Лудогорец ЦСКА Левски Локомотив Пловдив Литекс Черно море Славия Берое Верея Локомотив София Хасково Ботев Пловдив Челси Манчестър Юнайтед Ливърпул Реал Мадрид Атлетико Мадрид Барсeлона Милан ??нтер Ювентус Рома

Контакти

Желко Петрович: Неделев има пълна  свобода на терена

Желко Петрович: Неделев има пълна свобода на терена

01-07-2019 Виктор ГЕЦОВ, наш пратеник в Сливен

Новият треньор на Ботев Пд Желко Петрович даде интервю за „Тема Спорт” веднага след контролата с Етър в Сливен. Спираме черногорския специалист на пистата на стадион „Хаджи Димитър” с молба да отдели 10 минути. „Цели десет! Хайде да са две и да приключваме, че трябва да се видя със своя приятел Балъков”, казва Петрович, тъй като националният ни селекционер изгледа проверката в Сливен и чакаше черногореца. Въпреки първоначалния „протест”, Петрович действително разговаря 10 минути, като сподели впечатленията си от Ботев, а разказа и интересни детайли около богатата си състезателна и треньорска кариера. Водим интервюто на английски, а Петрович говори много бързо, ентусиазирано и дори емоционално на моменти. След края на интервюто черногорецът най-после се поздрави с Балъков: „Трябва да платиш вечерята, твоят отбор загуби”, казва Петрович. Но националният селекционер отговаря: „А, не, бъркаш се – ти спечели, значи ще черпиш”.

Г-н Петрович, спечелихте трета поредна контрола с 1:0. Какви са впечатленията ви от отбора дотук?
- Най-хубавото е, че се подобряваме физически. Това е и идеята на предсезонната подготовка. Но трябва да играем много по-добре и много по-бързо.
Видяхме дебюта на новия нападател Тайлон. В какво състояние е?
- Той е само на 6-7 дни тренировки. Постепенно ще му даваме все повече минути за изява. Когато е в добро физическо състояние,

тогава ще видите
истинския Тайлон

Свиквате ли с Ботев и как се чувствате в клуба?
- Свиквам, да. Клубът е супер, а градът е фантастичен. Хората са много приятни. От друга страна, още не сме загубили мач под мое ръководство. След като паднем, тогава хората може би няма да са толкова приятни (смее се). Важното е, че вътре в отбора се разбираме добре. Когато дойде нов треньор, винаги има нещо различно. Това не означава, че предишният треньор е работил слабо, просто всеки си има специфични изисквания. Футболистите разбират това, което искам, а заниманията им харесват. Допада им и начинът, по който желая да играем. Разбира се, трябва да сме по-бързи и остри. Но засега положението е окей.
А как искате да играете? В контролата с Етър видяхме доста дълги подавания към крилата и към централния нападател...
- Да вземем Неделев – той е футболист екстра класа. Той може да прави каквото си иска, защото е много умен играч. Трябва да приемаме всяко решение на Неделев. Той може да диктува темпото, да обръща фланговете... Срещу Етър ми хареса и Крис Добрев, който работи доста добре в продължение на 90 минути. Младите момчета никога не са го правили преди, защото

не са имали въздух


Пуснахме и Станислав Шопов в последните десет минути, защото също притежава талант. Не беше лош мач.
Да очакваме ли много промени в тактически план спрямо предишния треньор?
- Не, не. Може би ще има някои по-различни тренировки. Евентуално част от футболистите може да действат на други позиции. Но тактически не мисля, че ще променим нещо кардинално. Повечето клубове в България играят в 4-2-3-1. Аз също

харесвам тази схема,
а също и 4-3-3

Допада ми и 4-3-2-1. Ако променя по-сериозно схемата, тогава трима-четирима играчи ще ни станат ненужни, ще трябва да ги пращаме във ваканция. Няма да направим такова нещо.
Видяхме Антонио Вутов на върха на атаката и като дясно крило. На коя позиция смятате да го използвате?
- На тези две позиции. Вутов не е класически централен нападател, но ние не разполагахме с друг. Той е по-скоро дясно крило или плеймейкър. Може да играе и като фалшива деветка, но не е типичен нападател.
А защо избрахте точно Тайлон за ново попълнение на върха на атаката?
- Защото е вкарал много голове в Малта. В 28 мача той има 24 попадения. Разбира се, там първенството не е на високо ниво, но пък е реализирал. Гледахме му и виедоклипове от Бразилия, където също се е разписвал постоянно

и то на терени
като ниви – без
трева, без нищо

Но той е вкарвал. Проблемът с него е, че не е в добра физическа форма. Очакваме много от него. Е да, той не е Ромарио, но за нашето ниво, ако ни даде 50 процента от това, което е показал досега, ще сме доволни. Но не е лесно да намериш нападател, който иска да дойде в България. Те не разбират колко хубава държава е това, не знаят какъв град е Пловдив. Аз винаги казвам – живял съм в Токио, в Москва, в Лондон, в Амстердам, но Пловдив е на същото ниво. Единствената разлика е, че е по-малък като население. България притежава голяма култура, страхотни хора и климат. Е, малко е горещо през лятото, но... Зимата ще е нашето време, когато е по-хладно (смее се).
Как се отнасяте към играчите – по-скоро като генерал или като приятел?
- Винаги трябва да има уважение и граница между играчите и треньора. Обичам да помагам на футболистите, но когато сме на терена или в тренировка, тогава няма приятелство. Трябва да работиш. Ако ти не бягаш,

аз ли да вляза на терена и
да го направя вместо теб?

Или пък Балъков да влезе и да подава? Ние вече не можем да бягаме, защото сме стари. Така че играчите трябва да тичат и да се раздават. Ако загубим не е проблем, но искам да съм видял старание. Нужно е да даваме всичко от себе си във всеки един ден. Трябва да тренираш индивидуално, да се подлагаш на масажи, физически да се подготвяш. И без майтапчета! Това не е шега работа. След като си свършат задълженията, тогава вече мога да им помогна.
Защо в нито един клуб като треньор не сте се задържали поне две години?
- Това е така. За кой клуб искате да ви обясня?
Да кажем за последния, в който сте били старши треньор – АДО Ден Хааг.
- Започнах начело през лятото (б.р. – на 2016 г.), но напуснах през февруари, защото синът ми беше страшно болен. В първия ми клуб – Боависта, пък не ни даваха заплати в продължение на 7 месеца. След няколко мача напуснах, въпреки че победихме Бенфика. Винаги нещо такова се случваше. Да бъда честен – липсваше ми и късмет с клубовете. Друг пример ще дам със саудитския Ал Шааб. Задържах се пет месеца. Което

в България е
равносилно на
пет години

защото в тази страна, когато загубиш три мача, и те изгонват. Аз загубих повече, но харесваха начина ми на работа. Когато аз поех отбора, имахме три точки. Ръководството искаше да реорганизираме всичко и аз се съгласих. Или пък в японския Урава – там стигнахме финал за купата. Но тогава още бях твърде млад и импулсивен. Не можех да приема някои неща. Във Валвайк пък се задържах една година. Това си е моят клуб, там завърших кариерата си, а общо играх към шест години за Валвайк. Там изпуснахме първото място във втора дивизия заради две попадения по-лоша голова разлика. Да вземем сега Ботев – в последните години отборът се движи около 4-5-о място в първенството, което ми харесва. Ако беше 10-11-и, тогава нямаше да дойда, защото, на всяко място, където отивам, искам да имам шансове да постигна успех. За мен успешен сезон ще е да изведем отбора до евроучастие, а хората да се радват, като ни гледат. А и също така да помогнем на някои по-млади играчи да си повишат нивото. Разбира се, няма да станем шампиони, това ми е ясно, не съм глупав. Но

целта ни е да
завършим в
петицата

Работили сте дълго с Адвокаат като негов помощник, но пък като играч сте имали проблем с него. Той ви е бил треньор в ПСВ през 1996/97 г., но ви се ядосва, защото сте пушили...
- Така беше (смее се). Това не беше голям проблем. Имаше още 4-5 играчи, които пушеха. Това си беше нормално по онова време (смее се). Да не мислите, че българите не пушеха. Наскоро разказах историята за Трифон Иванов, когато аз бях в Севиля, а той в Бетис. Та тогава изпихме заедно не само много бири, но и много цигари изпушихме. Беше фантастично време. Но в наши дни е невъзможно да го правиш. Навремето обаче много големи футболисти пушеха. А и при вашата златна генерация е било същото, сигурно половината са имали вредния навик. Но пък са били най-успешните във вашата история.
Кой е най-добрият, с когото сте играли, и кой е най-добрият, на когото сте били треньор?
- Мога да ви напиша списък, който ще е дълъг половин метър.

Бил съм треньор на
Ето’о, на Роберто Карлос

на Вилиан, Боатенг от Байерн, Ван дер Ваарт, Найджъл де Йонг, Диара от Реал Мадрид, Ивица Олич, на най-добрия перуанец в историята Гереро. Толкова много са, доста от тях са печелили и Шампионската лига. Но отношението към всеки трябва да е едно и също, както ви казах преди малко – да има уважение между играчите и треньорите. И това изисквам от футболистите. Аз съм шефът в отбора и най-голямата отговорност я нося аз. Когато печелим – го правим заедно. Когато загубим – виновен е треньорът (смее се). А най-добрите, с които съм играл – Миятович, Шукер, Марадона за кратко в Севиля, Иван Саморано, Диего Симеоне, Савичевич, Пикси Стойкович – все големи футболисти.