна сметка трудностите ме направиха такъв, какъвто съм сега. Когато хората ме критикуват, че съм пропуснал някое голово положение, отговарям: "Ако сте имали моя живот, ще разберете, че е далеч по-важно да оцелееш". После отидох в школата на Метц и от 15-годишен трябваше да взимам важни решения за семейството. Налагаше се дори да удрям с юмрук по масата, защото в африканската фамилия, когато има пари, всеки започва да прави каквото си поиска. На никого не му се работи, а всеки иска да е шефът. Бях длъжен да изляза

на война срещу собствения ми брат

голямата ми сестра и дори майка ми, за да постигна това, което исках да направя.
През май 2015-а обясни във Фейсбук, че един от братята ти те е заплашвал с нож и че семейството краде парите ти. Как се стигна до това?
- Ставайки сутрин, трябва да си казвам: "Аз съм хубав, голям, имам късмета да съм професионалист". Защо да се оплаквам? Когато имаш хора, които не те обичат, защо да ти пука за тях? Но когато семейството е срещу теб и ти работиш, за да се измъкнеш от дупката, наистина е тежко... Винаги съм казвал на моите малки африкански братя, че ние оставяме нашите роднини да ни манипулират. Дори ми заявиха открито, че без тях съм нищо. Но тази сутрин съм тренирал сам, а не те. И утре те няма да се уморяват или разтягат, а аз. До такава степен те манипулират, че накрая да си помислиш, че няма да вкараш гол, ако не им се обадиш на тях. Взех двама-трима приятели от детството и им казах: "Ще работим по следния начин. Ако вие не правите това, което ви казвам, падате от лодката". Така се концентрирах върху моята работа. Когато семейството се опита да се свърже с мен или ми намери номера, аз веднага го сменям. Те ми се обаждат и не ме питат как съм, а направо искат пари. Бях тежко контузен в болницата като играч на Тотнъм. Тогава ми звъннаха по време на скенера, че училището на детето не е платено. Аз отговорих, че съм контузен, а майка ми отвърна: „Добре, когато се оправиш, прати ни пари“. Поне да ме бяха питали как съм! В техните очи не съм важен. Само ги интересува колко печеля. Заплашваха ме, че ще говорят за пресата, така че аз ги изпреварих. Всичко, което можеха да кажат, нямаше как да ме трогне.
Как се почувства в момента на "изпразването на сака"?
- Облекчен. Криех това дълги години. Колко пъти мислех да се самоубия... Отвратен съм, че минах през всичко, но съм и облекчен, че вече всеки знае моята история. Днес се говори, че жената и децата на Марк-Вивиен Фое са били принудени да просят, за да живеят. Казват, че той бил в добри отношения със семейството си, но това са глупости. Днес вече не е сред нас, за да го каже. Ако някой твърди, че Адебайор се разбира с близките си, това не е вярно.
А вярно ли е, че си проходил за първи път чак на 6 години, при това в църквата?
- В Африка обичат да ходят, но при мен не ставаше. Родителите ми се тревожеха. За тях бе странно, че дете на моите години не може още да върви. Направиха какво ли не, консултираха се с шарлатани, обикаляха джамии, но в крайна сметка точно в църквата проходих. Пасторът каза на майка ми: "Доведи ни го в понеделник, ние ще се молим за него чак до неделя. Ако не проходи, така ще си остане цял живот". Молеха се сутрин, обед и вечер, но нищо. Спомням си, че бях приклекнал на пода в храма, когато изведнъж чух шума от футболна топка. Навън се караха за фаул. Тогава видях топката да идва. Тупна 5 пъти, после мина пред мен.

Изкрещях от ужас

не зная защо. Но точно тогава станах на краката си и започнах да ходя. Истинско чудо! Да почувстваш нещо в краката си - бе много вълнуващо. Всички се разреваха от щастие. Ето защо аз съм много вярващ християнин - проходих за първи път в църквата.
Още ли си такъв!? Има едно видео, което показва, че си приел исляма?
- Не, аз все още нося кръст. Истината е, че приятел мюсюлманин загуби майка си. Аз отидох на погребението и облякох традиционния костюм. Това не значи, че съм станал мюсюлманин. След церемонията пред 700 души имамът ме попита дали искам да приема исляма. Аз от учтивост отговорих: „Може би един ден“. Но той ме накара да се закълна, изрече молитвата и ме хвана за раменете пред вярващите. Но въпреки всичко съм си християнин и чета Библията всяка сутрин. Това е първото нещо, което виждате в стаята ми. Когато коленича и помоля нещо моя добър Бог, винаги намирам подкрепата бързо. Имах късмет в кариерата. Когато хората казват, че съм свършил, аз се завръщам още по-силен! Колко пъти са искали да ме изгорят жив. И колко пъти съм излизал като победител. Ако питаш някой тогоанец какъв е Адебайор, той ще ти каже, че е специален. Добрият Господ е на моя страна, не ме е страх от никого. Той ми дава сили да взимам най-тежките решения.
Как се озова във френския Метц?
- Моят чичо Джима Ояволе е играл в Метц в края на 90-те години. Той ме заведе там. Преди това тренирах в Того. Бях много слаб и малък. Треньорът ми каза: "Ако те духна, ще излетиш. Не можеш да си футболист. Прибирай се у дома". Плаках много. На 14 години вече не ходех на училище. Участвах на турнир за юноши в Буркина Фасо. Завършихме на последно място, но аз бях избран за най-добър играч. Трябваше да отида на стаж в Аякс, но аз бях толкова доволен от себе си, че хвърлих документите за визата в кошчето за боклук. По-късно на друг турнир в Швеция от Метц ме забелязаха.

На 15 бях най-добрият в Того

а дори не бях играл в първенството. Всички говореха, че съм като Нванкво Кану. Той бе моят идол.
Не те ли бе страх да напуснеш Того толкова млад?
- Не, бях доволен. На летището ме изпратиха 250 души с барабани. Все едно кралят тръгваше. В Метц пристигнах на 5 октомври 1999-а. Студът ме чакаше. Нямах дори връхна дреха, само 18 тениски, 3 ризи, 2 шапки и каскет.
Мина още през Монако, а след това и Арсенал. Какво научи там?
- Завършването на атаките. След всяка тренировка работехме с Тиери Анри. Когато той отиде в Барселона, символично ми остави ключовете за Арсенал. Честно казано, не исках да напускам, но Венгер ми каза, че не съм част от плановете му. Бях изненадан, защото само Ван Перси не ме харесваше в отбора. Но на терена с него се разбирахме като професионалисти.
Как се стигна до трансфера в Реал Мадрид?
- Не можех да повярвам, че Жозе Мауриньо иска да говори с мен. Вече не играех в Ман Сити. Излязох от банята и видях, че имам пропуснато повикване. Звъннах и отсреща чух самия Мауриньо: "Хей, как си? Аз съм Жозе, Специалния". Той ме пита дали искам да отида в Реал Мадрид. А как можеше да откажа? В Реал си като жив бог. Треньорът искаше да ме задържи на всяка цена, но това не стана. По същото време Хари Реднап настояваше да ме вземе в Тотнъм. Жозе ме посъветва да приема. С Хари Реднап се работеше чудесно. Той е специален. Казваше ми, че ще изям защитниците, че съм най-добрият нападател в Англия, по-добър дори от Рууни… Вкарвах два 2 гола в събота и след това ме награждаваше с почивка чак до четвъртък.
С националния отбор на Того преживя атентата в Кабинда. Сега в Турция също е напрегнато. Колеба ли се много, преди да приемеш офертата на Истанбул Башакшехир?
- Ако трябва да умра, ще умра. Рано или късно. Не зная къде и как. Приятелите ме съветват да внимавам, но атентати правят и в ресторанти, летища, гари, хотели... Къде сме на сигурно място днес? Смъртта е навсякъде.