Лудогорец ЦСКА Левски Локомотив Пловдив Литекс Черно море Славия Берое Верея Локомотив София Хасково Ботев Пловдив Челси Манчестър Юнайтед Ливърпул Реал Мадрид Атлетико Мадрид Барсeлона Милан ??нтер Ювентус Рома

Контакти

Йоканович: Всичко под Реал М е вариант за мен

Йоканович: Всичко под Реал М е вариант за мен

01-06-2020 Сид ЛОУ, GUARDIAN

„Това са тъжни спомени. Сегашното поколение футболисти няма да играе това лято на европейско първенство, но ще получи шанс през следващата година. А на нас ни отнеха тази възможност и никога не ни я върнаха“, казва Славиша Йоканович.
На 30 май трябваше да бъде финалът на Шампионската лига, а след него клубният футбол да отстъпи място на Евро 2020. Вместо това 552 играчи, които трябваше да се присъединят към националните си отбори, бяха лишени от може би най-добрите дни в живота си. Поне не за дълго. Но за едни други 20 мъже беше завинаги.
На 31 май 1992-а на фона на войната на Балканите и санкциите на ООН Югославия беше изхвърлена от Евро 92 и изпратена у дома 10 дни преди началото на турнира в Швеция. Бързо бе намерен заместник. На 26 юни Дания игра с Германия на финала в Гьотеборг и спечели. Йоканович и съотборниците му обаче също можеха да са там: „Нашият отбор бе по-добър от този на Дания“.
Плавите бяха завършили над отбора на червения динамит в квалификациите, но не беше само това. Цървена звезда триумфира в КЕШ през 1991-а, а година по-рано Югославия отпадна на четвъртфиналите на световното първенство в Италия от Аржентина след изпълнение на дузпи. А 6 години след Евро 92 Хърватска игра полуфинал на Мондиал 1998. Поколението, което спечели световното до 20 години и завърши на второ място на европейското до 21, така и

не разбра колко
добро може да стане

Дезинтеграцията вече беше започнала. „Докато стигнахме до европейското, вече ни липсваха важни играчи“, признава Йоканович. Футболът не можеше да бъде изолиран от конфликта. Всъщност някои смятат, че той е започнал със скандалния сблъсък между Динамо Загреб и Цървена звезда през май 1990-а. Селекционерът на националния отбор Ивица Осим твърди, че Сречко Катанец е помолил да не играе срещу Аржентина на мондиала през 1990-а, защото семейството му е било заплашвано в Любляна. А самият Осим подаде оставка няколко седмици преди Югославия да бъде изхвърлена от Евро 92 заради бомбардировките над Сараево. Дарко Панчев – носителят на европейската „Златна обувка“ през 1991-а, също го нямаше.
„Той вкара десет гола в квалификациите. Можеше да направим нещо голямо с играчите, които все още имахме, но месец по-рано този отбор беше невероятно силен.

Времената бяха грозни

Отборите не искаха да играят контроли с нас преди европейското. Ние първи пристигнахме в Швеция, опитахме се да финтираме всички, но не се получи. Нашите костюми и фалшиви усмивки не направиха Югославия по-трудна за премахване от турнира. Разочарованието беше огромно. Искахме да покажем какво можем да направим, но по политически причини се прибрахме, чувствайки се ужасно. Трябваше да изчакаме още два-три дни, докато ни организират полет до Белград. След това имаше проблем със самолета и не успяхме да излетим. Беше травмиращо и брутално. За повечето от нас Евро 92 беше първият голям турнир, но се наложи да изчакаме да навършим 30 години за следващия. В моя случай световното във Франция. Така беше и за Миятович, Синиша Михайлович, Югович... Бяхме млади и не се задълбочавахме в случващото се в страната. Но нашите проблеми са нищо в сравнение със страданието на хората“, спомня си Йоканович.
Но какво е било чувството да гледаш как заместникът на Югославия триумфира на турнира? Отговорът идва с въздишка: „Бяхме спечелили в Копенхаген, въпреки че ни биха в Белград. Но след това минаха няколко месеца, станаха много неща и те пристигнаха спокойни в Швеция. Всъщност Дания спечели само веднъж до финала.

Изтрих турнира
от паметта си

Беше ни забранено да участваме и на САЩ 94 и Евро 96. Хората казват, че сме могли да постигнем големи неща, но не получихме шанса. Имам 64 мача за националния отбор – 6 със старата Югославия, а останалите след изчезването й. Последният ми турнирен мач беше драматичната загуба с 3:4 от Испания на Евро 2000. Тогава бях изгонен“.
Приятелството обаче остана, въпреки че отборът и страната не успяха. „Марио Станич ми помогна в Челси. В Овиедо пък бяха Янко Янкович и Никола Еркан, плюс треньора Радомир Антич. Те са мои приятели, но всички бяхме разпръснати из целия свят“. Славиша също. Неговото пътуване започна от Овиедо през 1993-а и го изведе до играч и мениджър в Англия, Израел, Тайланд, България (б.р. - Левски) и Катар.
Толкова много места и толкова много играчи. „Роберт

Просинечки беше
най-талантливият

но има и други – ДжанфранкоДзола, Джалминя, Миятович, Драган Стойкович. В живота си имам различни истории и всички ми харесват. Стигнах до Челси като футболист, спечелих Ла Лига с Ла Коруня. След това изведох Партизан до последователни дубли и грабнах титлата в Тайланд. Помислих си: „Кой играе футбол в Тайланд? Луд ли си?“ Но Роби Фаулър беше там, а щом той може, защо не и аз? Класирах Макаби Тел Авив в групите на Шампионската лига, а след това спечелих два пъти промоция във Висшата лига. В Уотфорд наследих отбор, създаден да се издигне. Фулъм беше по-мрачен и нямаше никакви очаквания. Гордея се и с двете промоции“, казва Йоканович.
След това дойде друга далечна дестинация – Доха, но има ли той незавършена работа в Англия? „Имам незавършена работа през живота си, но не знам къде ще я довърша“, отговаря просто.
Тогава може би още едно ново приключение? „Не съм авантюрист. Ако ме питаш дали бих работил отново в Англия, отговорът е „да“. Избрах да живея в Мадрид, но ако не мога да съм продуктивен там, няма да си стоя у дома и да плача. Опитвам се да се подобря и искам да работя. Поне още двадесет години. И не заради парите, аз просто обичам да работя. Наполовина шега, наполовина сериозно, но целият свят е пред мен. Винаги казвам, че всичко от Реал Мадрид надолу е вариант. Да кажем Барселона, Байерн, Ман Сити, Челси или нещо подобно. Не искам да обиждам никого, но Мадрид е мястото, където всичко започва и свършва. Всички сме някъде под Мадрид. А под него вариантите са много. Оттук мога да стигна чак до Нова Зеландия например“, завършва шеговито Йоканович.