Лудогорец ЦСКА Левски Локомотив Пловдив Литекс Черно море Славия Берое Верея Локомотив София Хасково Ботев Пловдив Челси Манчестър Юнайтед Ливърпул Реал Мадрид Атлетико Мадрид Барсeлона Милан ??нтер Ювентус Рома

Контакти

Джиджи Буфон: Футболът ме направи  по-добър човек

Джиджи Буфон: Футболът ме направи по-добър човек

19-05-2018 The Players’ Tribune

За разлика от мен, сестра ми спечели Шампионската лига ,
а първият ми спомен е световната титла на ??талия от 1982 г.

Легендарният вратар на ??талия и Ювентус Джанлуиджи Буфон официално обяви, че ще напусне бианконерите след края на сезона. Последният му мач за Старата госпожа е днес от 16 часа срещу Верона. Специализираното издание The Players’ Tribune пусна об??ирен материал, в който Жерар Пике от Барселона го интервюира.

Жерард Пике: Джиджи, благодаря, че се срещна с мен. Прочетох, че родителите и сестрите ти също са спортисти…
- Майка ми и баща ми са се състезавали на добро ниво в леката атлетика, а двете ми сестри играеха волейбол. Една от тях дори спечели волейболната Шампионска лига, за разлика от мен. Като най-малък във фамилията исках да покажа, че аз също мога. Късметлия съм, че заиграх футбол и станах вратар.
Кой е първият ти футболен спомен от детските години?
- Първият ми спомен? Мисля, че бях на 4. Световната титла на ??талия от 1982 година.
Тогава още не съм бил роден!
- ?? аз бях прекалено малък, но си спомням, че всички възрастни се събираха около телевизора, подкрепяйки ??талия.
Започва?? в Парма и изиграва?? първия си мач на 17 срещу Милан, без да допусне?? гол. Какво бе усещането да си толкова млад и да си титуляр за такъв важен отбор като Парма, един от най-добрите клубове в ??талия по онова време?
- В средата на 90-те, за период от около 10 години

Парма бе сред най-добрите

не само в ??талия, но и в Европа. Бе??е отбор от най-високо ниво. Въпросният мач с росонерите бе важен, защото водехме в първенството и имахме равни точки с тях. Те разполагаха с велики ??ампиони като Баджо, Уеа, Савичевич, Малдини. Бях едва 17-годи??ен и трябва??е да играя. Гордея се с това, че не се страхувах. Помня, че бях много щастлив, защото Буфон има??е ??анс да покаже на света кой е.
После на 19 дебютира?? за националния отбор. В Русия.
- Чезаре Малдини ме вика??е за вече пети или ??ести път, но все още не бях играл, защото другите вратари бяха Перуци и Палиука и заслужаваха повече. Става??е дума за бараж за класиране на световното във Франция. ??грахме срещу сборная в Москва. В 25-ата минута Палиука получи удар в коляното и трябва??е да излезе.

Аз бях ентусиазирано хлапе

което не се страхува??е от нищо. Когато влязох, не бе??е толкова забавно, защото игрището бе??е покрито в сняг. Бе??е толкова важен мач, касае??е класирането на ??талия. Започнах да загрявам и влязох две минути по-късно. Вече на терена бях много концентриран. Страхът ме напусна и бях фокусиран на предела на възможностите си.
Ще влезе?? в историята като един от участвалите на пет световни първенства. Останалите двама са Матеус и един мексиканец. Как се чувства???
- Горд. Пътят бе дълъг. Необходимо е много, за да си винаги в кондиция.
Много работа?
- Нужен е талант, но също така и отдаденост, да си готов да страда?? на моменти. Но си струва и се отплаща. Малцина сме играли на пет мондиала. Бе??е хубаво да играя два в Европа, един в Азия, един в Африка и един в Америка.
Не го бях осъзнал досега…
- ??грал съм на всеки континент. Ще??е да е специално да участвам на ??есто световно, но понякога трябва да си доволен с това, което има??.
През всичките години, в които игра за ??талия, вероятно си бил най-щастлив през 2006-а, когато станахте световни ??ампиони. Какво си спомня??? Как се чувства??е?
- ??зживяването в Германия бе специално за всички италианци, не бе само до победата. ??ма??е много италиански имигранти, които ни караха да се чувстваме като у дома. Спомням си огромното щастие, празненствата, емоционалната подкрепа. Никога не бяхме сами. ??мам два невероятни спомена, един от тях е полуфиналът срещу Германия в Дортмунд…
Тогава победихте с 2:0...
- Това бе от най-нервните мачове в живота ми. Когато си спомням сега, се чувствам зле. Как може някой да се справи с толкова напрежение и емоция? Бе??е ужасно срещу Германия. После спечелихме с 2:0 в продълженията. Прибрахме се в хотела в 5 сутринта и там ни чакаха 10 хиляди ду??и!
Било е невероятно.
- По-специалното в случая бе това, че след победата над Германия бяхме спокойни. Все едно вече бяхме спечелили титлата. Бе??е лудост. 12 години по-късно се връщам към Франция и осъзнавам колко силни бяха петлите. Мислехме, че сме спечелили, а ни предстое??е мач с много силен отбор. Не ни бе??е страх и вярвахме, че можем да бием когото и да било. ??зненадващо е, че срещу Франция не бях толкова нервен, а все пак това бе??е финал! Спомням си, че непосредствено след победата не можех да съм щастлив, защото бяхме дали толкова енергия и емоция. Радостта от световната титла дойде много по-късно.
После обаче ??талия изпадна в криза. Смята?? ли, че калчото има нужда от преоценяване и различно ре??ение, за да може да се върне на върха?
- Мисля… че

нещо не е наред

Не мога да повярвам, че нямаме толкова таланти, колкото преди. Когато аз влязох в националния отбор, там бяха Баджо, Дел Пиеро, Тоти, ??ндзаги, Монтела, Виери - велики, талантливи футболисти. В последните 10 години ??талия има??е добър отбор. Не сме ло??и, но без един определен вид играчи резултати трудно се постигат.
Липса на достатъчно талант?
- Да, Серия А може би е на по-ниско ниво, но ако създава?? добри играчи, те отиват в Пари Сен Жермен или Реал Мадрид. Нивото на националния отбор остава високо. Но освен Марко Верати, който играе за ПСЖ, нямаме играчи, изключвам Юве, които играят за големи отбори в Европа. Това е проблемът.
Когато заговори за Ювентус, повратна точка в кариерата ти е отиването в Серия Б, когато ти ре??и да остане?? в клуба. Какво се случи там? Бе??е ли правилното ре??ение?
- Бях доволен, защото смятам, че някои играчи могат да дадат

надежда на феновете

чрез действията си. Трябва??е някой като мен да даде да се разбере, че играчите също имат чувства и има по-важни неща от популярност и пари. Бих го направил отново. Спечелихме титлата в Серия Б. Бе??е забавна година. Но след две добри години дойдоха и няколко ло??и, в които Ювентус бе неразпознаваем. Завър??вахме ??ести, дори седми и тогава се питах защо съм избрал това. Но тихичко, защото съм положителна личност и оптимист. Вярвам, че здравата работа и правилното поведение винаги се отплащат.
Мислил ли си за напускане в този период? ??зненадващо ли е, че за 23-годи??ната си кариера игра само за два отбора, и то в ??талия. Не си ли се замислял да отиде?? в чужбина?
- Би ми се искало, защото това означава да съм около други хора, различен начин на живот и на мислене. Звуче??е примамливо. Но дълбоко в себе си се чувствам истински италианец. Знам, че ??талия има своите граници, но светът, който познавам тук, ме кара да се усмихвам и ми харесва.
Преди няколко месеца каза, че това вероятно е последната ти година. Но аз говорих с Джорджо Киелини и той ми каза, че Буфон не е готов да приключи…
- Няма изненади. Аз съм Буфон и искам да бъда себе си до последната минута. Когато вече не усещам, че съм себе си, ще си тръгна. ??мах прекрасна кариера.
Страхува?? ли се от отказването? Все пак по-дълго време си бил професионалист, отколкото каквото и да е друго. Страхува?? ли се от напускането и започването на нов живот, който е непознат за теб?
- Ще излъжа, ако кажа, че не ме е страх. Но дълбоко в себе си съм спокоен, защото по природа съм любопитен. Денят, в който спра да играя футбол, ще намеря как да не ми е скучно и да правя нещо.
?? последно - каза, че футболът те е направил по-добър човек. Какъв ще??е да бъде??, ако не играе??е футбол?
- Вероятно щях да съм учител. Харесва ми да съм около деца. Но футболът ме направи по-добър човек, защото винаги съм поставял групата на първо място. Намирам това за истински красиво. Да споделя?? с останалите е най-хубавото в този живот.