Лудогорец ЦСКА Левски Локомотив Пловдив Литекс Черно море Славия Берое Верея Локомотив София Хасково Ботев Пловдив Челси Манчестър Юнайтед Ливърпул Реал Мадрид Атлетико Мадрид Барсeлона Милан ??нтер Ювентус Рома

Контакти

Ивайло Маринов: Постигнал съм всичко, което съм искал

Ивайло Маринов: Постигнал съм всичко, което съм искал

13-07-2020 Хари ЛАТИФЯН

Заради коронавируса ще отложа голямото празненство за друга дата

Една от най-големите фигури на родния бокс - Ивайло Маринов, навършва днес 60 години. Роден под името Исмаил Мустафов, той печели абсолютно всичко на аматьорския ринг през 80-те години. Големият връх е олимпийското злато от Сеул 1988, постигнато след 5 победи с по 5:0 гласа. Варненецът говори специално за "Тема Спорт" преди отпразнуването на своя юбилей.

Г-н Маринов, как се чувствате в навечерието на този юбилей?
- Добре, отлично се чувствам. За съжаление обаче ще отложа голямото празненство заради коронавируса. Ще празнуваме както трябва, защото не искам после да стане нещо и да кажат, че аз съм събрал хората и са се заразили. Ще събера само семейния си кръг, 5-6 души, жена ми и децата. Впоследствие ще организирам и по-сериозно събитие, както си му е редът.
60 години е сериозен юбилей. Каква е равносметката?
- Много съм доволен от всичко, което съм постигнал. Притежавам всички медали и титли, които съм искал да спечеля. Нямам от какво да се оплача. Добре съм, здрав съм, уважаван съм от хората, така че равносметката е само положителна.
Много наши легенди от близкото и по-далечното минало често биват забравени от обществото. Вие обаче не сте от тях. На какво се дължи това уважение, за което говорите?
- Вярно е. Общината ми помага, имам ресторант, нямам никакви задължения и притеснения. Смятам, че е въпрос на човешко отношение и онова, което аз съм демонстрирал към хората през годините. Винаги съм казвал, че Варна е най-хубавият град, останал съм тук да живея, никога не съм имал проблеми с никого, не съм бягал. Хората ме уважават и аз тях. Като ми кажат "Здравей, Шампионе", и аз се гордея с това.
Това ли е най-голямото удоволствие сега, да чуете тези думи?
- Ооо, да. Със сигурност се чувствам горд, когато ме срещнат непознати хора по улиците и ми кажат "Ето, това е Шампиона". Това е признание за всичко онова, което съм постигнал в кариерата си. Винаги ми казват "Шампионе, здравей". Радвам се, когато чуя това. Дори малките ми казват понякога "дядо Иво", разпознават ме, без значение от възрастта. Навсякъде по улиците е така и това изпълва сърцето ми.
През годините сте имали предложения да се боксирате за Канада, Турция, Германия... Защо не сте се изкушили в тази посока?
- Вижте, като Варна няма друго място. Останах, защото всички ме уважават и не е имало причина да помисля в друга посока.
Как се развива работата с клуба?
- Много добре. Оправям се отлично. Имам двама треньори, гледаме деца да изкарваме. В днешно време нещата са много различни от онези години, в които бях аз. Не мога да сравня нещата, защото имах в категорията си четирима души, а сега е само един на по-високо ниво. Четирима спорихме за титуляр в категорията. Така че сега е трудно, има сериозен отлив, не само в бокса, но и в целия спорт. Ние имахме спаринг партньори, конкуренция, сега трябва да търсят момчета от чужбина, които да идват да тренират с нашите, за да се развиваме.
Да, но все пак печелим медали, специално в бокса...
- Да, така е. Добре е на фона на липсата на кадри. Освен това при нас нямаше квалификации за олимпиади, ние отивахме с пълен състав. Сега е въпрос на предварителни турнири, малко по-сложно стана. Онези времена бяха различни.
Говорейки за квота, Станимира Петрова боксира за вашия клуб. Какво очаквате от нея?
- Да, тя боксира от моя отбор. Много е качествена, дай Боже да вземе квота. Очаквам много от нея, но зависи най-вече от това как ще се подготви и ще тренира.
Ако се върнете назад в годините, коя е била най-трудната ви титла?
- Най-трудно ми бе в периода, когато две години не ме пускаха по турнири, защото се страхуваха, че ще избягам. Това беше най-трудното време в кариерата ми. Иначе каквото се е искало от мен, аз го правех - печелех си медали. Но две години бях за никъде, защото не ме пускаха на турнири, а направо на олимпиадата участвах. Това беше в онзи период, когато ставаха смените на имената. Уж да не избягам, аз биех всички тук, на държавните, но вместо мен отиваха други боксьори. Но затова ме уважават всички във Варна, защото аз избрах да остана. И не съм отишъл нито в Левски, нито в ЦСКА, нито в Славия, останах си тук.
Онзи период със смяната на имената, връщате ли се често към него?
- Не, изобщо даже. Аз с онзи период нямам никакъв проблем. Живея си с българи, прекръстен съм много отдавна и изобщо не ме интересува, не ми пречи. Всички приятели са ми българи, така че това не ме притеснява.
Защо са смятали, че може да избягате?
- Вижте, те ме искаха, но аз не исках да ходя никъде. Казах им, че няма да се бия за нито една друга държава. Наим (Сюлейманоглу) тогава ме викаше да ходя при него в Турция, но му отказах. Не съм искал, не съм отишъл. Не ми е трябвало - тук всички ме уважават, помагали са ми. И не съжалявам за нищо.

ТОВА Е ИВАЙЛО МАРИНОВ
Роден на: 13.07.1960 г. във Варна
Ръст: 162 см
Тегло като боксьор: до 48 кг
Успехи
Олимпийски шампион: Сеул 1988
Олимпийски бронзов медалист: Москва 1980
Световен шампион: Мюнхен 1982
Европейски шампион: Тампере 1981, Варна 1983, Атина 1989, Гьотеборг 1991
Европейски вицешампион: Будапеща 1985
Носител на Световна купа: Монреал 1981
Носител на Купа Странджа: 1983 г.
Боксьор №1 на България за ХХ век
Спортист №1 на Варна за ХХ век