Лудогорец ЦСКА Левски Локомотив Пловдив Литекс Черно море Славия Берое Верея Локомотив София Хасково Ботев Пловдив Челси Манчестър Юнайтед Ливърпул Реал Мадрид Атлетико Мадрид Барсeлона Милан Интер Ювентус Рома

Контакти

Велизар: Търсим качествен нападател като Каранга

Велизар: Търсим качествен нападател като Каранга

30-03-2018 Тема спорт

Бях доста време в Бразилия във връзка с лятната селекция, разкри скаутът на ЦСКА

Главният скаут на ЦСКА Велизар Димитров даде интервю за Блиц спорт, в което говори за работата си като съгледвач, и сподели любопитни моменти от състезателната си кариера. 38-годишният перничанин се завърна на „Армията” в началото на октомври 2016-а, а заедно с него в скаутското звено попадат Христо Янев и Владимир Манчев.

Вили, работи ли се по лятната селекция и да очакваме ли на „Армията” нападател от ранга на Каранга?
- Да, работим усилено. Независимо че в момента сезонът не е приключил, трансферният процес при нас не е спирал. Целият екип действаме още отсега по лятната селекция. Обикаляме не само Европа, но и други континенти. Аз например бях доста време в Бразилия. Но няма как да изпадам в подробности. Естествено, че основната ни задача е да намерим качествен нападател като Каранга. Знаете, че ЦСКА най-после ще участва в евротурнирите и искаме да сглобим още по-добър състав. Такъв, какъвто нашият клуб заслужава да има.
Колко пъти трябва да наблюдаваш даден футболист в чужбина, за да ти грабне окото? И изобщо – труден ли е процесът за откриване на играчи, достойни да носят екипа на ЦСКА?
-Труден е. Нямаш право на грешки, тъй като се харчат средства за пътуване, наблюдаване на играчи, за лични условия и трансферни суми. Гледат се набелязаните футболисти по много пъти. Както в интернет, така и на живо. Да откриеш нещо качествено не е толкова трудно, колкото

да го убедиш
и доведеш в
България

Такива момчета са наблюдавани от десетки други клубове и трябва да се действа бързо. Замотаеш ли се, ще ти го отмъкнат изпод носа.
Мнението ти за зимните попълнения в тима?
- Минал е кратък период и не трябва да се правят генерални изводи. На някои им е нужно повече време за адаптация. При Каранга, когато го привлякохме преди година, не беше така. Но той е едно от изключенията. Даден футболист може да има прекрасни качества, но това не е достатъчно да се наложи на новото място. Все пак сменяш държава, език, стандарт на живот. Особено ако идваш от друг континент.
Не смяташ ли, че напрежението в ЦСКА идва и с нови четири издания на вечното дерби.
- В ЦСКА винаги напрежението е високо, тук целите и изискванията са огромни. Всъщност в такъв момент разбираш дали играчите могат да се преборят със стреса, да го превъзмогнат и да се наложат. Защото в ЦСКА освен да си добър с топка в краката, трябва да притежаваш две много важни човешки качества – хладнокръвие и постоянство.
70-годишният юбилей на ЦСКА допълнително ли вдига напрежението в състава или обратното – действа стимулиращо върху футболистите?
- Мисля, че по-скоро има еуфория. Чака се с нетърпение 5 май. Дано имаме шансове за титлата, за да стане истински празник. Всичко зависи от треньора и момчетата.
Ти ще бъдеш ли доволен, ако ЦСКА изпусне титлата и спечели само купата?
- Не. Ще бъда

доволен само
и единствено
при дубъл

Ако трябва да съм откровен, по-скоро бих прежалил купата. Но в случая не е точно така, тъй като на полуфиналите ще играем срещу Левски.
Три пъти си ставал шампион с ЦСКА. Коя титла беше най-сладката и коя най-трудната?
- Първата е най-сладка – през сезон 2002/03. До този момент не бях ставал шампион и радостта ми беше огромна. Отборът беше много силен, записахме отлични резултати. При последната титла през 2008 година също, разбира се, се чувствах щастлив. Но тогава нямаше същата тръпка. Ние предварително си бяхме осигурили първото място и финиширахме с цели 16 точки преднина пред втория Левски.
Участвал си в много вечни дербита – за кое искаш и за кое не искаш да си спомняш?
- Най-сладката победа е тази в края на октомври 2002 година, когато бихме Левски с 3:0 на „Армията”. Тази класика ни се отрази прекрасно. Не искам да си спомням за мача за Купата на България през пролетта на 2003 година – отново в Борисовата градина. Смачкахме ги левскарите, а те ни излъгаха с един случаен гол в последната минута. Казват, че никога ЦСКА не е имал толкова много положения. Кой ли не се изреди да им обстрелва вратата. Помня, че даже Гай имаше две чисти ситуации. За капак беше отменен редовен гол на Гъргоров.
Каква е рецептата за надъхване на играчите преди такъв мач?
- Най-голямото, най-разтърсващото надъхване е дело на Стойчо Младенов. Беше преди въпросния мач с Левски през октомври 2002 на стадион „Българска армия”. Стойчо ни изненада час и половина преди разбора в деня на двубоя. Пусна ни няколко видеозаписа, на които тайно са били интервюирани нашите съпруги, приятелки, майки и бащи. За целта операторът на тима Димитър Димитров беше обиколил България, за да превърне идеята в реалност. Не може да си представите как се почувствахме и какви криле ни даде това видео. Повечето от нас настръхнаха и се просълзиха от думите и призивите на близките ни. Беше уникално. Подейства ни като допинг!
Кой е най-тежкият ти период в ЦСКА като футболист?
- Отнемането на евролиценза през 2008 година, макар че аз вече бях продаден. Тъкмо бях пристигнал в Украйна, когато чух лошата новина. Тогава от ЦСКА поискаха шефовете на Металург да платят на един транш сумата по трансфера ми, въпреки че в договора имаше клауза това да се случи на три транша. Украинците се съгласиха и още на другия ден преведоха на куп всичките 450 000 евро. Мисля, че с парите са били изчистени част от дълговете на ЦСКА тогава.
Кой е футболният президент, който най-много ти е подавал ръка?
- Разбирал съм се с абсолютно всички. Включително и в момента с Гриша Ганчев, който

прави чудеса ЦСКА
да се върне там,
където му е мястото

Най-близък съм със Стефан Милушев – бившия шеф на Марек, който ми е кум. Виждаме се често при първа възможност. Милушев е направил много за мен не само като президент, но и като приятел. Радвам се, че имам щастието да познавам толкова добър и преуспял човек.
Може ли да разкриеш повече подробности относно разминаването ти с Порто през 2003 година?
- Тогава Жозе Мауриньо беше начело на португалския гранд. Порто ме наблюдаваше доста време, но аз не вярвах, че нещо може да се получи. В крайна сметка всеки гледа някого... Един ден обаче останах безкрайно изненадан, след като в София пристигна един от помощниците на Мауриньо. Жозе го беше пратил, за да говори директно с мен. Това вече беше знак, че нещата стават сериозни. Паралелно с това стартираха и преговорите между двата клуба. Но поставената от ЦСКА цена бе променена два пъти и Порто се отказа. Впоследствие след години, когато преминах в Металург Донецк, съотборникът ми Рикардо Фернандеш, който през 2003 година е бил в Порто, ми разкри интересни неща. Каза ми следното: „Мауриньо много те искаше. И беше сигурен, че ще те привлече. Даже извика по-опитните футболисти на тима и ги помоли да ти помогнат за адаптацията. Уточни, че трансферът ще стане всеки момент и че трябва ние, играчите, да ти подадем ръка”. Но така ми е било писано – разминах се с Порто.