Лудогорец ЦСКА Левски Локомотив Пловдив Литекс Черно море Славия Берое Верея Локомотив София Хасково Ботев Пловдив Челси Манчестър Юнайтед Ливърпул Реал Мадрид Атлетико Мадрид Барсeлона Милан ??нтер Ювентус Рома

Контакти

Георги Антонов: Съжалявам, че дойдох твърде късно в ЦСКА

Георги Антонов: Съжалявам, че дойдох твърде късно в ЦСКА

08-07-2020 Росен АНГЕЛОВ

С Валентин Найденов не пропускаме мач на отбора, споделя бившият капитан на червените

Вчера капитанът на ЦСКА от шампионския тим през 2003 година Георги Антонов навърши 50 години. По повод юбилея "Тема Спорт" го потърси за интервю.

Г-н Антонов, с какво се занимавате в момента?
- Работя в една застрахователна компания. Просто в един прекрасен ден реших, че футболът няма да ме храни. След като сложих край на състезателната си кариера, бях известно време помощник-треньор в Миньор Перник (2008/09), но това не е за мен. Треньорската професия, особено в България, е много неблагодарна. Никой няма търпението да те чака. Няма я сигурността. Тогава в Миньор, въпреки че имах договор за още година и половина, дойдоха един прекрасен ден и ни казаха, че сме освободени. Затова и реших, че няма да остана във футбола. Сега ми е по-спокойно. Знаеш, че всеки ден ходиш на работа, комуникираш с хора, получаваш си редовно парите...
Как компенсирате липсата на футбола?
- Футболът не ми липсва. Не пропускам мач на ЦСКА - на "Армията" или на "Васил Левски". Разбира се, когато е в удобен час. Гледаме двубоите заедно с Валентин Найденов. С него останахме добри приятели и до днес.
Как ви се вижда играта на ЦСКА сега и коментарът ви за треньорската промяна?
- Стамен Белчев си има свой стил на работа, който се видя веднага. За съжаление изпуснахме да победим Лудогорец. Мен много ме е яд за Христо Янев. В него имаше хляб и трябваше да му се гласува доверие. Да му се даде повече шанс. Можеше да го пратят да се обучава още в някоя треньорска школа, примерно в Кьолн. Виждате, че в последните години успехите са при отборите, които гласуват доверие на треньорите си - Бруно Акрапович - две поредни купи, Златомир Загорчич - купа със Славия, преди това Николай Киров-Белия с Ботев Пловдив. Лудогорец не ги броя, защото няма какво да си кривим душата, те са много напред.
За какво съжалявате най-много в кариерата си?
- Може би за това, че не успях да изляза да поиграя в чужбина. Въпреки че докато бях в ЦСКА, имаше три оферти за мен, но така и не се стигна до трансфер. Иначе най-много съжалявам за това, че дойдох твърде късно в ЦСКА - чак на 29 години. Щеше да е друго, ако бях на 22-23 или както дойдоха Бербатов, Мартин Петров, Стилян Петров - на по 19 години. Тогава му казах на Митко, че са истински късметлии, че са привилегировани, че са дошли толкова млади в ЦСКА, и бях убеден, че ще направят силни кариери в чужбина, както се и случи. Но аз и късно започнах в А група - на 24 години в ЛЕКС Ловеч (1994/95), а оттам преминах в Локомотив София, откъдето отидох после в ЦСКА. При мен нещата сякаш винаги са се случвали със закъснение (смее се). Но по-добре късно, отколкото никога. Да си част от ЦСКА е нещо голямо. Надявам се да съм оставил диря в сърцата на феновете и в историята на този славен клуб.
В момента на вашата позиция като десен бек играе едно младо момче - Иван Турицов, как виждате развитието му?
- Аз го харесвам. Има потенциал. Да, понякога има по-силни мачове, понякога по-слаби, но никой не е постоянен през цялото време. В него и във Вальо Антов, който е вече напълно изграден футболист, има голямо бъдеще.
Титлата през 2003 година ли беше върхът в кариерата ви?
- Безспорно. Тогава имахме много силен отбор. Като цяло за мен лично двата тима на Стойчо Младенов - през 2003 и 2008 година, които станаха шампиони, и този през 2005-а с Йешич са най-силните на ЦСКА през новия век. Дано скоро пак да видим титлата на "Армията". През 2003-а чакахме шест години. Тогава си спомням, давах едно интервю пред ваш колега и той ме питаше още колко смятам да играя. Казах му - докато не стана шампион. И то така и стана, малко след това спрях с футбола.
Какво си спомняте от времето, когато дойдохте в ЦСКА?
- Беше труден период от всякакво естество - пак беше криза. Тогава начело на клуба беше застанал Любослав Пенев.
Още тогава се говореше, че Гриша Ганчев може да стане президент на ЦСКА...
- Да, имаше такива приказки. Когато аз преминах на "Армията" - през лятото на 1999-а, се говореше усилено, че именно Ганчев ще поеме клуба. Тогава обаче нещата не се получиха и Любо Пенев стана президент.