Лудогорец ЦСКА Левски Локомотив Пловдив Литекс Черно море Славия Берое Верея Локомотив София Хасково Ботев Пловдив Челси Манчестър Юнайтед Ливърпул Реал Мадрид Атлетико Мадрид Барсeлона Милан Интер Ювентус Рома

Контакти

Илиан Илиев:  В България се блъскаш, а  накрая ти се подиграват

Илиан Илиев: В България се блъскаш, а накрая ти се подиграват

04-12-2017 Тема спорт

Надявам се феновете на сините да са си получили „техния Левски“

Треньорът на Верея Илиан Илиев даде интервю за предаването "Код Спорт" по ТВ+. Под мотото „Няма пари – действайте“ той успява да държи отбора сред водещите в Първа професионална лига. Без пари и без гаранции, че клубът му скоро ще може да съществува.

Илиане, ще оцелее ли Верея при финансовата криза, която повече от година измъчва клуба?
- Наистина трудно се оцелява в тази ситуация. Надявам се, че собственикът отново ще намери начин да спаси отбора финансово и респективно като съществуване. Доста неща се дължат и се надявам да се изчистят.
Как се мотивират футболистите на принципа „Пари няма – действайте“? Какъв опит под тази максима имаш в българския футбол?
- С Берое също имаше такъв период. И тогава не беше лесно, но взехме купата. Сега пък се представяме повече от добре. Няма формула. Има отбори, които имат всичко, но не вървят нещата. Ако при нас всичко се оправи, не означава, че отборът ще се представя по същия начин. Не съм казвал след мачовете от куртоазия, че попаднах на доста мъжки момчета. Каквито и проблеми да имаме – финансови, контузии, умора, пътувания, винаги излизат и дават всичко в мача. Най-важното нещо, което им казах, като започвахме, е, че в отбор като нашия целта не е да побеждаваме всеки мач, а главното е след срещата да можем да се погледнем в очите – аз с футболистите и те помежду си. Да си кажеш, че си дал всичко от себе си, за да победи отборът.
Кога за последно каза на играчите и на щаба „потърпете още малко“?
- Пред футболистите не говорим много-много за тези неща. Гледаме главно да коментираме спортно-техническите въпроси. Само с някои от играчите разяснявам каква е ситуацията и накъде отиват нещата. В последно време имахме дълъг разговор със собственика. Той каза, че тези дни ще се изплатят част от задълженията. След това се очакват едни пари от УЕФА по програмата „Солидарност“ заради участието на Лудогорец в Шампионската лига. Оттам също ще има постъпления, което е добре за отбора, за да може да се задържат футболистите за следващия сезон.
Въпреки всичко успяваш да държиш отбора в горната половина на таблицата. Лично ти как си обясняваш тези резултати и какво чуваш от конкуренцията като коментари по темата?
- Не съм само аз. В щаба са Петьо Костадинов, едно младо момче, което ми помага – синът на Демирев (б.р. - синът на Николай Демирев), и Боян Пейков, треньорът на вратарите. Покрай нас има и други хора от персонала. Те са от същата страна на барикадата. Нямаме голям щаб, но няма никой над мен с изключение на собственика. Така по-лесно се ръководят нещата. От предишните ми престои в други отбори съм разбрал, че когато има много началници, не може да се разбере кой командва и става объркване. Не че не е хубаво да имаш до себе си силен човек.
Как би определил глобално нашия футбол и по-специално финансирането му? Бил си треньор на Черно море, Левски, пловдивския Локомотив, Берое…
- За всеки треньор в България е хубаво отборът да има бюджет от 4-5 милиона лева. Лудогорец показа, че с качествени играчи може да се вдигне нивото и донякъде да се получи възвращаемост на вложеното. Но, глобално погледнато,

едни 3-4 милиона
се хвърлят за нищо

Ако се върнем назад, има много случаи, в които отборът Х е дал за пет години 20 милиона. Но ако бяха дадени половината, а останалите 10 милиона бяха вкарани в инфраструктурата, със сигурност футболът ни щеше да е с една идея по-добре.
Съдиите традиционно са „горещият картоф“. Доколко те са голям проблем на футбола ни?
- Наистина тази година съдийството не е добро. Казвам го и като потърпевш. Със сигурност в някои случаи съм бил и облагодетелстван от това. Те са можещи хора, повечето ги познавам лично. Веднъж Вили Вуцов коментира точно нещата и ще повторя думите му. Когато преди години натискът беше от една страна, беше спокойствие. Сега натискът е от три страни и вече е трудно. Поставям се на тяхно място – ако трима човека ми казват „пусни този, пусни онзи“, накрая ще съм под напрежение кого да избера и как да си свърша работата. Мисля, че това е най-големият проблем. Знаете, че България не е страна, в която всеки човек е независим от обграждащата го среда. Съдиите могат, както са го показвали предните години, но натискът е малко повече. Единственият вариант е да се спре с този натиск към тях. Сега има един двубой на върха, който се очаква да стане и трибой. Никой не иска да се предава и стават сложни истории.
Спомена за този „трибой“ – как гледаш на битката за титлата? Има ли кой да спре Лудогорец? Как се представят през този сезон ЦСКА и Левски?
- ЦСКА запази състава от миналата година и надгради. Направиха две-три грешни стъпки, но горе-долу се представят добре. Върнаха си с победата в Разград. Левски малко изостава. Имаше някаква основа от предната година, но късно се взеха играчи. Нека да им се даде време. Търпимостта зависи от феновете. Когато привържениците кажат, че „този човек вече не е треньорът“… Дано към Делио Роси има повече търпимост.
Скоро ще има конгрес на БФС. Вълнува ли те тази тема?
- Естествено. Ще се върна на съдийството. Понякога така ме изнервят, че си казвам, че е по-добре да отида някъде във втора-трета лига в чужбина, отколкото да остана тук. Например наказанието на Здравко Илиев от три мача за наплюване. Това ме кара да си кажа - по-добре навън, отколкото в тази действителност. Да си хабиш нервите за нещо, което повече си заслужава от финансова гледна точка. Тук се блъскаш, а накрая ти се подиграват. Естествено, че щом съм тук, ме вълнува конгресът – какво ще се случи, как ще продължи да се работи, по този начин ли ще е футболът?
В Левски често се сменят ръководители, треньори, футболисти, но последният трофей датира от 2009 година. Къде е проблемът?
- Проблемът е, че няма търпение. Всеки започва отначало да гради. Няма един треньор, който да е с еднаква визия за отбора или за даден играч.
Някак си много се работи на парче, няма стратегия.
- Така е, няма стратегия. Подписах тригодишен договор. Ники Костов преди мен сигурно също е подписал тригодишен договор. Но дойдоха и казаха: „Стига толкова“, а ние бяхме на две точки от Лудогорец и на полуфинал за купата с Локомотив София. От другата страна бяха Славия и Берое. Теоретично Левски бе фаворит, но те ме смениха, тъй като феновете казаха, че те ще имат подкрепа, ако го няма Илиан. И това беше отговорът на двамата ръководители в онзи момент (б.р. - най-вероятно визира Иво Тонев и Тодор Батков). Аз го поисках това нещо – или има подкрепа, или е по-хубаво да си тръгна, защото така отборът губи. Ако отношението към мен е негативно, по-добре да изляза от клуба, за да има подкрепа към отбора. Така се и случи. При мен всеки ден имаше декларации от фенклуба – не искаха „тенекиени титли“, а „техния Левски“. Надявам се да го имат.