Лудогорец ЦСКА Левски Локомотив Пловдив Арда Кърджали Черно море Славия Берое ФК ЦСКА 1948 Сф Ботев Враца Монтана Ботев Пловдив Етър Царско село Челси Манчестър Юнайтед Ливърпул Реал Мадрид Атлетико Мадрид Барсeлона Милан Интер Ювентус Рома

Контакти

Винс Картър: Не мислех, че ще стигна до  НБА, а останах 22 години!

Винс Картър: Не мислех, че ще стигна до НБА, а останах 22 години!

27-06-2020 The Ringer

Коронавирусът отнема живота на хората и това е много по-важно, отколкото моето оттегляне

Една от емблемите на НБА и световния баскетбол през този век Винс Картър сложи официално край на кариерата си. Крилото игра три декади в Лигата, носейки екипа на 8 различни отбора, и е един от най-добрите в историята, който така и не успя да спечели титлата. Той говори пред Ани Финбърг за миналото, настоящето и бъдещето.

Винс, как си, как се чувстваш?
- Добре съм, чувствам се отлично. Много неща се случват по света, както и в баскетбола. Има голяма несигурност, но животът за мен е добър. С новината за отказването ми ще имам възможност да подобря играта си на голф. Сериозно - всичко е отлично.
Предвид че Атланта няма да играе на турнира в Орландо, това означава, че ти официално спираш с баскетбола. Така ли е?
- Да, приключих с това да играя баскетбол. Повече няма да го правя професионално, ще го практикувам у дома. Може би и в някои мачове за ветерани и знаменитости.
Какво е да сложиш край?
- Трудно е. Горе-долу около края на март усетих, че за мен това е всичко. Ако имаше някакво разочарование заради сезона, беше по-лесно да го приема по този начин. Нещата, които се случват по света, са значително по-големи от кариерата ми. Коронавирусът отнема животите на хората и това е много по-важно за мен. Да сложа край на кариерата си е много по-малко от случващото се около нас. Винаги има някой близък до теб, който е заразен. В Атланта имахме такъв случай с кончината на брата на собственика ни. Едно е да го чуеш, но съвсем различно е да го усетиш лично. През април си казах - "искаше ми се да не приключвам така", но след това успях да се отърся от всичко и видях позитивите. Пошегувах се за голфа, но обичта ми към този спорт ми помогна да преодолея и да оставя настрани баскетбола. "Свърши се, но съм добре и ще се насладя на останалите неща, които обичам да правя". Това, че успях да реализирам последната си стрелба, също ми помогна. Ако не го бях направил, сигурно щях да съм разочарован и да искам поне още минутка, за да отбележа. Но ето - поне успях да вкарам последния изстрел.
Често сме говорили относно това колко дълга е кариерата ти. Но какво те накара да решиш за края точно сега?
- Нямам представа. Като спортист усещам, че мога да изкарам още една година. Но разбирам как работи НБА и е доста напрягащо за по-опитните играчи. През последната година бях част от отбор, който се трансформира и залага на млади момчета. Не искам да кажа, че опитните са пренебрегнати, но те развиват нови лица. И това е малко стресиращо. Ако бях в отбор, който се бори за плейофи или титла, можеше и да е различно. Но съм човек, който вярва, че възрастта все пак има значение и макар да е трудно да го проумееш, нещата просто са такива. Когато си млад - създаваш и реализираш, след това нещата се променят и дойде моето време. Разбира се - трудно е, но играх от любов към играта и се оттеглям тогава, когато реша. Все още ми е странно, защото тепърва ще наруша собствената си рутина. Страхотно е да кажа, че няма да правя нищо, но това не съм аз.
При всички положения, ако хората знаеха, че гледат последния ти мач, сигурно е щяло да има много сълзи...
- Честно да ти кажа, получавам писма и съобщения от хора, които дори не познавам, които ми казват, че ще пазят цял живот билетите от онзи мач в Торонто. Много е странно. И си помислих - какво ли щеше да бъде, ако бях казал, че това ще е последният ми мач. Сигурно нямаше да поберат желаещите да гледат. Щеше да е готино да се види как са дошли заради мен. Но и доста странно.
Връщайки се назад, какво е чувството?
- Първо, трябва да е ясно, че дори не съм си мислил, че изобщо ще стигна до НБА. Да, много хора идваха при мен в колежа и казваха, че аз ще успея там. Но нямах такова самочувствие за себе си. Напротив, гледах Кевин Гарнет и бях сигурен, че той ще стане звезда. Същото и за Стефон Марбъри. Но не съм си представял, че ще успея. Да, надявах се, че ще имам шанс да поиграя малко, да запиша няколко срещи, но 22 години? За Бога, това е невероятно. Гледам хората около мен, отказват се след 10-15 сезона максимум. А аз достигнах тази кота и успях да изстискам още 7, дори не знам как.
Как така не си бил сигурен?
- Най-странното е, че успях да вляза в Топ 5 след училище, което ми даде възможност да избера колеж. Но дори тогава не съм си представял, че ще имам подобна кариера. В университета усетих, че мога да се развия, тайно се надявах, но преди да стане реалност, не го вярвах напълно.
Какво следва сега извън голфа? Как ще изглежда новата глава?
- Все още ми е трудно да кажа. Да участвам в телевизионни предавания, свързани с НБА, е нещо, което планирам. Също така и да съм мениджър в отбор. Двете ми опции са такива, може би в един момент да стана и собственик на клуб. Към момента обаче ще изчакам да видя накъде точно ще поема. Говорил съм с някои отбори относно интереса им да заема мениджърска позиция, проведох разговори с различни телевизии и накрая да преценя. Най-трудната част е да приемеш, че първата фаза вече приключи. Това е най-голямото предизвикателство. Познавам се и това ще бъде най-трудно, преди да достигна до втората фаза. Да, от 3 месеца не съм играл баскетбол, но все още водя тази вътрешна битка в себе си.