Лудогорец ЦСКА Левски Локомотив Пловдив Литекс Черно море Славия Берое Верея Локомотив София Хасково Ботев Пловдив Челси Манчестър Юнайтед Ливърпул Реал Мадрид Атлетико Мадрид Барсeлона Милан Интер Ювентус Рома

Контакти

Барт: Колективът се прави с  мачове като този с Лудогорец

Барт: Колективът се прави с мачове като този с Лудогорец

18-12-2017 Тема спорт

С Бодуров се разбираме отлично, той притежава качества, които аз нямам, и обратното

Френският защитник на ЦСКА Александър Барт даде интервю за предаването „Код Спорт“ по ТВ+. Той не крие, че иска да направи златен требъл с червените, печелейки шампионската титла, Купата на България и Суперкупата. Барт е двукратен шампион с Литекс и четири пъти поред първенец с Лудогорец. При това визитката му не свършва тук. Спечелил е по три пъти Купата на България и Суперкупата на страната ни. Барт започва кариерата си в славния Сент Етиен, но играе само във втория отбор на клуба. Скаутите на Литекс го привличат в България, за да стартира чудната приказка. Освен у нас бранителят игра и за швейцарския Грасхопърс и румънския Университатя Крайова.

- Здравей, Алекс! Познаваш ли друг футболист като теб, който е шест пъти шампион?
- Знам, че Ибрахимович има много титли, но не знам дали са поредни. Не се сещам за друг.
- Във Франция не успя да направиш шампионска кариера, но пък в България го стори и страната се превърна във втора родина за теб. Как стигна дотук?
- Играех във Франция и можеше да подпиша с един отбор от втора дивизия. Но моят мениджър ми каза да отида в един тим, който може да играе в Лига Европа тази година – Литекс. Предложи ми да отидем и да видим какво ще стане. Когато дойдох тук, бях на 21-22 години. Изиграх един контролен мач и явно добре съм се представил. Тогава Гриша Ганчев не бе на срещата, но там беше Стойчо Стоилов, който се обади на Гриша и Ганчев каза: „Този футболист няма да си тръгва оттук, без да подпише договор.“ Отидохме в един ресторант в Ловеч,

даде ми един
празен лист
и ми каза

„Хайде, пиши какво искаш като условия“. Разбрахме се много бързо.
- Две години игра в Ловеч и спечели всичко възможно. Какви са спомените ти от този период?
- Само хубави спомени имам. За първи път бях в чужбина и само на 22 години. Отначало не беше много лесно, но в отбора бяхме петима французи и бързо се адаптирах. След шест месеца започнах да говоря български и това беше голям плюс за мен.
- Защо реши да преминеш в Лудогорец? Как се стигна до този трансфер?
- Направих три години в Ловеч и исках да видя нещо друго. Трябваше да подписвам договор с един отбор от втора дивизия на Франция, но точно като стигнах там, Гриша Ганчев ми се обади и ми каза: „Недей да подписваш още. Може да се разбереш с един друг български отбор.“ След това

ми се обади
Кирил Домусчиев

Каза ми да дойда в София да говорим и след това да реша. За три дни пътувах два пъти от България до Франция и обратно. Разбрахме се с Кирил Домусчиев и така.
- В Лудогорец стана четири пъти поред шампион. Би ли сравнил отбора в Ловеч и този в Разград?
- Доста си приличаха, защото Ловеч и Разград не са много различни градове. Не са от най-големите. В отборите имаше хубав микс между българи и чужденци. И в Литекс, и в Лудогорец имахме страшен колектив. Затова успяхме да спечелим титли. Никой не очакваше, но в първата година в Лудогорец взехме купата и първенството. С Литекс беше същото. Надявам се, че тази година мога да постигна същото и с ЦСКА, защото пак имаме много хубав колектив. Може да играем още по-добре и се надявам да го направим.
Значи смяташ, че седмата ти шампионска титла е близо?
- Да, даже тази година се надявам да вземем не само първенството, но и купата.
- Как ти се вижда ЦСКА отвътре? Каква е разликата между Литекс, Лудогорец и ЦСКА?
- Има добър микс между българи и чужденци, което е голям плюс за отбора. В съблекалнята всички сме много близки. Колективът се прави с мачове като този срещу Лудогорец за купата. Когато е трудно, но печелиш, естествено е по-сладко.
Публиката на ЦСКА е страхотна, просто невероятна. Тя отличава отбора от останалите. Не само срещу Лудогорец, а на всеки мач публиката на ЦСКА е уникална!

За първи път
виждам такова нещо

Те са 12-ият ни играч. Помагат ни не само в София, а и когато гостуваме.
- Може би това е разликата в тези три клуба, че ЦСКА наистина притежава доста голяма фенска маса?
- Да, наистина това е голямата разлика с Литекс и Лудогорец. И там имаше фенове, но онзи ден на стадиона имаше може би 15 хиляди. Много ни помагат. Когато ни е трудно, те са зад нас и продължаваме напред всички заедно.
- Липсва ли ти Франция? Къде е домът ти там?
- Естествено, че Франция ми липсва. Но вече почти 10 години съм извън родината. Там живея в Авиньон. Хубав град, близо до Марсилия.
- Не малко мачове се решават от съдийски грешки. Има ли умисъл в решенията на реферите според теб?
- Не, по принцип не харесвам да коментирам това. Нормално е понякога съдиите да сгрешат, както и ние, футболистите. Не мисля, че е нарочно. Ние не сме роботи. Всички грешим, съдиите също.
- А за червения картон, който искаха срещу теб от Лудогорец? Кажи за тази ситуация…
- Според мен е спорно. Можеше и да ми даде червен картон, но можеше и да свири фаул за нас. На камерата не си личи добре, но играчът на Лудогорец ме бутна.
- Опита късмета си и в Швейцария, където игра пак за гранд – Грасхопърс. Защо нямахте успехи?
- Бях там година и половина. Първите шест месеца беше много добре. Играех всеки мач. Бяхме

втори, на една
точка от Базел

но като се върнах през януари, взеха един швейцарец. Той трябваше да играе с националния отбор на европейското първенство, а аз загубих мястото си. Ситуацията продължи една година и не ми беше много лесно. Не беше много лошо, но не беше за мен.
- Сигурно е бил швейцарец от немската част, не от френската…
- Да, точно затова (смее се).
- Кажи за румънското първенство, беше в Университатя Крайова. Прилича ли си с българското? Какво ти допадна там и какво не?
- Да, прилича си. И там ми харесва. Където и да съм, съм щастлив. Играх там шест месеца и беше хубаво. Но не исках да продължа там, защото можех да дойда тук в ЦСКА. Взех това решение, защото за мен и за семейството ми беше най-добре да дойдем тук.
- Срещу кой нападател ти е било най-трудно да играеш? От кого имаш най-ярки спомени?
- Срещу сина ми, когато играем (смее се). С него ми е най-трудно. Не, всъщност един път, когато още бях в Сент Етиен, играхме срещу Барселона.

Срещу мен беше
Роналдиньо

и на всички ни беше трудно. Беше в топформа.
- За кой български футболист си чувал най-много?
- Естествено, Стоичков е номер едно. Бербатов също.
- А от тези, които сега играят в националния ни отбор, кой най-много ти допада?
- Бодуров играе много силно, както и Антон Недялков. Искам да кажа всички, с които сега играя в ЦСКА.
- С Бодуров се разбирате отлично…
- Да, даже и в Литекс играхме заедно. Много добре беше, сега също. Той има неща, които аз нямам и може би обратното. Затова добре се разбираме. Но също и с Чорбаджийски, който е добър футболист. Тримата се въртим и засега имаме добър успех.
- Кой е любимецът ти сред френските национали?
- Харесвам доста Мбапе. Според мен сега той е най-добър във Франция. Смятам, че скоро ще спечели „Златната топка“. Вярно е, че сега за приза се борят Меси и Роналдо, но го виждам скоро в Топ 3. Много е млад и може всичко.
- Съпругата ти е българка. Разкажи как се запознахте. Говори се, че като ерген си бил най-големият купонджия, а сега си най-голям домошар...
- Така е. Аз съм така – или всичко, или нищо. Срещнахме се в Разград, тя е оттам, но тогава живееше в София. Веднага разбрахме, че сме един за друг. Може би след шест месеца тя се върна в Разград и заживяхме заедно. Много бързо нещата се промениха, защото дойде първото дете, а след това и второто. Да, вярно е, че преди всички знаеха, че съм голям купонджия, но бях на 22 години. Сега съм на 31 и ми е доста по-хубаво.
- Сега купонът е с децата.
- Да, празнувахме след победата над Лудогорец, но вече на следващия ден не е лесно.
- Как разпускаш? Предпочиташ спокойствието на малкия град или лудницата на столицата?
- По принцип харесвам по-спокойните места. Живеем в София, но не точно в центъра. Хубаво ми е.