Лудогорец ЦСКА Левски Локомотив Пловдив Литекс Черно море Славия Берое Верея Локомотив София Хасково Ботев Пловдив Челси Манчестър Юнайтед Ливърпул Реал Мадрид Атлетико Мадрид Барсeлона Милан Интер Ювентус Рома

Контакти

Веселин Сърбаков:  Школата не иска  да се развива

Веселин Сърбаков: Школата не иска да се развива

30-03-2018 Мартин АЛЕКСАНДРОВ

Веселин Сърбаков е последният треньор, напуснал школата на Левски. Преди него това стори Димитър Телкийски. Интересното е, че и двамата имат идентични причини да напуснат академията на „Герена“. Преди дни дадохме думата на Мечо, който също като Сърбаков е бивш футболист на сините. За последно Веселин бе начело на набор 2004, който във вторник се класира на финал за Купата на БФС, след като елиминира с общ резултат 7:1 Лудогорец.


Г-н Сърбаков, вие сте един от най-дълго задържалите се треньорите в школата на Левски. Как стигнахте до решението да напуснете?
- Просто в последните ни разговори там усетих, че Левски не иска да развива школата. Няма програма, няма методика и след мои въпроси по тази тема ми беше заявено, че това е положението - или се примиряваш, или напускаш. И аз избрах второто, защото вече ми омръзна да виждам апатията наоколо. Искам правилно да бъда разбран, аз не критикувам и не плюя родния си клуб, нито се боря за работа там, защото аз наскоро я оставих. И то в момент, в който смея да твърдя - отборът ми играеше най-добрия футбол. Лошото обаче е, че никой не се запитва защо треньорите сами напускат школата на Левски. Така беше и когато преди мен си тръгна Мечо Телкийски. Но явно никой на никого не държи. Аз не искам да участвам в това заиграване с мечтите и надеждите на децата. Добре, няма методика, няма програма, но защо не инвестират в собствените си кадри?! За толкова години не обучиха един свой човек, който да изгради методика, която да бъде адаптирана към философията на клуба и да придаде идентичност на всички детски и юношески отбори, които носят екипа на Левски.
Твоят отбор – деца, родени през 2004 година, достигна до финал за купата на БФС...
- Това не трябва да е единственото водещо. Аз искам друго. С моите деца свършихме страшно много работа. На мен ми се иска организацията да е съвсем друга. Видимо пари в Левски като клуб и за школата има достатъчно. Но идеи няма. Няма хора, които да правят футбол. Като започвах в школата преди години, имаше голям наплив за треньори, а сега напускаме сами.
Винаги ли е било така?
- В Левски съм от 2007-ма година и съм работил при 6-7 директори. Не съм бил ничий човек, вършил съм си работа. Никой не ме е толерирал, нито ходатайствал за мен. Но преди не се залагаше толкова на резултатите. А сега това е за сметка на развитието и на отборите и на самите деца като индивидуалности. В едно футболно списание четох, че в школата на Барселона в отборите до 14-годишна възраст е забранена думата „победа“. Тук е обратното. Ами в последните 2 години при нас не се е говорило за футбол в дълбочина. След един мач с Цървена Звезда там, си говорих с хора от тяхната школа, програмата им за развитие е 250 страници, а на „Герена“ е една. Ние сме 15 треньори и всеки се оправя сам, както той си разбира нещата - схеми, постройки, тактики, тренировки, упражнения. Един така, друг иначе. Иначе имаме методист. Но методика нямаме. Нямаме идентичност, не сме разпознаваеми като игра. И няма качествен продукт. Нещата са ден за ден и няма желание за развитие. Застинали сме в миналото, лежим на това, че се казваме Левски.
А как трябва да се променят нещата генерално?
- Може би е необходимо да се намери човек отвън, да бъде добре проучен какви са му възможностите. Материята не е лека, но няма как да не се открие такъв ръководител, който да си сложи на масата стратегията, методиката, да си подбере треньори и така да се тръгне нагоре.