Лудогорец ЦСКА Левски Локомотив Пловдив Литекс Черно море Славия Берое Верея Локомотив София Хасково Ботев Пловдив Челси Манчестър Юнайтед Ливърпул Реал Мадрид Атлетико Мадрид Барсeлона Милан ??нтер Ювентус Рома

Контакти

Дебора Компаньони на 50:  Ще отворя ателие, защото  рисувам буквално навсякъде

Дебора Компаньони на 50: Ще отворя ателие, защото рисувам буквално навсякъде

04-06-2020 Лоренца ЧЕРБИНИ, Сorriere.it

Когато София Годжа стъпва на подиума, се чувствам така, все едно печеля аз

Дебора Компаньони е единствената алпийска скиорка, която е спечелила златни медали на три последователни олимпийски игри. Тя се оттегля от спорта през 1999-а, като животът я събира с Алесандро Бенетон, за когото се омъжва през 2008-а. Заедно имат три деца. Една от най-успешните спортистки на Италия днес навършва 50 години. Вижте едно по-различно интервю с нея.

Дебора, имате три деца – Агнес, Тобиас и Луче. Кой от тях е спортна личност?
- Определено Тобиас. Той играе от ранна възраст. Сега живее в Ню Хемпшир. Кара ски през зимата и играе футбол през есента и пролетта, но освен това спортува и гребане, както и други неща.
Кой от тримата е най-труден като характер?
- Много са различни. Агнес е много интелигентна – говори на няколко езика, учи философия и винаги иска отговори. Това е предизвикателство. Прилича много на баща си.
От какво искате да откажете децата си?
- От видеоигри и всякаква електроника. Не защото не са препоръчителни, а защото аз не ги харесвам. Предпочитам да отидем заедно на пътешествие или просто да сме заедно някъде. Искам да ги стимулирам интелектуално.
Женена сте от 2008-а. Как поддържате брака си жив?
- Заедно сме от 1997-а. Алесандро е много интелигентен мъж. Трябва да го стимулирам по различни начини, но се разбираме отлично заедно.
На кой подарък от него се радвате най-много?
- На един часовник, малък, но съм привикнала към него толкова много, че няколко пъти съм му сменяла каишката. Алесандро ми го подари малко след като се запознахме и ме представи на приятелите си.
Придружавате ли го на бизнес пътувания?
- Не особено, предпочитаме един от нас да стои при децата. Въпреки това успяваме да пътуваме доста, сами или с децата.
Кажете три неща, които ви свързват с него.
- Спорт, изкуство и пътувания.
50 години е важен юбилей. За какво мечтаете?
- Нямам конкретна мечта. Честно казано, не мисля за това. Не съм по празненствата, особено сега. Но съм сигурна, че ще ме изненадат. Откакто спрях да се състезавам, вече не съм много по шумните събирания. Предпочитам да сме сами, в семеен кръг.
Къде прекарвахте по-голямата част от времето си, преди да настъпи кризата?
- В колата, за да закарам децата до училище и да ги взема обратно. Това ми позволява да прекарвам повече време с тях. Иначе през зимата сме в планината и спортуваме заедно. Лятото обичаме да пътуваме.
Какво ще кажете за работата ви в семейния хотел?
- Майка ми бе истинският предприемач. Много време прекарваме там. Той се превърна в мой втори дом. Научих се на работа там. Сега брат ми Юри обаче се занимава основно с него.
Продължавате да организирате събития за деца, страдащи от левкемия. Защо?
- Моя братовчедка, Барбара, почина ненадейно на 19 години. Бе много красива, активна, отлична скиорка. Това бе шок за цялото семейство. Искахме да я почетем с нещо дребно, но ето че вече 18 години го правим. Дотук сме успели да съберем над 600 хиляди евро от тази инициатива.
Имате много страсти. Ходите на уроци за рисуване и декорация…
- Изключително много харесвам изкуството. Това е нещо, което успях да усвоя от съпруга си, който е колекционер. Декорирам дървесни плоскости, упражнявам се у дома върху мебелите, рисувам буквално навсякъде. Ставайки на 50, искам да се отдам на тази си страст. Ще отворя ателие, където да изложа творбите си.
Фенка сте на Ювентус, успявахте ли често да ходите на стадиона преди пандемията?
- Не особено. Преди години ходех по-често, но истината е, че предпочитам състезанията по лека атлетика. По Ювентус ме запалиха приятели, но не съм от най-страстните почитателки.
Кариерата ви бе съпроводена от множество контузии. Как сте сега?
- Дясното ми коляно продължава да създава проблеми. Все пак претърпях три операции на него. Трябва да съм по-активна, карайки колело или ходейки на басейн, но не обичам много водата, за разлика от мъжа ми и Тобиас. Опитвам се да не се натоварвам много. Продължавам обаче да карам ски.
20 години по-късно гледате ли вашия спорт?
- Често ме питат. Да, разбира се, че го следя. Харесвам как се справя София Годжа. Тя печели важните състезания и по това си приличаме. Когато тя стъпва на подиума, се връщам назад във времето, все едно го правя аз. Харесва ми стилът на Федерика Бриньоне. Тя също ми напомня на мен.

ТОВА Е ДЕБОРА КОМПАНьОНИ
Родена на: 04.06.1970 г. в Бормио, Ит
Ръст: 165 см
Спорт: алпийски ски
Успехи
Олимпийски шампион: 1992 (супер-г), 1994 (гигантски слалом), 1998 (гигантски слалом)
Олимпийски вицешампион: 1998 (слалом)
Световен шампион: 1996, 1997 (гигантски слалом и слалом)
Победи за Световна купа: 16
Подиуми за Световна купа: 44
Носител на Световната купа в гигантския слалом: 1997