Лудогорец ЦСКА Левски Локомотив Пловдив Литекс Черно море Славия Берое Верея Локомотив София Хасково Ботев Пловдив Челси Манчестър Юнайтед Ливърпул Реал Мадрид Атлетико Мадрид Барсeлона Милан Интер Ювентус Рома

Контакти

Захари Сираков пред „Тема Спорт“:  След Нова година Левски ще изглежда много по-добре

Захари Сираков пред „Тема Спорт“: След Нова година Левски ще изглежда много по-добре

11-10-2017 Тема спорт

Носителят на две шампионски титли и две купи на България с екипа на Левски Захари Сираков отговори на въпросите на „Тема Спорт“. Защитникът изигра със сините общо 132 двубоя, в които реализира 11 попадения. Той се превърна в легенда на Амкар Перм, след като защитава цветовете на руския отбор повече от десетилетие. В негова чест клубът реши да кръсти на негово име трибуна на стадион „Звезда“. В момента Захари Сираков е треньор в ДЮШ на Левски, като води набор 2008. В неделя той навърши 40 години.

Г-н Сираков, защо избрахте да стартирате от най-ниското стъпало и да тренирате деца?
- Една от причините е, че нямам съответния лиценз. През февруари ще започна курсовете. Една година след като прекратих своята кариера ме поканиха от Левски да работя в школата. Аз избрах да започна от най-малките, защото това ще ми помогне да се науча. Трябва да се върви постепенно, а не както колеги обичат, след като са приключили с футбола да стартират като старши треньори на мъжки отбори. Вижда се, че при някои не се получава, когато поемаш такъв тим, трябва да си готов.
Как се работи с деца? Харесва ли ви?
- Отначало ми бе много трудно да свикна. Отне ми около месец, защото тренировките с деца са съвсем различни. Те сега растат и натоварванията са по-различни. В този месец много ми помогна Манол Занев, който бе неотлъчно до мен.
Явно ви е помогнало, защото завоювахте веднага трофей…
- Да, през миналия сезон станахме шампиони в София, а после и републикански. Децата се представиха много добре и продължават да го правят.
Работите с юношите вече година и половина. Има ли таланти в България?
- Има много талантливи деца. Но говорим като малки, защото като поотраснат, някъде се къса нишката. Или не се работи правилно с тези деца, за да се развият, или когато влезнат в пубертета, започват да ги интересуват неща, съвсем различни от футбола. Сега, когато са по-малки, по цял ден са навън. Идват на тренировки, тренират, остават след приключване на заниманието. Имат много енергия, но след

като навършат
13-14 години,
се променят


Вие като треньори как се опитвате да предпазите децата от сегашната зависимост от компютри, телефони, социални мрежи и т.н.?
- Децата, които тренирам, са 10-годишни и без телефони и компютри няма как. Всички са запалени по това. С тях прекарвам повече време, когато сме на лагери и виждам дисциплината.
Предвидили ли сте в бъдеще да карате стаж в някои отбори?
- Това е много хубаво нещо. Но за съжаление не всеки има възможност да ходи на стаж. Не всички клубове могат да осигурят това. Но аз лично мисля в скоро време да отида някъде.
Предполагам имате добри връзки в Русия?
- Да, за Русия няма да имам проблем. Сега например и в България има добри треньори. В момента начело на Левски е Делио Роси. Много добър специалист, минал през много силни отбори, от него има какво да се научи.
В школата на Левски в момента са събрани млади треньори, изключение прави само опитният Георги Тодоров. Помага ли ви със съвети?
- Да, той е човек с много опит. Бил е треньор и на мъжки отбори, сега води старшата възраст. Видял е много във футбола. Има на какво да научи децата. Според мен с по-малките трябва да работят млади треньори, които да са амбицирани, за да могат да постигнат нещо. Това ще им помогне да вървят нагоре.
Опитва ли се да се прокара италианска методика в ДЮШ след идването на Делио Роси и неговите помощници?
- Те са много отскоро в клуба. Говорили сме си, че ще е хубаво да дойдат на някои от оперативките ни, за да споделят някои неща, защото всеки човек се учи. Като футболист съм имал много треньори и всеки има различна методика. И от тях съм научил по нещо различно. Малко по малко, като вземеш от всеки, се получават нещата.
Има ли треньор, когото харесвате и се учите от него?
- Има много добри треньори. На мен ми харесва Хосеп Гуардиола. Допадат ми неговата философия и виждания. Изгражда своя собствена стратегия и знае всеки един противник как ще играе срещу него. Прочел съм неговата автобиография. Още като футболист добре е виждал играта. Това явно му е вградено. Беше добър футболист, а сега и като треньор е такъв. Малко са такива.
Носител сте на две шампионски титли и две купи с Левски. Сега положението на „Герена“ е по-различно. Какво си спомняте от онези години?
- В Левски дойдох през 1997 година и нещата не бяха много добри. Разпродадоха се всички звезди и нямаше толкова добри финанси. Но това може би беше късмет за мен, защото се разчиташе на млади футболисти. Не ми дойде веднага даром от юношите да вляза в мъжкия тим. Първо три месеца бях преотстъпен на Левски Кюстендил. Зимата Андрей Желязков ме върна на „Герена“. По това време Томас Лафчис беше президент. Добре вървяха нещата, но в началото бяхме много млад отбор и все още не се бяхме обиграли. Тогава загубихме и финала за купата от ЦСКА, нямаше резултати, но малко по малко в тима пристигнаха млади футболисти, с които бях играл в младежкия национален отбор.

Една година се
обигравахме


Левски вече дълги години е без трофей. Ще успее ли Делио Роси да прекрати това негативно статукво?
- В момента Левски не показва пълния си потенциал. Делио Роси не бе от началото на подготовката. Смятам, че след Нова година той ще обиграе отбора си и Левски ще изглежда много по-добре.
Италианският специалист подобри представянето на отбора в защита, но тимът не вкарва много. В тази насока ли трябва да работи Роси?
- Това е неговата стратегия. Започна първо от защитата, което е най-важното. Малко се допускат голове. В атака разполага с добри футболисти, които могат да решат мачовете. Левски играе добре. Когато бях футболист на „Герена“, винаги сме се опитвали през първите 15 минути от мача да смачкаме противника. С агресия да вкараме един гол и мачът по този начин става по-лесен. Но сега за съжаление не го виждам. Лошо е, че срещу отборите от втората половина на таблицата се пазим и не ги мачкаме.
След като обявихте края на кариерата си, феновете в Перм кръстиха сектор на ваше име и ви изпратиха много емоционално. Как се почувствахте тогава?
- Поканиха ме за първия мач от първенството. Това бе изненада за мен. Никой не ми беше казал нищо по тази тема. Дори Пеев и Занев, които бяха там. Бяха ги предупредили да не ми споменават нищо. През годините, в които българи са играли в Амкар като Мартин Кушев, Георги Пеев, сега Петър Занев, те са много обичани и уважавани. Преди месец бях там и постоянно питат за тях.
Имаше и неприятен конфликт между българите и Станислав Черчесов. Но феновете застанаха зад вас…
- Добре, че всички застанаха зад нас, защото можеше да приключим и по-рано с Амкар (смее се). Причината за конфликта не беше ясна. Но Черчесов обича в отборите, в които отива, да маха лидерите с цел да стресне другите. В Спартак Москва извади дори легенда като Игор Титов и не го върна. А нас ни реабилитира след седмица под натиска на цялата общественост в Перм. Но после остана доволен, защото се представихме много добре и Георги Пеев с головете си реши много мачове.
В модерния футбол играчите много често сменят отборите си. На какво се дължи вашата лоялност към Амкар? Не може да не сте имали предложения от други клубове?
- Уважението към мен от предишния, а и от настоящия президент на Амкар Перм допринесе за това. Никога не съм имал проблеми с тях. Както се казва, за една минута сме се разбирали за пари, за договори. Имал съм оферти от други отбори, но предпочетох да остана там.
Съжалявате ли, че не изиграхте повече мачове за националния отбор?
- Не, а и не съм се чувствал винаги като национал. Когато са ме викали, почти не съм играл. За мен бе по-добре да не получавам повиквателни. Разбира се, че е чест за всеки един футболист да играе за националния си отбор. Тогава редовно играех всеки мач в Русия и като идвах тук, започваха играчи, които не получават много минути или дори не са в групата в клубните си отбори. Това ми беше малко обидно.