Лудогорец ЦСКА Левски Локомотив Пловдив Литекс Черно море Славия Берое Верея Локомотив София Хасково Ботев Пловдив Челси Манчестър Юнайтед Ливърпул Реал Мадрид Атлетико Мадрид Барсeлона Милан Интер Ювентус Рома

Контакти

Йън Ръш: Далглиш е най-великият в историята на Ливърпул

Йън Ръш: Далглиш е най-великият в историята на Ливърпул

01-10-2020 Крис ФЛАНАГЪН 4-4-2

Уелсецът Йън Ръш остави неповторимо наследство като най-великия голмайстор в историята на Ливърпул, но през цялото време бе подхранван от горещото желание да накаже детския си клуб Евертън. Нападателят печели 2 пъти КЕШ с екипа на червените, след като е отхвърлен от карамелите като малък.

За началото

"Бях огромен фен на Евертън. Брат ми често ме водеше на мачове. Обожавах да гледам моя идол Боб Лачфорд, който отбеляза 30 гола през 1977-78. Тогава обаче не осъзнавах, че следващият играч, който ще вкара толкова, ще бъда самият аз", спомня си Ръш.
Няма да му се случи с Евертън обаче, както мечтаеше на 16. Скоро той прави своя пробив с екипа на Честър в третото ниво, но не бе достатъчно добър, за да впечатли любимите карамели: "Никога няма да забравя как играех за Честър и мениджърът на Евертън Гордън Лий бе дошъл да ме гледа. Аз просто си спомням как отворих вестника и той бе обявил, че Йън Ръш не е достатъчно добър. Може би не направих най-силния мач, но бях страшно разочарован. Отборът, който подкрепях, нямаше нужда от мен, но само 3 месеца по-късно се присъединих към Ливърпул (1980)".

Кога привлича вниманието

Ръш бе хванал окото на специалистите с гол за шокиращата победа на Честър срещу Нюкасъл за Купата на Англия (1979-80). "Когато за първи път червените дойдоха за мен, аз им отказах, защото смятах, че не съм достатъчно добър за тях. Бях щастлив да играя за Честър и да вкарам в Трета дивизия, затова казах "не". През април обаче Ливърпул отново искаше да ме покани на базата си, а аз отидох там заедно с мениджъра на Честър и баща ми, който бе голям фен на червените. Срещнахме се с Боб Пейсли и той ни разведе наоколо. "Ако се окаже, че не съм добър за Ливърпул, ще се върна пак в Честър", казах си аз. Затова реших да се пробвам, а първото нещо, което ми хрумна, е да накарам Евертън да си плати. Да се докажа пред тях! За щастие успях да вкарам доста", спомня си Ръш, който на 18 г. прави рекорд за най-скъп трансфер на тийнейджър (300 000 паунда).
Разписва се 346 пъти в 660 мача за Ливърпул. Никой друг не стига до 300 за клуба, а само Роджър Хънт, Гордън Ходжсън и Били Лидъл са регистрирали над 200.

Дългото чакане за дебют

Ръш трябва да чака цели 8 месеца, за да дебютира в Ливърпул: "В съблекалнята седнах до Рей Клемънс и Алан Хансен. Там бяха още Кени Далглиш, Фил Томпсън и Греъм Сунес - хора, които бях виждал само по телевизията. Беше ме страх дори да обеля дума с тях. Честно казано, първите месеци бяха ужасни. Караха ме да изглеждам като глупак, но после осъзнах, че те са просто нормални хора, които обичат да се смеят и да се шегуват".

За спомените с Далглиш

През 1980-81 Ръш играе в полуфинала за КЕШ срещу Байерн, а само една кампания по-късно бележи 30 гола и оформя страховит дует с Далглиш: "За мен Кени е гений. Най-великият играч, който Ливърпул е имал. Когато той вземеше топката, трябва да тичам в определено пространство и Далглиш да ми подава точно там. В началото си мислех, че е невъзможно, но той успяваше да се обърне и да ме намери дори без поглед на уреченото място. Аз не бях изтичал да взема топката и той ме погледна лошо. Нямаше нужда да ми обяснява повече какво да правя! Бях достатъчно бърз и знаех какво се върти в главата на Кени. Затова винаги тръгвах с два ярда преднина.

За 5:0 над Евертън

През 1982 г. Ливърпул печели с 5:0 срещу Евертън и мениджърът Боб Пейсли сякаш още преди мача чувства, че ще се случи нещо специално: "Той дойде при мен и ми каза, че от близо 50 години никой не е вкарвал хеттрик в дербито на Мърсисайд. Излязох на терена да вкарам 3 гола, а отбелязах 4! Беше наистина специално. Просто исках да накарам Евертън да си плати, че ме отхвърли", споделя Ръш.
Само година по-късно той е избран за Играч на сезона, след като през 1983-84 прави най-резултатния си сезон. Бележи 47 пъти в 65 мача и печели титлата в Англия, КЕШ и Купата на лигата. Освен това с 32 попадения във вътрешното първенство се превръща в първия британец, който вдига "Златната обувка" за реализатор №1 в Европа.

За "Златната обувка"

За тези времена Йън си спомня: "Бекенбауер бе казал, че никога играч от Англия и Германия няма да спечели "Златната обувка", защото тези лиги са прекалено трудни. Когато аз триумфирах, Ван Бастен (Аякс) остана втори. Може би имах късмет, защото Ван Бастен беше контузен в половината сезон, но така или иначе съм горд да бъда първият британец с тази награда. Беше първата кампания с Джо Фейгън начело. Общо вкарах 47 гола, но си ги броя 50, защото добавих 2 за националния отбор и дузпа срещу Рома на финала за КЕШ", шегува се Ръш.

За феноменалните рекорди

В първите си 7 години в Ливърпул Йън Ръш се разписва в 144 мача и не е загубил нито един от тях! "Подписах през 1980-а, а за първи път загубихме мач, в който съм се разписал, чак през 1987-а във финала за Купата на лигата срещу Арсенал. За всички беше ясно, че Ливърпул ще бие, когато Ръши вкара. Случи се и на финала за ФА къп през 1986-а. Евертън ни водеше с 1:0, но аз изравних и ги обърнахме с 3:1", споделя нападателят.

За трансфера в Ювентус

През 1987-1988 Ръш прекарва един сезон в Серия А с екипа на Ювентус, но отборът завършва чак шести и Ръш бележи едва 7 гола: "Попаднах в грешния момент в Юве, защото Платини тъкмо се бе отказал. Тифозите се държаха отлично с мен, но се наложи да си тръгна, защото имаше ограничение за чужденците. Алекс Фъргюсън ми звънна и искаше да премина в Манчестър Ю. Евертън, Рейнджърс, Байерн и Рома също настояваха, но за мен имаше само един клуб - Ливърпул. Нямаше как да отида в Юнайтед. Когато Далглиш ми звънна, всичко бе ясно. Бях щастлив, че можех да играя отново за Ливърпул (1988)".
След като бележи 207 пъти в първия си престой, Ръш добавя още 139 гола в 8 кампании: "Когато се върнах от Италия, страдах от варицела и хепатит. Дори казах на Кени, че е най-добре да бъда на пейката".

За националния отбор

"Победихме Белгия в нощта, в която станах голмайстор №1 на Уелс за всички времена. Наскоро Бейл ми подобри постижението и му звъннах, за да го поздравя. Беше невероятно да победим световния шампион Германия през 1991 г. с мой гол. Клинсман дори ме помоли да си разменим фланелките, което бе специално. Аз съм патриот и съжалявам, че не се класирахме на голям форум. Бяхме много близо", казва Ръш, визирайки изпуснатата дузпа на Пол Бодин срещу Румъния в квалификациите за Мондиал 1994.