Лудогорец ЦСКА Левски Локомотив Пловдив Литекс Черно море Славия Берое Верея Локомотив София Хасково Ботев Пловдив Челси Манчестър Юнайтед Ливърпул Реал Мадрид Атлетико Мадрид Барсeлона Милан ??нтер Ювентус Рома

Контакти

Ван Гаал: Ринус Микелс ме вдъхнови да стана треньор

Ван Гаал: Ринус Микелс ме вдъхнови да стана треньор

04-09-2020 Артур РЕНАРД, FourFourTwo

Спечелването на ШЛ с Аякс е най-голямото ми
постижение, гордее се 69-годишният специалист

Луис ван Гаал вдигна куп отличия в най-големите първенства, но е известен най-вече с налагането на куп младоци, които после се превърнаха в суперзвезди. Зеедорф, Едгар Давидс, Кану, Шави, Иниеста, Пуйол и Рашфорд са само част от тях.
Нидерландският специалист расте с осем братя и сестри, така че бързо разбира значението на думата отбор: „Бях най-малкият, но всеки имаше задача, която да върши. Това създаде добра комуникация и дисциплина”, споделя той в интервю за сп. FourFourTwo.

Мистър Ван Гаал, известен сте като топтреньор, но коя бе връхната ви точка като футболист?
- Обичайно бяхме в Топ 6 на Ередивизие със Спарта Ротердам и дори играхме няколко пъти в евротурнирите. Спомням си, че бихме Хамбургер през 1985/86, а аз играх срещу Феликс Магат. С Антверп също излязох на международната сцена. Дори си спомням, че се справих добре за Купата на УЕФА срещу Астън Вила и те имаха интерес да ме вземат. Тогава обаче реших да остана в Белгия. Още на 19 г. ми бе ясно, че няма да стигна до върха, но все пак направих прилична кариера.
Кой ви вдъхнови да станете треньор?
- Като млад гледах тренировките на Ринус Микелс в Аякс и неговият път в кариерата стана вдъхновение за мен. Подобно на него, аз също отидох в академия по физическо възпитание и след това преподавах в училище за деца със социални и поведенчески проблеми. Междувременно получих треньорски лиценз и следвах стъпките му. Комбинирах няколко неща едновременно, включително бях председател на съюза на футболистите. Това ми донесе толкова умора, че няколко пъти катастрофирах с колата в бариерата. Като учител пък се научих как да мотивирам хората и да променям тяхното поведение. Това е дълъг процес. Става въпрос да намериш правилния тон в точния момент, защото всеки играч иска различен подход.
Как изведохте младия Аякс до славата в Шампионската лига през 1995-а?
- Когато поех отбора, Аякс бе почти в банкрут. Затова заложих на млади момчета от академията. Заедно с тях взехме и евтини играчи от Скандинавия като Яри Литманен плюс Финиди Джордж и Кану от Нигерия. Заедно с нашите таланти, като Зеедорф, Давидс и Клуйверт, изградихме солиден и постоянен отбор. Това започна да се отплаща. Спечелихме Шампионската лига без загуба и с атакуващ футбол. Победихме Милан два пъти в групите, после и на финала. Честно казано, в последния мач те ни надиграха, но аз направих смени рано през второто полувреме, с които обърнах мача. Беше невероятно, вкарахме 18 гола в ШЛ и пуснахме само 4.
Работили сте с Мауриньо и Пеп в Барса. Очаквахте ли да спечелят ШЛ като треньори?
- Още тогава показваха потенциал. На Мауриньо му предложих да стане анализатор на нашите противници. Справи се с тази задача много добре и му позволих да води първия отбор на Барса за Купата на Каталуня. За Луис Енрике не очаквах, че ще стане треньор, но на Пеп Гуардиола му беше писано. Когато поех Барса, веднага го направих капитан. Не беше логичен избор, защото Гийермо Амор и Мигел Анхел Надал бяха по-стари, но аз избрах Пеп, защото той виждаше футбола по най-правилния начин.
Във вашия първи период в Барса спечелихте две титли в Ла Лига за първите два сезона...
- А на третата година бяхме още по-силни, въпреки че не спечелихме нищо. Ривалдо промени поведението си, след като взе „Златната топка”. Искаше да играе като №10, но аз не виждах причини да правя промени, защото на него му прилягаше повече да бъде ляв нападател. Ривалдо развали баланса в отбора и го пратих при резервите. После обаче го върнаха по настояване на останалите играчи. Нещо, което аз нямаше да направя. В края президентът Нунес подаде оставка и аз се оттеглих заедно с него. Това означаваше, че се отказах от заплатите си за 2 години (смее се).
Наследихте Дейвид Мойс в Манчестър Ю през 2014-а, но имаше слухове, че ще смените сър Алекс още през 2002-ра. Вярно ли е?
- Да, така е.

Фърги ме помоли да го сменя

когато планираше да се откаже през 2002-ра. Той избра мен за свой наследник, но после реши да не се отказва и продължи да води отбора.
Дадохте дебют на Шави и Иниеста в първия отбор на Барса. Как ги виждахте като младоци?
- Шави беше вече в дубъла, когато започнах да го гледам, а Иниеста бе само на 15. И двамата имаха фантастично усещане за пространството. Шави малко повече, затова го сложих в средата на терена. Иниеста пък бе по-експлозивен и го поставих на левия фланг.
Много треньори се страхуват да залагат на младоци. Вие защо го правите?
- Защото според мен съблекалнята трябва да се проветрява всяка година. Ако това не се случи, футболистите минават на автопилот, а това не е никак хубаво. Мисля, че младите са амбициозни и дори могат да вдъхновят по-старите момчета в отбора.
Съжалявате ли, че се върнахте за втори път в Барса през 2002-ра?
- Да, защото бяха взети играчи, които не съвпадаха с моята философия - Хавиер Савиола и Хуан Роман Рикелме. Същото се случи и в Юнайтед. Не получих играчите, които исках.
Станахте шампион и с АЗ Алкмаар през 2009-а...
- Беше фантастично. Ако си спомняте, можехме да го направим дори два пъти, но през 2007-а профукахме шанса в последния кръг. Когато си в клуб като Алкмаар, трябва да биеш съперници, които имат

4 пъти по-голям бюджет

от твоя. И все пак най-голямото ми постижение си остава спечелването на ШЛ с Аякс.
Вярно ли е, че сте имали разговори да станете спортен директор на Ливърпул, преди да поемете Нидерландия за втори път през 2012-а?
- Да, техният директор (Йън Айре) дойде в Португалия, където имам къща. Говорихме много, той дори остана за вечеря. След като си тръгна, не чух нищо повече. Явно намеренията му са били сериозни, за да дойде в Португалия, но не се получи нищо. Не зная, може би съм изглеждал прекалено арогантен.
Кои играчи искахте, но не можахте да вземете в Манчестър Ю?
- Исках Левандовски, после се опитах да взема Гонсало Игуаин. Говорихме с борда и за Неймар. Когато си в Юнайтед, трябва да се целиш в най-големите. Неймар бе интересен и за клуба заради продажбата на фланелки. Също така исках Садио Мане и Рияд Марез. Освен това Томас Мюлер, Нголо Канте и дори Джеймс Милнър. За защитата - Серхио Рамос и Матс Хумелс. Това бяха моите цели, но не взехме нито един от тях.
Как оценявате вашето време на "Олд Трафорд" като цяло?
- Първите 18 месеца бяха добри, а феновете ме поздравяваха по улиците. Класирахме се в ШЛ и градяхме нов отбор. Във втората година отпаднахме от ШЛ заради малшанс с късен гол срещу Волфсбург и изпуснахме Топ 4 по голова разлика. Въпреки това спечелихме ФА Къп, което не беше лошо. Ядосан съм, че не ми дадоха шанса да изпълня трите години, които ми бяха обещали. Не получих това време.
___
Целия материал четете в днешния брой на "ТЕМА СПОРТ" или се възползвайте от опцията ни за електронен абонамент.

https://www.facebook.com/206672896072464/photos/a.262815070458246/3733317583407960/?type=3&theater