Лудогорец ЦСКА Левски Локомотив Пловдив Литекс Черно море Славия Берое Верея Локомотив София Хасково Ботев Пловдив Челси Манчестър Юнайтед Ливърпул Реал Мадрид Атлетико Мадрид Барсeлона Милан Интер Ювентус Рома

Контакти

Делио Роси за президентите: Всички си мислят, че разбират от футбол

Делио Роси за президентите: Всички си мислят, че разбират от футбол

11-02-2018 Тема спорт

Да направим скок във времето. Как се развиха нещата начело на Лацио?
- Преди това имах добри резултати. Спечелих шампионатите в Серия С и Серия В със Салернитана (1993/95, 1997/98), сторих същото в Серия В с Лече (2002/04), представихме се на ниво в Пескара (2000, 2001)… После начело на Лече се спасихме в Серия А, а и в Аталанта също щяхме да оцелеем (2004/05). Така към мен погледна президентът на Лацио, където имаше важни играчи като Фабио Ливерани, Масимо Одо, Анджело Перуци, но пък клубът бе в преходен период. Президентът тъкмо го бе

спасил от фалит

и трябваше да се започне напълно нов проект.
Но постигнахте добри резултати в Лацио...
- Да, трябва да кажа обаче, че аз се държах и тренирах по същия начин, по който и в аматьорите от Торемаджоре. Вървях напред със собствените си идеи, без да обръщам внимание, че съм в толкова голям клуб като Лацио. Когато тренирам, живея 24 часа на терена, спортния център или в изучаване на калчото. А вкъщи не чета вестници, не слушам радио и не гледам телевизия. Мисля само за работата, опитвайки се да подобря играчите, които имам на разположение, и трябва да кажа, че досега всичко върви добре.
Защо обаче свърши връзката с Лацио?
- Аз останах там цели 5 години (2005/09), което е много дълъг период за Италия. Беше красиво и важно преживяване, с което оставам дълбоко свързан. То приключи заради различия в мненията с президента (Клаудио Лотито). Правя уточнение. От момента, в който работя за един клуб, аз знам, че съм зависим от някого, защото не съм шефът. Задължавам се да продължа идеите на ръководството. В момента на подписването съм наясно, че трябва да тренирам отбора и да се стремя да се справя възможно най-добре. Имаше обаче разминавания с президента, защото ние преминахме предварителния кръг на Шампионската лига. Победихме у дома и завършихме наравно в Румъния (с Динамо Букурещ). Така влязохме в групите на турнира. Това е нещо много голямо. Вече ни

трябваше по-силен състав,
получих обещание

че ще има нужните нови попълнения, за да се представим възможно по най-достойния начин в Шампионската лига. Уж гарантираха четирима, а не дойде нито един... Само Виняроли, който бе изгонен от Бари. Когато видях какво се случва, отидох при президента и му споделих какво мисля. Казах му, че това, което стана, не е справедливо нито към тифозите, нито към другите играчи, нито към моята работа, нито към Лацио като цяло. Да влезеш в Шампионската лига и да не се представиш на ниво там... Това означава, че изхвърляш на боклука цялата работа, която си свършил преди това. Имах достатъчно опит, за да съм наясно, че след този разговор на четири очи с президента вече историята ми в Лацио е приключила. Или скоро ще приключи... На следващия сезон спечелихме Купата на Италия. Докато вдигах този толкова очакван трофей, вече знаех, че повече няма да съм треньор на Лацио.
Ако говорим за по-особени президенти, как се развиха нещата в Палермо с прочутия Маурицио Дзампарини?
- Не всички президенти са едни и същи.

Дзампарини е различен от Лотито

който пък е различен от Алиберти (Салернитана), а последният е различен от всичките, които съм имал. Те имат обаче една обща характеристика. След известно време всички започват да си мислят, че разбират от футбол. Много пъти това е вярно, но той (президентът) трябва да знае кое е мое задължение и кое е негово. Това е разликата. Когато гледаме мач, той може само да види недостатъците, но там неговата работа вече свършва. И започва моята. Мнозина смятат, че е лесно, просто правите това или онова. Не, не е така, защото футболът е като училище. Ние трябва да преподаваме. Нищо не се случва линейно. Започваш от А, но след това е много трудно да стигнеш до С, защото на B се оказва, че си забравил A. Това е красотата на преподаването, крие се в постоянно внимание. Ако приемете нещо за даденост, винаги грешите. Ако не преоткриете определени концепции с играчите, неизбежно ще ги загубите. Вместо това президентите погрешно мислят, че този треньор е като другия. Казват, че да тренираш е лесно. Но не е толкова просто.