Лудогорец ЦСКА Левски Локомотив Пловдив Литекс Черно море Славия Берое Верея Локомотив София Хасково Ботев Пловдив Челси Манчестър Юнайтед Ливърпул Реал Мадрид Атлетико Мадрид Барсeлона Милан ??нтер Ювентус Рома

Контакти

Делио Роси: Кавани и Пасторе са най-добрите, които съм тренирал

Делио Роси: Кавани и Пасторе са най-добрите, които съм тренирал

11-02-2018 Валтер ВЕЛТРОН?? CORRIERE DELLO SPORT

Треньорът винаги е сам, а играчите в дне??но време действат като отделни фирми, казва наставникът на Левски

??талианското издание "Кориере дело Спорт" направи дълго интервю с треньора на Левски Делио Роси (58 г.), в което той разказва за целия си живот, проследявайки различните етапи от кариерата си - от първите стъпки във футбола до това да ръководи някои от най-големите отбори в Серия А. Разговорът се води от бив??ия кмет на Рим Валтер Велтрони. "Тема Спорт" публикува отговорите на Роси с известни съкращения.

Делио Роси не е за телевизии, социални мрежи и баналности, които неизбежно съпътстват безкрайната седмица на треньора. Той е страстен и дори искрен до бруталност. Преди всичко разбира футбола и го е доказвал много пъти. Калчото е неговият живот, но животът му не е калчо, а нещо много повече. Като например семейството, за което се грижи и защитава. Любопитен е в гледането на нещата от света, но не само неговият "свят", който може би се променя по начин, по който на него не му харесва.

Синьор Роси, кое е първото нещо, което казвате на играчите в началото на работата ви?
- Първото нещо, което казвам, е, че се поставям на тяхно разположение, стига те да не са на мое разположение, а на разположение на отбора! Не забравям никога, че калчото е един групов спорт. Печели?? и губи?? заедно, е не отделно. Казвам това, защото играчите в момента, почти всички от тях, са станали отделни фирми. ?? много пъти този индивидуален интерес минава в противоречие с колективния. Взимам един тривиален пример. ??мам нападател, който вкарва 10 гола, но завър??ваме седми в класирането. На следващата година бележи само три гола, но ние вече сме трети в класирането. Аз съм щастлив, но въпросният играч не е щастлив. Като отбор си постигнал целта си, но нападателят не е доволен, че е вкарал само 3 гола. Така силата и престижът му в отбора намаляват. Един треньор трябва да се справя с тези проблеми, защото президентът не иска да се потапя.
Твърдите, че има самота на треньора?
- Винаги, винаги треньорът е сам! Дори когато печели награда, той пак е сам, защото трябва да знае, че тогава ще дойдат неизбежно и други моменти, които са най-трудните. В тях няма да има никой наблизо. Аз чувствам футбола като тест, ако речете, и предизвикателство. Спечелен трофей не обезщетява една загуба. Ако падна, приемам дори гре??ките, които вероятно не са мои, защото осъзнавам, че е трябвало да бъда по-добър. От друга страна, победата я приемам за даденост, защото е плод на труда, който полагам.
Нека да изясним веднъж завинаги историята, когато нападнахте и се сбихте с Адем Ляич във Фиорентина.
- Това е

затворена история

за мен. Мисля, че всичко е ясно, не искам да се връщам. Не искам и този епизод да се помни повече от спечелената от мен Купа на ??талия с Лацио.
Веднъж казахте, че най-добрият играч, когото сте тренирали в живота си, е Мирко Вучинич (в Лече). Потвърждавате ли това няколко години по-късно?
- Може би съм казал Вучинич, защото по това време още не бях тренирал Хавиер Пасторе и Единсон Кавани в Палермо...
Сега кого бихте посочили?

Вучинич има??е класата на големите играчи

които обединяват в себе си техника и скорост. Но най-талантливият, с когото съм работил, определено е Хавиер Пасторе (Палермо, сега ПСЖ). Той е чиста доза само талант. Той е геният, който вади заека от цилиндъра. ??наче като нападател най-силен определено е Кавани (Палермо, сега ПСЖ). Той има невероятна физическа сила. Но определено онази способност, която има??е Вучинич да съчетава скорост и техника, не съм я виждал в много други играчи.
А кой бе най-умният ви играч?
- Това е халфът на Лацио Фабио Ливерани (един от първите чернокожи национали на ??талия). Той е най-умен. Данните винаги доказваха, че е с най-много отнети топки. Още тогава си личе??е, че ще стане треньор, защото бе??е такъв на терена. Може да не е най-техничният, но това не му пречи да бъде моралният лидер. Разликата е, че техническият лидер мисли в повечето случаи само за себе си, а моралният ръководител е водач и признат от другите. Това бе Ливерани! Ако намери?? такъв, може?? да му даде?? дъщеря си за жена.
Преди да поемете Левски, дълго време бяхте без отбор. Какво ви липсва??е?
- Теренът. Когато обаче говоря за терена, не ми липсва??е пейката, а по-скоро ежедневието, миризмата на тревата, да ходи?? дори на тъмно да прави?? селекцията на играчите, да учи?? едно момче каква да е позицията на краката, как да ги слага и как да се мести... Липсва??е ми това - да усетя парфюма на игрището, но пък не ми липсва??е неделята. Защото това е денят, в който треньорът се натоварва най-малко. Всеки мисли, че това е най-важният ден, но всъщност, ако си работил добре през цялата седмица, това е само фотография на това, което си направил.
Да се върнем към детската страст към футбола. Как започна тя?
- В мен страстта към спорта като цяло започна повече от всичко друго. Не само за футбола, защото живеех на морско място и първите ми страсти бяха

плуване, риболов, каране на лодка

Това бе моят свят. След това има??е тенис, маратони в училище. Но имах брат, който играе??е футбол, така че в духа на съревнованието започнах и аз да го правя.
Къде точно стартирахте?
- На село. В Торе Педрера - близо до Римини. ??грах в отбора на моите връстници. ??ма??е младежки сектор.
На колко години бяхте?
- Дванайсет-тринайсет. Но всъщност винаги играех футбол, защото това бе най-простото забавление. ??грае??е се в училище или дори в църковния двор. Тогава няма??е интернет, няма??е телевизия. Така че да ритаме топката с приятели бе??е правилният начин да се чувстваме заедно като деца.
По онова време кой бе??е идолът ви като играч?
- Не,

нямах идоли

Харесва??е ми да се движа, да тичам, да стрелям във вратата. Нямах любимци. Всъщност, ако трябва да бъда честен, дори не гледах мачове по телевизията.
Тоест харесва??е ви да играете, но не бяхте футболен тифозо?
- Не, първият мач, който гледах, бе на световното през 1970-а. Най-далечната среща в паметта ми е Бразилия срещу ??талия (4:1 за селесао на "Ацтека").
Финалът?
- Да, това е финалът, а също и полуфиналът - онзи с Германия. Спомням си го също, защото бе??е лято, а ние бяхме на морето. По на??ата брегова линия, както е известно, винаги е било пълно с германски туристи. Не съм забравил, че те се събраха в баровете и бяха сигурни, че ще ни победят. Ето защо можете да си представите, че заради дразненето след

победния гол на Ривера

за 4:3 избухна мегагалактическа борба. Аз още се виждам на 10 години как обикалях по брега с италианското знаме в ръка в края на първото полувреме на финала. Точно бяхме изравнили на бразилците.
Как стана така да играете по-сериозно?
- Брат ми играе??е в ??колата на Римини. Те бяха тогава в Серия Б или Серия С, не си спомням. Той е с 5 години по-голям от мен, а аз по това време вече играех в отбора на селото. В края на годината Римини привлече четирима от моите съотборници, но аз не бях сред тях. Тогава брат ми се обърна към ??ефовете: "Взехте четирима, но защо не и Делио". Те му отговориха, че нямат интерес към мен. Брат ми обаче продължи да настоява и така

отидох в ??колата на Римини

В края на следващата година другите четирима се върнаха обратно, останах само аз. Бе??е изключително удовлетворение.
На какъв пост играехте?
- Защитник, бек.
Но после станахте халф, нали?
- Не точно. Това го измисли Зденек Земан, когато играех във Фоджа. Той залага??е на двама бекове, които бяха фактически крила. ?? Земан иска??е да има полузащитник да ги покрива. Така че бях бек в средата на терена. Не съм бил класически халф.
Значи върхът в кариерата ви е във Фоджа?
- Най-напред в Римини изминах целия път, след което имах проблеми с ръководителя на младежкия сектор, който ми каза, след като навър??их осемнадесет години: "Ние мислим, че може?? да играе?? най-много във втора категория, намерихме ти един отбор". Отговорих, че във втора категория ще отида сам, няма нужда те да определят къде. Обърнах внимание на преценката, че

не съм роден за футболист

и след Примаверата обявих: "Ще вляза в университет, ще започна да уча и ще играя само за забавление". Така в Римини ме ликвидираха. След това има??е няколко летни турнира, но винаги се обаждаха само на брат ми да ходи. На втория път той рече: "Ако искате да дойда, трябва да викнете и Делио". Спомням си, че влязох само второто полувреме, но се справих добре и ми се обади един отбор от четвърта серия - Форлимпополи. После отидох до Католика, накрая и във Фоджа. Но това е друга история.
Какви бяха отно??енията ви със Зденек Земан?
- Той бе моят треньор във Фоджа. Дойде в Серия С, но ре??и да си тръгне, когато ни изхвърлиха в С2. Спомням си, че бяхме на лагер, когато ни съобщиха, че сме пратени в по-ниска дивизия. Точно тогава ре??их да започна с треньорството, защото ние се самоуправлявахме и аз бях един от двамата, които ръководеха този междинен период. После обаче ни върнаха обратно в горната дивизия с 6 точки наказание и Земан се върна начело. Той ми бе??е наставник за осем месеца. Уволниха го, защото има??е проблеми с президента. Накрая пак се засякохме с него, когато работих вече в ??колата на Фоджа, а той отново бе начело на първия отбор. Вече говорим за периода му в Серия А.
Какво ви харесва??е в работата на треньора?
- Вижте, междувременно се записах в университета,

дипломирах се с физическо възпитание

Винаги съм харесвал спорта като цяло. ??мах страст към атлетическата подготовка. Бях много любопитен, водех си записки от всички тренировки, даже още пазя бележките от Земан. ??мах тази страст, макар че не говорех за нея. Забеляза я спортният директор на Фоджа, който изведнъж ми каза: "Защо не спре?? да играе?? и не стане?? треньор?" Бях само на 27 години. Но по това време вече бях баща на две деца и трябва??е да мисля как да ги изхранвам. Освен това имах травма на коляното и започнах да тренирам аматьори. Спечелихме ??ампионата, след това отидох в ??колата на Фоджа. ??зминах целия път и след осем месеца ме прехвърлиха в Примаверата. Там започна истинската ми кариера на треньор.
Кое е нещото, което помните с най-голямо удоволствие от ва??ата 30-годи??на кариера?
- Е, има две. Едното от тях е първата ми година с аматьорите. Бях в някаква безпомощност, защото изобщо не знаех дали да продължа във футбола. ??мах задължения към семейството и трябва??е да давам на на??ите нещо да ядат. Междувременно станах учител по физическо, но винаги отговарях с "не", когато ме канеха на работа. Жена ми се ядоса: "??звинявай, иска?? да спре?? да играе?? футбол, но не ходи?? в училище, тогава какво правим?" ??стината е, че желаех да бъда треньор, но никой не ми дава??е възможност да започна. Един ден дойде обаждане от мой приятел, който бе спортен директор наблизо. Казах на съпругата ми, че имам предложение за официален пост. Не бе??е съвсем "официален", но поне щях да работя като треньор. Започвах в три следобед до единайсет часа през нощта, защото онези, които ходеха на училище, идваха първи, после в пет пристигаха работниците от завода, а в девет едно момче, което работе??е като зидар с баща си. Спомням си, че

тренирахме в тъмнината

аз и той, а пет пъти в седмицата оставах непрекъснато от три до късно вечерта. След седем пък има??е дупка от време, в която трябва??е да чакам, защото няма??е никой. Още повече през зимата бе студено, няма??е нагреватели, а прозорците бяха счупени.
?? това е първият приятен спомен... Ами вторият?
- Това е дебютният ми ??ампионат начело на професионалисти. Трябва??е да остана само 2 месеца в Салернитана, защото междувременно клубът бе обявен за продан и се нуждаеха от човек, който само да управлява този преход. Бяхме доста скромна група, но въпреки това спечелихме титлата в ??ампионата! Може би това си останаха съставите, към които съм най-привързан. Салернитана от Серия С и аматьорите от Торемаджоре, с които все още се чувам.