Лудогорец ЦСКА Левски Локомотив Пловдив Литекс Черно море Славия Берое Верея Локомотив София Хасково Ботев Пловдив Челси Манчестър Юнайтед Ливърпул Реал Мадрид Атлетико Мадрид Барсeлона Милан ??нтер Ювентус Рома

Контакти

Даниел Пеев:  Въвеждането на либеро ме  изведе на най-високото ниво

Даниел Пеев: Въвеждането на либеро ме изведе на най-високото ниво

11-05-2020 Тема спорт

Никога не съм си представял, че ще бъда треньор, но сега тази работа ме прави щастлив

Даниел Пеев спокойно може да бъде определен като човека, който служи за пример за развитието на поста либеро в съвременния волейбол. Бившият национал става първият играч в нашето първенство, който заиграва на тази позиция в края на 90-те години, като става еталон. Днес настоящият треньор на Монтана навършва 50. Ето какво сподели той за „Тема Спорт” преди юбилея си.

Г-н Пеев, в навечерието на 50-годишния ви юбилей каква равносметка може да си направите?
- На първо място съм щастлив, че успях да играя до 40 години. Имах здравословни проблеми в последното ми игрово десетилетие, но мисля, че за времето, в което бях на терена, успях да се докосна до най-високото ниво във волейбола, каквато беше амбицията ми. Доволен съм от цялостното развитие на кариерата ми. Черешката на тортата бе 2006 година на световното първенство. Трябва да благодаря на Мартин Стоев, че ме покани в последния момент. Това са незабравими емоции. За съжаление по различни причини, най-вече свързани с това, че България не беше част от Европейския съюз, не успях да играя в чужбина и кариерата ми протече изцяло тук. Но пък в България с различни отбори стигнах до най-високото ниво и съм щастлив.
Как ще коментирате случилото се през 1999-а и прехода от нападател към либеро? По онова време този пост е почти неизвестен в България…
- В българското първенство този пост навлезе през сезон 1998/99 и в Добруджа играх първата половина като посрещач, а втората като либеро. След това стана преминаването ми в ЦСКА, като не съм се колебал изобщо. Много бързо се разбрахме със Сашо и много от колегите ми тогава, а и на по-късен етап се шегуваха, че този пост е измислен за мен, за да играя максимално дълго. Елементите от играта, които са основни за либерото, бяха най-силните мои, които владеех най-добре. Благодарение на въвеждането на този пост аз изиграх мачове на най-високо ниво, говорейки за националния отбор.
Това е преломен момент за вашата кариера, нали така?
- Едва ли, ако не бе въведен този пост, аз щях да играя до 40 години волейбол. Това е сигурно.
Как се гради подобна кариера, толкова продължителна?
- Важно е физически да успее един волейболист да се съхрани. Но на първо място трябва да си наистина максимално мотивиран, защото с напредване на годините става наистина трудно. Ако мотивацията ти е на ниво, всички останали странични качества, които трябва да има един състезател, са следствие. Мотивацията е свързана с желанието, но трябва и доза късмет. Това означава да имаш шанс да попадаш в добри отбори, с високи цели, което допълнително те зарежда и дава импулс.
Играл сте на най-високо ниво – Шампионска лига, Световна лига, световни и европейски първенства. Като треньор какви цели си поставяте?
- Никога не съм си представял, че ще бъда треньор. Така се стекоха нещата, че всичко започна от Лукойл, още през 2004-а, решението бе на спортния директор Сашо Везенков и станах играещ треньор. Оказа се обаче, че не е толкова лесно, даже не бих го препоръчал на никой, защото са коренно различни неща. Състезателят е фокусиран само върху собствената си изява, както казвам аз – лесно е да си състезател, защото само си носиш сакчето, докато треньорската работа е съвсем различна. Не съм си мислил, че ще работя това, но в хода на годините се запалих. Важно е един треньор да не стои на едно място. Имам предвид – след всяка една година да се опитва да добавя стойност върху своята работа. Това е свързано с добавяне на знания, при това до голяма степен практически, защото волейболът бързо се мени и е добре да си в час. Другото, което ме поддържа – винаги съм се радвал, когато видя от съвместната ни работа израстване в определен състезател. Ако това е факт, аз съм удовлетворен. Резултатите наистина определят дали един треньор е добър или не, но в крайна сметка по-важно е с какъв материал работиш. Може да си добър треньор, но ако нямаш достатъчно високо ниво волейболисти, няма как да постигнеш високи резултати. Ако един състезател е напреднал под мое ръководство и след това е преминал в по-добър отбор, това ме прави щастлив.
За какво мечтаете?
- Не мога да кажа. Радвам се на всеки един ден. Мисля какво ме очаква утре и дали денят ще е добър, върху това се фокусирам. Много хора мечтаят да отидат на определени места, но покрай волейбола аз съм обиколил почти целия свят. Обичам спокойствието и тишината, така че в повечето случаи се опитвам да се изолирам в свободното си време, защото така си почивам. Далечни планове не правя и затова не мечтая. Особено в тези условия е важно да се върнем към ежедневната ни работа, защото на мен това ми носи удоволствие.
Какво си пожелавате?
- Да сме здрави. Нямам нужда от нищо друго.

ТОВА Е ДАНИЕЛ ПЕЕВ
Роден на: 11.05.1970 г. в Добрич
Ръст: 192 см
Пост: посрещач/либеро
Кариера като играч
Отбор Период
Добруджа 1987-1989
Академик Вн 1989-1993
Добруджа 1993-1999
ЦСКА 1999-2000
Левски 2000-2003
Нефтохимик 2003-2006
ЦСКА 2006-2011
България 2000-2004, 2006
Успехи като играч
Шампион на България: 2001, 2002, 2003, 2008, 2010, 2011
Носител на Купата на България: 2001, 2003, 2009, 2010, 2011
Бронзов медалист от световното през 2006
Кариера като треньор
Отбор Период
*Нефтохимик 2004-2006, 2012-2014
Монтана 2016-досега
Заб.: В първия период начело на Нефтохимик, Пеев е играещ треньор.