Лудогорец ЦСКА Левски Локомотив Пловдив Литекс Черно море Славия Берое Верея Локомотив София Хасково Ботев Пловдив Челси Манчестър Юнайтед Ливърпул Реал Мадрид Атлетико Мадрид Барсeлона Милан ??нтер Ювентус Рома

Контакти

Заги: Има какво още да дам на Славия

Заги: Има какво още да дам на Славия

15-06-2020 Росен АНГЕЛОВ

Старши треньорът на Славия Златомир Загорчич навършва днес 49 години. Роденият в Нови Сад специалист вече трета години е начело на белите. Идва в България като футболист през 1997-а, когато подписва с Литекс. При ловчанлии има 5 сезона на сметката си (1997/2000 и 2002/04). Година след пристигането в България получава наш паспорт и добива право да играе за националния ни отбор. Участва на Евро 2004. Записва 23 двубоя за трикольорите. Върхът в треньорската му кариера е спечелената Купа на България с белите през 2018-а. За всичко това Заги даде кратко интервю за „Тема Спорт“.

Г-н Загорчич, колко време ви държи, когато загубите даден мач, както бе в събота вечерта срещу Берое?
- Трудно е да се прецени, но в момента още ме държи и конкретно за тази загуба ще продължи още малко време да е в мислите. След някои поражения обаче по-бързо ми минава. Но гледаме напред към следващия мач. Утре (б.а. – днес) като подновим занимания, ще съм малко по-отпуснат.
Къде загубихте двубоя с Берое?
- Допуснахме много индивидуални грешки в защита. Имахме ги и срещу Царско село. Ядосва ме, че се повтарят и че не сме си извадили поуките. Надявам в оставащите пет мача от плейофите да не ги правим толкова много.
С победата на Берое няколко отбора се събрахте в малък точков актив в битката за третото място. Това ли ще е целта пред Славия, да се окичи с медали?
- Ще играем във всеки мач за победа. Но и няма да правим сметки. Излизаме и каквото сабя покаже. Имаме своите сили за добро представяне.
Как ви се отрази пандемията?
- Аз лично се чувствам добре. Изкарах две карантини – в Сърбия и в България. Не е приятно това, което се случва, но това е животът. По отношение на отбора ме е яд, че загубихме това, което имахме от началото на година – дисциплината в играта. Оттам дойдоха най-много проблеми. Разбираемо е, че няма как да сме в нужната кондиция след три седмици тренировки и три месеца почивка. Ще е много трудно.
Утре (б.а. – днес) навършвате 49 години, съжалявате ли за нещо?
- Толкова много ли станаха (смее се). Половината ми живот… Времето минава много бързо. Винаги има за какво да съжалявам. Най-много ми липсват детските години, игрите, когато се връщам назад във времето.
Преди няколко дни Венци Стефанов каза, че сте готов да бъдете селекционер на национален отбор, без значение дали България или някой друг. Имате ли такива планове?
- Засега амбициите ми са свързани единствено и само със Славия. Да постигнем добри резултати и максимално предно класиране. Друг въпрос е евентуално ако има някаква оферта. Тогава ще говорим с Венци Стефанов и ще преценим. Някой ден

бих опитал да водя
национален отбор

Разбира се, че имам амбиции да поема някой голям тим.
Левски и ЦСКА влизат ли в плановете ви?
- Левски и ЦСКА са големите отбори в България и всеки треньор има желание да застане начело на някой от тях. Но към този момент въпросът е излишен.
Вярвахте ли, когато поехте Славия, че може да изкарате цели 3 години начело на отбора?
- Три години и един месец. Чувствам се много добре в Славия. Имаме добри отношения с ръководството. Всичко е отлично.
Колко още смятате, че може да останете начело на Славия – спечелихте купата и вкарахте тима в първата шестица?
- Клиширано е, но наистина мисля мач за мач. Не обичам да си правя прекалено дългосрочни планове. За нас всички двубои ще са много трудни. Ако успеем да направим нещо повече, за нас ще е идеално.
Едни медали биха ви отивали в края на сезона?
- Трябва да си ги заслужим. Винаги трябва да сме максималисти и да очакваме такова нещо, но сега мисля само за следващия съперник.
Ще усетите ли сам, когато сте дали достатъчно на Славия?
- Имам такива вътрешни усещания, но смятам, че имам още какво да дам на Славия. Винаги може повече и мисленето ми е такова. За мен е огромна наслада да работя с младите играчи. Надявам се да има още такива таланти, които да вкараме в мъжкия футбол. Понякога това носи много по-голяма наслада от спечелването на някакво отличие.
Вече 22 години имате български паспорт, станахте ли наполовина българин?
- Така излиза – България ми е втората родина.
Можеше ли да дадете още на Литекс като треньор, бяхте близо до евротурнирите?
- Не обичам да се връщам назад. Сигурен съм, че можеше да съм по-дълго време там, но така са се стекли нещата. Сега мисля единствено и само за Славия.
Малкият Деян май няма да поеме по стъпките на баща си?
- Той вече не е малък (смее се), стана на 21 години. Мисля, че няма шанс. Занимава се с учене, с компютри. Когато беше малък, тренираше във Войводина, когато аз водех отбора. Но не обича много топката. Дъщерята Кристина е на 16 години, ученичка е още. С нея и със съпругата ми, те са при мен, ще празнувам с тях. Деян има изпити и си е в Нови Сад.