Лудогорец ЦСКА Левски Локомотив Пловдив Литекс Черно море Славия Берое Верея Локомотив София Хасково Ботев Пловдив Челси Манчестър Юнайтед Ливърпул Реал Мадрид Атлетико Мадрид Барсeлона Милан ??нтер Ювентус Рома

Контакти

Григор: Ще бъда капитан на АТP cup

Григор: Ще бъда капитан на АТP cup

09-11-2019 Тема спорт

Григор Димитров даде пресконференция за медиите в България вчера. На нея той говори за отминаващия сезон, проблемите, през които премина, както и бъдещите си планове. „Изчаках да споделя с вас, че с нетърпение чакам да играя АТР cup, да започна тази подготовка ще бъда играч-капитан, което ме прави много щастлив. Надявам се, че младите момчета, които ще дойдат с мен, ще се включат и ще играем заедно (развълнува се)”, започна пресконференцията си хасковлията.

Хари ЛАТИФЯН

Какъв бе сезон 2019 за теб?
- Не мога да намеря правилните думи. Започна странно, за първи път бях контузен, сблъсках се с неща, които не бяха познати, да стоя вкъщи 4-5 седмици, перипетии, всеки ден в болница, неприятен старт. Но продължих да вярвам в себе си, в това, което правих. Не е лесно, когато имаш успехи и един ден се случи така, че да не си пълноценен, да не си себе си и имаше много моменти, в които си мислех, че няма как да продължа, че

няма да се възстановя
и няма да мога да играя

Лятото беше по-добре, започнах да тренирам повече, имаше турнири, в които дори се чувствах добре, нямаше резултати, но продължавах. Вярата беше най-силното нещо за мен.
Последният мач срещу Джокович върна ли ти още от самочувствието? Там бяха и родителите ти…
- Париж винаги е било място, на което съм се чувствал добре, но невинаги съм имал добри резултати. След първия мач може би си вдигнах нивото. Нямаше какво да губя, последен турнир, но имах подкрепата, на която винаги мога да се облегна. Родителите ми, Жоро Стоименов, хората, които винаги са били зад мен през годините. Това дава комфорт, който ти позволява да играеш добре. Това е един добър завършек на годината. Мисля, че се нуждаех от него.
Как ще протече подготовката ти и избра ли момчетата, с които ще играеш на АТР cup?
- Предстоят доста разговори с момчетата. Иска ми се да разбера кой къде е, как тренира, свободните дати. Исках да го споделя с вас, от АТР искаха да кажа дали ще играя преди две седмици. Подготовката ми най-вероятно ще протече в Монако. Не сме решили още точните дати на тенис и фитнес. В момента нямам треньор и има доста неща, които са във въздуха.
Този завършек на сезона дава ли ти увереност, че отново ще си част от Топ 10?
- Винаги ми е било цел да съм топиграч, в Топ 10. Когато бях трети в света, мислех дори за повече, но моментът може би не беше подходящ, не успях да задържа формата. Следващата стъпка отново е Топ 10 и краят на годината ми дава надежди. Но никой не е застрахован. Тази година бях в отлична физическа форма, по-добре от всякога, но, уви,

рамото просто не издържа

Надявам се с целия позитивизъм и работата през ноември и декември не само да се върна, но да запазя постоянството, което е доста по-важно, и резултатите ще са налице.
Може ли да кажеш дали ще играеш в София през февруари, имаш ли желание?
- Още е много рано. Винаги съм имал желание. Тази година също бях заявен, имах желание да играя, но получих контузия, отказах 4-5 турнира. В момента нямам треньор и програма, не мога да кажа дали ще дойда. Работя върху много други неща в момента и се надявам следващата седмица да имаме пълна картина и да видим какво ще се случи.
Както каза, нямаш треньор. Какво се случва, защо се разделихте с Агаси?
- С Андре винаги сме поддържали контакт, той винаги ще е до мен, ако се нуждая от разговор. С него никога не сме започвали, просто това бе междинен период, в който опитвахме дали можем да работим заедно, но не намерихме правилната формула. Това е основното, оставаме си приятели.
Казваш, че се чувстваш щастлив, когато ти си режисьорът. Сега ти ли си?
- Винаги съм режисьорът, животът е мой. След като за момента вземам такива решения, мисля, че продължавам да бъда този човек.

Нищо в мен не се е променило

Същият човек съм, не съм искал ранглисти или турнири да кажат кой е Григор Димитров. През годините съм запазил себе си и продължавам да работя в моята сфера и моите цели. Не знам дали ще успея, но мога само да опитвам.
Най-добрите ти резултати този сезон дойдоха без треньор. Задължително ли е да имаш такъв в началото на годината или ще опиташ в началото сам?
- Не знам наистина. Съгласен съм напълно, очевидно беше тази година. Не съм в паника в момента да намеря треньор. Мислех си, че ще е трудно, като нямам някого до себе си – как ще тренирам, ще запазвам кортове... Наложи ми се да правя неща, които не бях правил от доста години. Хубаво е да имаш тази свобода, която ти помага да импровизираш. Така ставаш по-близък със себе си, все пак на корта съм сам. Водих разговори сам със себе си по време на мач. Но без треньор няма как, ако искаш да стигаш по-напред, но няма и да бързам.
Федерер казва, че ако може да повтори мачове в кариерата си, иска това да са през 2001 със Сампрас и 2008 с Надал. Ти имаш ли такива?
- Разбира се, че имам, особено тази година. Мачът с Рафа в Австралия, който загубих. Може би мачът с Новак на Уимбълдън, това са два полуфинала. Загубих пет пъти от Вавринка, не ми беше много приятно, но явно се налагаше да мина през този път и го оценявам. Едно от най-трудните неща в тениса е да оставяш всичко в миналото. Ако мислиш за мача в събота, в понеделник е още по-трудно. Това е от най-важните неща за мен и съм се подобрил точно в тази област.
Какви качества търсиш в един треньор?
- Относително е. За мен човекът винаги е бил номер едно. Толкова време ще прекарваме заедно, винаги е добре да имаме добра химия един към друг, всеки около нас в тениса може да играе на високо ниво, въпрос на една-две точки, някой път на статистика. Опитният треньор може да помогне. Няма някой, който да се очертава и да е „уау факторът”.
С какво ти помогна Андре Агаси, какво научи от него?

Той е цяла енциклопедия

Винаги, когато говориш по телефона с него, трябва да имаш час и половина свободен. Андре е много специален човек. Всеки от отбора винаги е впечатлен след разговори с него. Някои връзки са трудни за обяснение, миналата година прекарахме толкова време извън корта, невероятно е. Говори за детайли, ако имаш нещо, което чувстваш, винаги може да споделиш и ще получиш отговор, което ти дава спокойствие.
Какво те привлече и защо се спря на АТР cup?
- За мен този турнир е по-валиден, особено в началото на годината, защото всички сме в Австралия и дава шанс да се сблъскаш с топтенисистите, които класират отборите си там. За мен така съвпада, че е много добре като идея да се играе този турнир – ще се радвам за всички момчета, които са от младите, да е добро преживяване.
Как ти се отрази Исландия и умишлено ли показваше повече неща оттам, за да покажеш Григор Димитров като обикновен човек?
- Аз съм си обикновен човек. Винаги съм искал да споделя с феновете, с хората, които ме следват, какво прави един тенисист извън тениса. Защо избрах Исландия не знам. Избирам една почивка с родителите си, миналия път беше в Африка, сега решихме на такова място, на което никога не сме били. Беше интересно, насладихме се. Беше достатъчно. Радвам се, че мога да го споделя с хората. Не всеки път може да се отиде на такова място. Париж беше близо и го решихме в последния момент.
Първите 6 месеца реално ги пропусна. Върна се в Тура преди САЩ. Виждаш ли самата игра променена?
- Когато си далеч от топнивото, както бях след 70-о място, всеки един мач ти се струва така,

все едно катериш планина

Преди някои от турнирите тренирах много. Месеца преди САЩ направих 110 километра тичане, но нямах резултати. В САЩ първият мач бе най-важен срещу Сепи. Много исках да бия Роджър, особено на такъв мач, вечер, една от най-добрите атмосфери, не можехме да чуем топката – беше все едно на закрито. Но първите мачове бяха много повече за мен като стойност. След това набираш скорост и си казваш - пак мога да съм там. Оттам идва тази сигурност.
Срещата с Доминик Тийм (в Париж) ли бе най-добрата за теб този сезон?
- Би трябвало. Целият мач от самото начало бе на високо ниво. Доминик винаги ме кара да играя добре, дали на тренировка или на мач. С него имаме добро приятелство и в последните 6 месеца почти на всеки турнир тренирахме заедно. Дори като е тренировъчен мач, пак сме по същия начин. В този ден имаше някои неща, които каквото и да направя, всичко влизаше в корта. Дори аз самият се чудех как влязоха някои топки, но наистина исках да ги направя.
След Париж накъде?
- Важно е в момента да се отдръпна от тениса за няколко седмици и просто не искам да гледам назад, но се налага. Гледайки цялата година, да видя какво мога да променя във физиката и играта си. Трябва да погледна в дълбочина върху нещата, които наистина работят. В някои от най-добрите ми турнири бях сам, което е много странно. Мога да си позволя да си взема повече свободно време.
Спортното дълголетие се увеличава. Докога смяташ да играеш, виждаш ли се след 10 години на корта?
- Сега съм на 28, не мога да кажа за след 10 години. По принцип да, но кой може да каже. Не знаеш какво ще се случи с теб. Всеки един играч в момента – Роджър, Рафа, Новак, които и сега са на това ниво, играят поради най-различни причини. Ако мина 33 години,

трябва да намеря друга причина

защо ми е да продължавам по това време. Всеки е толкова различен и има различно виждане за тениса и играта. Моите са съвсем различни от техните. Гледам да се фокусирам върху тях. Надявам се, че ще играя след 10 години и тялото ми ще го позволи. Не всеки може да се радва на такава кариера. С изключение на тази година не съм пропускал големи периоди, но не си застрахован.
Като изключим травмата, кои са загубите, за които съжаляваш най-много тази година?
- Много са. Според мен са смесени чувства, не са само загубите. Ако ги мислиш и съжаляваш, става по-зле, защото не се фокусираш върху това, което е пред теб. Тренировки, които не е трябвало да правя, лоши решения от моя страна. Трудно е да кажа конкретно. През цялата година имаше различни моменти – връщаш се след контузия, рехабилитация на рамото, можех да не играя на Индиън Уелс, въпреки че исках, и всеки ден се събуждах с болки, и всеки ден бях в болница. Сега, като го погледна, е било грешка, но бях длъжен да опитам, защото исках да играя. Не исках да остана без тенис, защото всяка седмица си задаваш въпроси. В един момент едва вдигах чаша с вода камо ли ракета.

Сутринта в болница, вечерта у дома

Няма с кого да споделя, просто продължавам напред и събирам позитивното от негативното.
Дразниш ли се на някои коментари на фенове за представянето ти?
- Не ме дразнят коментарите. Някои път стоя настрани от много неща. Дори, когато съм на турнири, не влизам в социалните мрежи. Направих 4-5 седмици без сайтове и форуми. Така се чувствам по-добре. Беше толкова странно, бях в Ню Йорк, а се чувствах изолиран като в Исландия. Това помага, трябва да намериш баланса в себе си, който да ти помогне да се чувстваш добре и да правиш нещата целенасочено. Толкова време ми отне да се върна на правилната посока, защо трябва да жертвам излишни приказки. Българин съм, играя за България, във всеки турнир пише България, знамето винаги стои.