Лудогорец ЦСКА Левски Локомотив Пловдив Литекс Черно море Славия Берое Верея Локомотив София Хасково Ботев Пловдив Челси Манчестър Юнайтед Ливърпул Реал Мадрид Атлетико Мадрид Барсeлона Милан Интер Ювентус Рома

Контакти

Ивайло Киров: В ЦСКА се признават само трофеите

Ивайло Киров: В ЦСКА се признават само трофеите

21-09-2020 Тема спорт

При 5:0 левскарите усещаха, че може да отидат на много
по-голям разгром и само повтаряха "Стига толкова"

Ивайло Киров е роден на 30 декември 1965 година в Шумен. Започва кариерата си в едноименния отбор на града, като изиграва 27 мача и вкарва 5 гола. В периода 1984 - 1994 г. е част от ЦСКА, с прекъсване заради престой в чужбина. Киров отива в норвежкия Лилестрьом, където мачовете му са 16, с един гол. За армейците записва 187 двубоя с 35 попадения. С ЦСКА изиграва и 25 мача в евротурнирите. Сърцатият футболист е полуфиналист за КНК през 1989-а година и четвъртфиналист за КЕШ през 1990-а. След това е част и от Велбъжд Кюстендил - има 60 мача с отбелязани 12 гола. Киров записва 14 мача за мъжкия национален отбор на България, като е реализирал 1 гол. В младежкия представителен тим на страната е играл 19 пъти и е отбелязал 8 гола. За юношеските формации на България има 23 двубоя със 7 гола. Изиграл е и две срещи за олимпийския състав на България.
Той е четирикратен шампион на България с ЦСКА - през 1987, 1989, 1990, 1992 година. Пет пъти е носител на Купата на България - през 1985, 1987, 1988, 1989 и 1993 година. Четирикратен носител на Купата на съветската армия - през 1985, 1986, 1989 и 1990 г. Веднъж печели Суперкупа на България - през 1989 година. Като треньор работи в ДЮШ на ЦСКА, бил е и помощник-треньор във Велбъжд. Водил е кипърския Дирие.
Бившият халф на ЦСКА даде интервю пред ТОПСПОРТ. Публикуваме го със съкращения.


Г-н Киров, защо не говорите пред медиите?

- Бях в Кипър доста време. От 4 години отново съм си в България, в родния Шумен. Рядко ходя до София, рядко ходя и на мачове. Това е причината.

С толкова богата визитка като футболист на ЦСКА можете ли да отличите някой спомен по-специално?

- Да, доста години бях футболист на най-големия български отбор. Отидох в ЦСКА през 1984-а. Тогава играх с по-старото поколение, с Георги Димитров-Джеки, със Стойчо Младенов, Ради Здравков... Много силен отбор беше! След това се случиха нещата около преименуването на Средец, бях и в новия отбор, изграден от млади момчета като Ицо Стоичков, Любо Пенев, Емо Костадинов, Трифон Иванов, лека му пръст. Единствено Джони Велинов беше по-възрастен. Изпитвахме трудности в ЦФКА Средец, нямаше тази организация от предните години. Но се справихме. Имах период в Норвегия, след което се завърнах в ЦСКА през 1992-а година, за да вдигна отново титлата. Треньор тогава беше Паро Никодимов, а в отбора личаха имената на Краси Безински, Йордан Лечков, Иво Андонов... Всяка титла и купа с отбора на ЦСКА ми е скъп спомен.

Вярно ли сте били заедно със Стоичков, когато е разбрал за решението да го изхвърлят завинаги от футбола след скандалите от онзи прословут финал с Левски?

- Да, така е. Аз, Ицо и Коце Янчев бяхме в ресторант в София, когато разбрахме. Не беше станало кой знае какво, но просто трябваше да има наказани. Даже
-
- ни го съобщи
- сервитьор в
- ресторанта
-
- Ние си помислихме, че се шегува с нас, че ни блъфира. На другата сутрин разбрахме, че въобще не е шега. Янчев се размина с леко наказание, 3 месеца. Хубавото е, че и Стоичков след това се размина, защото стана най-добрият футболист на България и постигна невероятни успехи в Барселона и в националния отбор.

Полуфиналът за КНК срещу Барса ли е връх в кариерата ви?

- Беше голям успех, да! ЦСКА игра полуфинал в Европа няколко пъти. Едва ли ще се повтори във футбола ни. Всеки мач в Европа е ценен, особено успешните. Помня двубоите с Интер Братислава, със Спарта Прага, Рода, Панатинайкос, Олимпик Марсилия... Имахме проблеми със състава за първия мач с Барселона. Любо Пенев и Трифон Иванов не можаха да играят и трябваше да се правят промени. Ицо вкара супер гол на „Камп Ноу”, знаете. Хубави спомени.

При историческия мач с Левски - 5:0 с 4 гола на Стоичков, вие влизате в края като резерва, но сигурно и от него пазите много спомени...

- Левскарите усещаха, че може да отидат на много по-голям разгром. На терена само повтаряха "Стига толкова", "Стига повече"... Бяха готови за още голове. В крайна сметка, и 5:0 не е малко. Да ви кажа, в тези години не ги брояхме мачовете с Левски. Не ни притесняваха с нищо. После Ицо излезе с номер 4 на гърба си. Той си го е решил, никой не му е подсказвал (смее се).

Какъв беше младият Христо?

- Той дойде с мен в ЦСКА. Даже заедно живеехме на квартира на Четвърти километър. Само хубави неща мога да разкажа за Ицо. Още в началото се виждаше, че ще стане голям футболист. А той стана дори най-големият! Христо е класа. Дава вид на намръщен и студен човек, но не е такъв. Не харесва вашата гилдия, защото много го плюят някои. Мразят го старите журналисти левскари. Сигурно и младите, не знам... 80% от журналистите са пристрастни. Да, няма как да не си фен, но да не бъдат на работните си места. Няма да го признаят Ицо, а цял свят го прави! Никога
-
- няма да му
- простят точно
- тези 4 гола
-
- във вратата на Левски. Всякакви анкети правят, какви ли не глупости пишат. Само и само да го дразнят. Кой друг български футболист ще спечели "Златна топка"? Обиколил съм много места по света, всеки свързва България със Стоичков. Но тук сме царе да плюем и да отричаме успелите.

Не съм имал честта да гледам вашия отбор на ЦСКА на живо, но по-големи от мен ми казват, че сте сред най-добрите халфове, че сте се разбирали чудесно на терена с Коце Янчев.

- Да, без да се гледаме, както се казва (смее се). С Коце и до момента сме близки приятели. С всичките ми тогавашни съотборници съм в добри отношения. И Коце дойде в ЦСКА по мое време. Хубави времена бяха, а в ЦСКА имаше ред и дисциплина. Парите ги нямаше, играехме за чест, за славата на клуба, за емблемата. Други времена, щастливи времена. Парите не са всичко.

Как ви се вижда сега ЦСКА?

- Играем на приливи и отливи. В ЦСКА винаги са се признавали само трофеите, такова е ДНК-то на клуба. Още трябва да се надгражда.

Футболът е и пари, Лудогорец е с голям бюджет и може да си позволи скъпи трансфери.

- И Гриша Ганчев дава много пари. Едва ли бюджетът на ЦСКА е по-малък от 10 милиона лева. Българите в състава са малко и това не е добре. Малко са чужденците, които разбират какво значи ЦСКА и го показват на терена. Тях много не ги интересува, гледат си заплатите. Проблемът е, че рядко излизат добри млади момчета от школите ни. Заради това сме се напълнили с чужденци. Най-голямото богатство на ЦСКА си остава публиката.

За ФК ЦСКА 1948 какво мислите?

- Не знам имат ли и 50 човека на мачовете, май нямат... Ясни са - изкуствен клуб, целта е да се пречи на ЦСКА. Не трябваше да губим точки именно срещу тях. Дано не го направим срещу другите отбори, които са по-слаби от нас. Защото тези загубени точки накрая може да се окажат фатални за титлата. Понякога футболисти на ЦСКА ми се струва, че излизат немотивирани на терена. Това е недопустимо! Трябва треньорът Стамен Белчев да ги мотивира повече, ако трябва - да повиши и тон понякога. Така е в големите отбори.
Гриша Ганчев ли е човекът за ЦСКА?

- Да! Той е точният за собственик на клуба. Познаваме се добре с него, от много години. Близки сме. Да знаете, този човек много обича спорта и ЦСКА. Винаги е помагал на спортисти. Той си е и фен,

изживява
победите
и загубите

Не е само бизнесмен. ЦСКА има сериозен човек начело, не като предишните - Гърнетата, Лупи... Несериозно е такива да са в ЦСКА. Ганчев е друга работа. Още като дойдох в ЦСКА, Гриша си беше фен на отбора. Колко пъти е идвал да се вижда с нас и да пием кафе тогава, до НДК... Вълнуваше се, подкрепяше ни. Сега липсват успехите, но и те ще дойдат. Взехме Купата на България през 2016-а година, ще станем и шампиони.

С някой от клуба държите ли връзка в момента?

- Със Стойчо Стоилов се видяхме във Варна около мача срещу Черно море. С Пламен Марков се видяхме... И Стоилов много го плюят, но за мен си върши добре работата. Не е лесна неговата сфера. Кой добър футболист от чужбина ще дойде да играе в България, когато види на какво приличат стадионите ни? С малки изключения. Стойчо си върши работата, грозно е да го обиждат някои. С Джеки се чувам иначе. С Коце Янчев често, както ви казах - още сме си близки приятели.