Лудогорец ЦСКА Левски Локомотив Пловдив Литекс Черно море Славия Берое Верея Локомотив София Хасково Ботев Пловдив Челси Манчестър Юнайтед Ливърпул Реал Мадрид Атлетико Мадрид Барсeлона Милан Интер Ювентус Рома

Контакти

Андрей Желязков:  Левски е спринтьор, но за титла трябва да е маратонец

Андрей Желязков: Левски е спринтьор, но за титла трябва да е маратонец

28-04-2018 Янаки ДИМИТРОВ

Сините винаги изглеждат добре, когато се бранят, но със Славия ще трябва да правят играта

Голмайстор №1 в историята на Славия в елита и бивш спортен директор на Левски Андрей Желязков говори пред „Тема Спорт“ за полуфиналите на сините с ЦСКА и предстоящия финал за купата срещу Славия.

Г-н Желязков, изненада ли ви с нещо полуфиналът реванш между Левски и ЦСКА (2:2) – въпреки че бяха с човек по-малко, сините сякаш лесно отстраниха съперника?
- Според мен Левски се бе класирал за финала още след първия мач, в който като гост постигна много добър резултат от 2:0. В крайна сметка той гарантира на тима продължаване напред и достигане до битката за трофея. Когато имаш такава преднина и поведеш още в 6-ата минута на реванша, вече си си опекъл работата. Другият важен момент бе безумната проява на Тиам – прекалено некоректно отношение към противник. В тази ситуация всичко за ЦСКА приключи. Защото червените без Каранга и Десподов са съвсем друг отбор. Това бе много неспортсменска постъпка. След нея, въпреки че остана с 10 души, за Левски не бе проблем да намери верния тон как да се отбранява. Това този отбор го може, може би най-добре от всички останали у нас. Проблемите за сините идват тогава, когато те трябва да атакуват и правят играта. Мъките идват, когато някой им поведе. В реванша, макар и с човек по-малко, Левски можеше да вкара за 2:0. За мен по-интересното е друго. В ЦСКА наблюдаваме необясним спад. Допреди 3-4 мача казвахме: „Този отбор няма кой да го победи“. А сега не можем да ги познаем, все едно не са същият тим. Добре за мача бе, че нямаше бомбички и димки. Така трябва да бъде. Стадионът ще се пълни без хулигани. Нека има радост, а не осакатени хора. Всеки трябва да може да заведе детето си с шал на мача, а не да се страхува.
Може ли да се каже, че Тиам „все едно изтръгна душата на ЦСКА“ – с излизането на Каранга нямаше кой да надъхва останалите?
- Надявам се, че не го е направил с умисъл, а от горене в играта и от факта, че този мач те праща на финал. Предполагам, че никой не му е казал да контузи съперника си. Просто това беше ужасен ден за Каранга – както се пееше в една песен – „Има дни, в които не върви“. Съболезнования за майка му. Бих искал да вметна, че ми хареса съдийството в последните два двубоя между сини и червени – на Стефан Апостолов и Николай Йорданов. Винаги съм имал някакви съмнения – не към качествата на реферите, а към влиянието, което им оказват. Не направиха умишлени грешки, така трябва да се свири.
С човек по-малко Левски дори изглеждаше по-свежият тим на терена. Така ли бе?
- Това е така, защото ЦСКА се изнесе в половината на противника. А сините обичат това. Левски винаги изглежда добре, когато трябва да се брани. За възпитаниците на Делио Роси се отвориха пространства за контраатаки и те можеше да вкарат още голове дори през първата част.

Мачът се разви по
ноти за Левски

Сините проведоха реванша много добре, всичко им се получи.

Един от проблемите на Левски през сезона е липсата на лидер. Влезе ли Обертан в тази роля – нагърбваше се с правенето на атаките, задържането на топката в правилните моменти, а не само с пробиви по фланга?
- Доста хора го отричаха, а не трябва. Той като пристигна, не бе водил подготовка, а тогава бе в много по-добра форма. След това настъпи сериозен спад при него. Но Обертан в никакъв случай не е за отписване. Не знам дали ще иска да остане още един сезон в България, но той класира Левски на финал.

Обертан бе човекът, който
реши и двата сблъсъка

с ЦСКА. Той е нестандартен играч – такъв, от който всеки отбор има нужда. Той притежава идеи, нестандартно мислене, изобщо друго виждане за футбола.

Със своя възход сякаш съживи и Буш. Има ли го този момент?
- Румънецът вкара три от четирите гола в тези елиминации. Прави обаче впечатление нещо друго – сякаш на „Герена“ най-накрая налучкаха оптималния състав. В тези срещи се видя, че сините тръгват в правилна посока. Колкото до Буш – той си е голмайстор. Силен е в наказателното поле – такъв е Кешерю в Лудогорец. Каранга също върши подобна работа в ЦСКА, но бразилецът е по-друг тип футболист – много по-комбинативен е, а освен това помага в пресирането, връща се назад. Буш е полезен – видя се. Вкара – това е, което се иска. А не всички останали да тичат като зайци и накрая да няма полза.
Изненадващо ли е това, че Левски изостава с 27 точки от Лудогорец – изненада ли е това, или отразява факта, че сините имат проблем с правенето на играта?
- Левски за момента е турнирен боец, за кратки мачове. Шампионатът е маратон, а в него трябва да си постоянен. Ако закъсаш на 10-ия километър, трябва да преодолееш кризата и да наваксаш изоставането, а не да куцаш до 30-ия. За купата е различно – среща или две и си в следващия етап. В тези двубои тимът изглежда е много по-концентриран. Разликата с Лудогорец? Да кажем, че е очаквана. Неочаквана бе тази между разградчани и ЦСКА - червените бяха в битката за титлата допреди 2 кръга, те поддържаха огъня. Ясно е, че на тях им трябват няколко нови попълнения.
По-труден ли ще е финалът за сините срещу Славия от реванша с ЦСКА, с оглед на това, че те са големият фаворит, излизат срещу много младата защита на белите и ще трябва те да водят играта?
- Ясно е, че Левски ще трябва да атакува. Всички считат сините за фаворит и би трябвало да е така – и заради индивидуалните качества на играчите, и заради отборната им игра. Борбата във финала няма да е за всеки метър, е за всеки сантиметър, не минутата, а секундата ще е важна. Зависи и късметът на коя страна ще е. Левски ще има предимство, защото феновете му ще напълнят стадиона – чакат трофей вече 9 години. Но Славия пък няма приз от още по отдавна – от 1996 година. Във финал всичко може да се случи.
През 2013-а Славия лиши Левски от титла – с равенството на „Герена“ в последния кръг трофеят отиде в ръцете на Лудогорец. Може ли сега да се случи пак такова нещо?
- Не трябва да сравняваме тези двубои. Тогава Славия не играеше за нищо, а само за себе си. Сега белите също ще са поставени под стрес и напрежение. Съвсем друго е да играеш за спечелване на купа.
Левски и Славия играха финал за купата през 1996 година, когато вие бяхте директор на „Герена“ – какво си спомняте от него (б.р. – президентът на сините Томас Лафчис извади Левски от терена при резултат 1:0 за съперника, а Славия спечели служебно с 4:0)?
- Какво мога да кажа за 1996-а? Имаше една поговорка - „Понякога премълчаното е по-важно от казаното“. Нека на 9 май стане празник – да има честен двубой с честен победител – знаете, че не всеки път по-добрият печели, а този с по-голям късмет.
Евентуална купа ще бъде ли индулгенция за Делио Роси?
- Той отнесе доста критики. Като гледам след мача как се радваше и си хвърляше шапката… Той трябва да разбере, че ако тази година вземе купата, догодина всички, обичащи Левски, ще искат титла. Защото Левски и ЦСКА са институции, които бяха позакъсали, защото някой се опита да се упражнява върху тях – извличайки дивиденти и финансови изгоди. Но сякаш вече е дошло време да си заемат мястото, което им се полага.