Лудогорец ЦСКА Левски Локомотив Пловдив Арда Кърджали Черно море Славия Берое ФК ЦСКА 1948 Сф Ботев Враца Монтана Ботев Пловдив Етър Царско село Челси Манчестър Юнайтед Ливърпул Реал Мадрид Атлетико Мадрид Барсeлона Милан Интер Ювентус Рома

Контакти

Кайзера: Завиждам на днешните  играчи заради хубавите терени

Кайзера: Завиждам на днешните играчи заради хубавите терени

01-01-2021 Тема спорт

С Ван Дайк си приличаме, през 1958 г. гледах Пеле със сълзи на очите, признава Франц Бекенбауер

Франц Бекенбауер даде интервю пред организаторите от "Франс футбол", след като бе избран като защитник №1 в Идеалния отбор за всички времена. Роденият на 11 септември 1945 г. в Мюнхен германец претърпя две операции на сърцето през 2016 и 2017 година. Преди време той загуби зрение с дясното си око, претърпявайкия т.нар. очен инфаркт. Определя се като щастлив пенсионер, въпреки че наскоро му се наложи да сложи протеза на тазобедрената става.
Повече от десет години Франц живее във вила в периферията на Залцбург.

Кайзер Франц, как реагирате на вашето присъствие в Идеалния отбор за всички времена?
- Когато моят съветник ми каза новината, изпитах огромна гордост. Направо настръхвам от мисълта да бъда поставен до такива големи имена. Наистина изключително признание. Хубаво е да получиш поне една хубава новина след тази тежка и драматична година, която изпращаме. Минаха 37 години от моето оттегляне от терена, но подобни класации още ме трогват. Особено когато идват от престижно списание като "Франс футбол". Знаете, че имам и две "Златни топки", което е рядко срещано за защитник. Историята го е доказала.
Как еволюира постът на либерото, откакто вие се отказахте през 1983-а?
- Постът либеро на практика съществуваше до средата на 80-те години. С течение на времето стана все по-рядък, въпреки че през 1996 г. Германия стана европейски шампион именно с такъв играч в лицето на Матиас Замер. Дори в днешния футбол се появяват интерпретации на позицията, когато опорният халф се връща по-назад при централните защитници. Наскоро гледах мач на Байерн в Щутгарт, когато Корентен Толисо се инсталира между Боатенг и Дейвид Алаба. Това е ролята на либерото през 2020 година.
Вие как интерпретирахте вашата позицията на терена?
- Въпреки че бях защитник, винаги съм гледал напред. Бях първият човек, който започва атаките, докато другите двама съотборници до мен се грижеха за задачите си в отбрана и охраняваха персонално играчи на съперника. Рядко се случваше те да минават центъра, докато аз имах добра визия за играта след дългите ми години в средата на терена.
Кои бяха най-добрите защитници по време на вашата кариера?
- Веднага се сещам за един - Карлос Алберто. Бяхме съотборници с бразилеца в Ню Йорк Космос, пристигнахме там по едно и също време през лятото на 1977 година. После заедно напуснахме 3 години по-късно и записахме еднакъв брой двубои за Космос - по 80. Дълго време държахме контакт, бяхме истински приятели. Като брат за мен. Много ме заболя, когато той почина през 2016 година. Имаше вродено чувство за пласиране. Никога не съм виждал нападател да го излъже, дори и на тренировка. Помня, че бе невероятен на Мондиал 1970, а и не пропускаше да се включва напред при статичните положения.

Играеше феноменално с глава

рядко губеше дуел във въздуха. Талантлив и работлив. Винаги даваше максимума. Маркира своя епоха.
Един от най-големите в историята...
- Разбира се, но за мен Пеле бе най-добрият за всички времена, въпреки че е трудно да се сравняват играчи на различни постове и от различни епохи. Безспорно Диего Марадона и Кройф бяха невероятно талантливи, но Пеле в продължение на 20 години бе неудържим. Да станеш 3 пъти световен шампион е нещо уникално и неповторимо, което ще остане в историята. В онази епоха беше трудно да се гледат мачове, особено в Южна Америка, но на Мондиал 1958 аз гледах Пеле със сълзи на очите. Толкова ме впечатли! Този турнир бе повратен момент в неговата кариера. Беше влюбен в топката, имаше невероятен талант, експлозивност и жажда за победи. Уникален във всички сектори на играта и подарък за очите.
Сега сме 2020 година. Кой защитник според вас е над всички останали?
- Вече постът либеро на съществува, но по маниер и начин на игра харесвам Върджил ван Дайк. Той ме грабна, защото има страхотна мощ и увереност. Импозантен е, не виждам нито един негов дефект. Когато го погледнеш за първи път, си мислиш, че не е достатъчно подвижен заради големия ръст, но това определено не е така. Напротив - пъргав и сръчен е. Обожавам този играч. Дори бих казал, че

двамата с него си приличаме

в определени аспекти. Той осъзнава прекрасно своята роля на шеф в защитата. Нищо не може да го смути. Никога не навежда глава, винаги е в бойна готовност. Като играч аз приличах на него. Стоях винаги изправен и с високо вдигната глава. Когато пуснехме гол, беше изключено да погледна надолу към обувките. Когато някой от моите съотборници го направеше, винаги следваше забележка от моя страна. Ван Дайк е от същата порода. Рядко бърка с пласирането и е много постоянен. Също като мен през 70-те години. Задава темпото и ритъма на своя отбор. Между другото, откакто той е контузен, Ливърпул не върви толкова добре.
Кои са най-великите централни защитници според вас?
- Със сигурност Ван Дайк ще бъде един от тях, когато спре с футбола. Ще бъде редом до Кафу, Малдини, Карлос Алберто... Много ми харесваше Матиас Замер в ролята на либеро на Евро 1996. С течение на епохите бих споменал още Куман, Барези и Боби Мур.
А вас защо ви запомниха хората
- Може би често се говори за моята интелигентност с топката в крака и начина ми да интерпретирам ролята си на терена. Аз бях нещо като революция в защитния аспект на играта. Не зная дали още съм вдъхновение за младите, защото през 2020 г. много деца може би не знаят кой е Бекенбауер.
Бихте ли искали да бъдете още професионален футболист в днешно време?
- Разбира се. Футболът е моята страст. Не завиждам на днешните играчи заради парите, славата и социалните мрежи, а по-скоро заради качеството на терените, което днес е много по-високо. По мое време на игрищата имаше дупки навсякъде, затова бих искал да поиграя и на хубава трева и модерни стадиони.
-----------------------------
На 28 г. е спечелил всичко

Той е Кайзера. Най-доброто либеро в историята. Повече от футболист и капитан с мисия. През 1974 г. той поведе Бундестима към световната титла. Имаше борби на кланове, разправии за премии и безкрайни дни в казармения лагер край Балтийско море. Той бе загубил финала на Мондиал 1966 и полуфинала на Мондиал 1970, но този път изходът бе друг. Същата година Байерн бе спечелил КЕШ и титлата в Бундеслигата (златен дубъл), а в титулярния състав на Маншафта имаше пълно мнозинство на баварците - Сеп Майер, Ханс-Георг Шварценбек, Брайтнер, Ули Хьонес, Герд Мюлер и той. Самият Франц Бекенбауер...
Кайзера, който бе избран за най-добър централен защитник в Идеалния отбор на "Франс футбол" за всички времена, даде интервю пред "Франс футбол", в което разказа любопитни неща: "Лагерът в Маленте (на брега на Балтийско море) бе само ядене, спане и тренировки. Направо полудяхме. Победихме с 3:0 Австралия, но публиката в Хамбург ни освиркваше", споделя Кайзера. Налага се да повиши тон: „Бяхме уморени, имахме нужда от възстановяване. С двуразови тренировки нямаше да стане нищо”. Загубата от ГДР в груповата фаза (0:1) кара селекционера Хелмут Шьон най-после да отстъпи. Включително и по въпросите около реденето на състава. Принуден е да стабилизира халфовата линия с Райнер Бонхоф и да пусне крила, които най-после да започнат да снабдяват Герд Мюлер с удобни топки...
Финалът с Нидерландия е коронацията на Бекенбауер - на 7 юли 1974 г. в неговия дом в Мюнхен. Човекът, който изпълнява треньорските функции на терена, е Кайзера. "За мен Франц бе най-добрият играч на това световно. Много спокоен в защита и страхотен организатор", хвали го Пеле. На 28 години великолепният германец вече е спечелил всичко, защото през 1970 г. ФРГ е станал и европейски шампион (след 3:0 над СССР на финала).