Джиджи Буфон: Футболът ме направи по-добър човек

За разлика от мен, сестра ми спечели Шампионската лига ,
а първият ми спомен е световната титла на ??талия от 1982 г.

Легендарният вратар на ??талия и Ювентус Джанлуиджи Буфон официално обяви, че ще напусне бианконерите след края на сезона. Последният му мач за Старата госпожа е днес от 16 часа срещу Верона. Специализираното издание The Players’ Tribune пусна об??ирен материал, в който Жерар Пике от Барселона го интервюира.

Жерард Пике: Джиджи, благодаря, че се срещна с мен. Прочетох, че родителите и сестрите ти също са спортисти…
- Майка ми и баща ми са се състезавали на добро ниво в леката атлетика, а двете ми сестри играеха волейбол. Една от тях дори спечели волейболната Шампионска лига, за разлика от мен. Като най-малък във фамилията исках да покажа, че аз също мога. Късметлия съм, че заиграх футбол и станах вратар.
Кой е първият ти футболен спомен от детските години?
- Първият ми спомен? Мисля, че бях на 4. Световната титла на ??талия от 1982 година.
Тогава още не съм бил роден!
- ?? аз бях прекалено малък, но си спомням, че всички възрастни се събираха около телевизора, подкрепяйки ??талия.
Започва?? в Парма и изиграва?? първия си мач на 17 срещу Милан, без да допусне?? гол. Какво бе усещането да си толкова млад и да си титуляр за такъв важен отбор като Парма, един от най-добрите клубове в ??талия по онова време?
- В средата на 90-те, за период от около 10 години

Парма бе сред най-добрите

не само в ??талия, но и в Европа. Бе??е отбор от най-високо ниво. Въпросният мач с росонерите бе важен, защото водехме в първенството и имахме равни точки с тях. Те разполагаха с велики ??ампиони като Баджо, Уеа, Савичевич, Малдини. Бях едва 17-годи??ен и трябва??е да играя. Гордея се с това, че не се страхувах. Помня, че бях много щастлив, защото Буфон има??е ??анс да покаже на света кой е.
После на 19 дебютира?? за националния отбор. В Русия.
- Чезаре Малдини ме вика??е за вече пети или ??ести път, но все още не бях играл, защото другите вратари бяха Перуци и Палиука и заслужаваха повече. Става??е дума за бараж за класиране на световното във Франция. ??грахме срещу сборная в Москва. В 25-ата минута Палиука получи удар в коляното и трябва??е да излезе.

Аз бях ентусиазирано хлапе

което не се страхува??е от нищо. Когато влязох, не бе??е толкова забавно, защото игрището бе??е покрито в сняг. Бе??е толкова важен мач, касае??е класирането на ??талия. Започнах да загрявам и влязох две минути по-късно. Вече на терена бях много концентриран. Страхът ме напусна и бях фокусиран на предела на възможностите си.
Ще влезе?? в историята като един от участвалите на пет световни първенства. Останалите двама са Матеус и един мексиканец. Как се чувства???
- Горд. Пътят бе дълъг. Необходимо е много, за да си винаги в кондиция.
Много работа?
- Нужен е талант, но също така и отдаденост, да си готов да страда?? на моменти. Но си струва и се отплаща. Малцина сме играли на пет мондиала. Бе??е хубаво да играя два в Европа, един в Азия, един в Африка и един в Америка.
Не го бях осъзнал досега…
- ??грал съм на всеки континент. Ще??е да е специално да участвам на ??есто световно, но понякога трябва да си доволен с това, което има??.
През всичките години, в които игра за ??талия, вероятно си бил най-щастлив през 2006-а, когато станахте световни ??ампиони. Какво си спомня??? Как се чувства??е?
- ??зживяването в Германия бе специално за всички италианци, не бе само до победата. ??ма??е много италиански имигранти, които ни караха да се чувстваме като у дома. Спомням си огромното щастие, празненствата, емоционалната подкрепа. Никога не бяхме сами. ??мам два невероятни спомена, един от тях е полуфиналът срещу Германия в Дортмунд…
Тогава победихте с 2:0...
- Това бе от най-нервните мачове в живота ми. Когато си спомням сега, се чувствам зле. Как може някой да се справи с толкова напрежение и емоция? Бе??е ужасно срещу Германия. После спечелихме с 2:0 в продълженията. Прибрахме се в хотела в 5 сутринта и там ни чакаха 10 хиляди ду??и!
Било е невероятно.
- По-специалното в случая бе това, че след победата над Германия бяхме спокойни. Все едно вече бяхме спечелили титлата. Бе??е лудост. 12 години по-късно се връщам към Франция и осъзнавам колко силни бяха петлите. Мислехме, че сме спечелили, а ни предстое??е мач с много силен отбор. Не ни бе??е страх и вярвахме, че можем да бием когото и да било. ??зненадващо е, че срещу Франция не бях толкова нервен, а все пак това бе??е финал! Спомням си, че непосредствено след победата не можех да съм щастлив, защото бяхме дали толкова енергия и емоция. Радостта от световната титла дойде много по-късно.
После обаче ??талия изпадна в криза. Смята?? ли, че калчото има нужда от преоценяване и различно ре??ение, за да може да се върне на върха?
- Мисля… че

нещо не е наред

Не мога да повярвам, че нямаме толкова таланти, колкото преди. Когато аз влязох в националния отбор, там бяха Баджо, Дел Пиеро, Тоти, ??ндзаги, Монтела, Виери - велики, талантливи футболисти. В последните 10 години ??талия има??е добър отбор. Не сме ло??и, но без един определен вид играчи резултати трудно се постигат.
Липса на достатъчно талант?
- Да, Серия А може би е на по-ниско ниво, но ако създава?? добри играчи, те отиват в Пари Сен Жермен или Реал Мадрид. Нивото на националния отбор остава високо. Но освен Марко Верати, който играе за ПСЖ, нямаме играчи, изключвам Юве, които играят за големи отбори в Европа. Това е проблемът.
Когато заговори за Ювентус, повратна точка в кариерата ти е отиването в Серия Б, когато ти ре??и да остане?? в клуба. Какво се случи там? Бе??е ли правилното ре??ение?
- Бях доволен, защото смятам, че някои играчи могат да дадат

надежда на феновете

чрез действията си. Трябва??е някой като мен да даде да се разбере, че играчите също имат чувства и има по-важни неща от популярност и пари. Бих го направил отново. Спечелихме титлата в Серия Б. Бе??е забавна година. Но след две добри години дойдоха и няколко ло??и, в които Ювентус бе неразпознаваем. Завър??вахме ??ести, дори седми и тогава се питах защо съм избрал това. Но тихичко, защото съм положителна личност и оптимист. Вярвам, че здравата работа и правилното поведение винаги се отплащат.
Мислил ли си за напускане в този период? ??зненадващо ли е, че за 23-годи??ната си кариера игра само за два отбора, и то в ??талия. Не си ли се замислял да отиде?? в чужбина?
- Би ми се искало, защото това означава да съм около други хора, различен начин на живот и на мислене. Звуче??е примамливо. Но дълбоко в себе си се чувствам истински италианец. Знам, че ??талия има своите граници, но светът, който познавам тук, ме кара да се усмихвам и ми харесва.
Преди няколко месеца каза, че това вероятно е последната ти година. Но аз говорих с Джорджо Киелини и той ми каза, че Буфон не е готов да приключи…
- Няма изненади. Аз съм Буфон и искам да бъда себе си до последната минута. Когато вече не усещам, че съм себе си, ще си тръгна. ??мах прекрасна кариера.
Страхува?? ли се от отказването? Все пак по-дълго време си бил професионалист, отколкото каквото и да е друго. Страхува?? ли се от напускането и започването на нов живот, който е непознат за теб?
- Ще излъжа, ако кажа, че не ме е страх. Но дълбоко в себе си съм спокоен, защото по природа съм любопитен. Денят, в който спра да играя футбол, ще намеря как да не ми е скучно и да правя нещо.
?? последно - каза, че футболът те е направил по-добър човек. Какъв ще??е да бъде??, ако не играе??е футбол?
- Вероятно щях да съм учител. Харесва ми да съм около деца. Но футболът ме направи по-добър човек, защото винаги съм поставял групата на първо място. Намирам това за истински красиво. Да споделя?? с останалите е най-хубавото в този живот.