Лудогорец ЦСКА Левски Локомотив Пловдив Литекс Черно море Славия Берое Верея Локомотив София Хасково Ботев Пловдив Челси Манчестър Юнайтед Ливърпул Реал Мадрид Атлетико Мадрид Барсeлона Милан ??нтер Ювентус Рома

Контакти

Кали Тиам:  Делио Роси ме направи по-добър

Кали Тиам: Делио Роси ме направи по-добър

01-07-2019 Тема спорт

Футболът е като летище – един долита, друг излита, а трети остава

Халфът на Левски Кали Тиам даде интервю за предаването „Код Спорт“ по ТВ+. В него той говори за новия треньор на сините Петър Хубчев, клуба, расизма, Делио Роси и доста други теми. Предоставяме ви част от него.

Кали, от година и половина си в Левски. Какво очакваш от новия сезон?
- В Левски нямаш особено голям избор за очаквания. Когато си в този клуб, трябва да се фокусираш върху максимума. Разбира се – това е да станеш шампион. Много желая това най-накрая да се случи на клуба.
Знаеш ли колко треньори си имал в Левски, откакто пристигна в България?
- Да, да. Петима са. Във футбола човек трябва да е готов за подобни ситуации. Нашият бизнес е като летище – един долита, друг излита, някой остава.
Добре ли е това за отбора обаче?
- Най-важното е да имаш стабилност. Дали е било добре или зле, бъдещето ще ни покаже.
Сега работите с Петър Хубчев, който доскоро беше национален селекционер на България. Какви са впечатленията ти?
- За краткото време, в което сме заедно,

виждам човек със
силен характер

Човек, който е победител. Това е нещото, което в момента най-много трябва на Левски.

Изключваме Хубчев, който е от твърде скоро, с кой треньор работихте най-добре в Левски?
- Всеки е различен и има своето виждане за нещата. Един държи да се играе по-дефанзивно, друг – по-офанзивно. Зависи от треньора. Ние сме професионални футболисти и трябва да се адаптираме към всеки наставник, който е назначен.
Какъв стил предпочиташ?
- Аз съм халф, който играе между двете наказателни полета. С други думи мога да играя и офанзивно, и дефанзивно. Най-важното е как се представям, за да помогна за победата на отбора. Кратко и ясно. Ако с моя офанзивна игра бием, така ще продължавам. Същото ще е и ако успехът идва с по-дефанзивен футбол.
Как се стигна до офертата на Левски към теб?
- Бях в Русия и новият треньор на Динамо Москва ме бе изключил от плановете си. Моят мениджър се свърза с Левски. Тогава се запознах с италианеца Делио Роси, който беше треньор на отбора. В този момент от живота ми пристигане в България беше най-добрата възможна опция.
Какво знаеше за България, преди да заиграеш тук?
- Аз съм живял в Будапеща дълго и тя е сравнително близо до България. Знаех, че културата е подобна на унгарската. Познавах Левски и Лудогорец заради европейските турнири. Започнах да разглеждам каква е България, защото не можех да кажа много по темата. И когато дойдох, ми беше много лесно.
Какво най-много ти харесва в България?

- Това, че стилът на живот е сравнително подобен на унгарския. Моята съпруга е унгарка, децата ми имат унгарски паспорти. Благодарение на всичко това в България се чувствам като у дома си.
А какво не ти харесва?
- Не са много нещата. Но нека да избера едно – времето. Или е много топло, или е много студено.
Кой е най-добрият ти спомен досега?
- Когато се класирахме за финала за Купата на България. Отстранихме ЦСКА. Това е най-добрият ми момент в България и в този велик клуб. Въпреки че не успяхме да спечелим трофея впоследствие, нямам по-добър спомен.
Какво се случи във финала? Играхте много по-добре от Славия и загубихте.
- Футболът е много странна игра. След такъв мач не остава просто загубата. Три дни не съм спал дори. Опитвах се да се осъзная, да разбера какво точно се случи. Как загубихме? На терена трябваше лесно да победим. Съперникът обаче дойде с един план и го изпълни.
И намери ли отговор в тези три нощи?
- Просто си сложих обувките и отидох на тренировка. Няма по-добър лек.
Какво мислиш за нивото на българския футбол?
- Добро е. Много отбори в България играят силно, агресивно. Бил съм в различни шампионати, всеки си има своя стил.
Кой е най-близо до българския?
- Руският стил. Футболът там е много подобен на българския.
Мислиш ли, че в българския футбол има феърплей? Немалко хора се съмняват в това.
- Мисля, че има достатъчно феърплей във футбола. На терена често получавам жълти картони по време на мач, но това е част от играта. Някои го разглеждат като битка, други като липса на феърплей. А от друга гледна точка много неща се говорят по трибуните, но аз мисля, че играта е достатъчно честна.
Левски не е печелил трофей от 10 години. Какво липсва на клуба?
- Всеки ден си задавам този въпрос: „Какво точно липсва?“ Ние имаме всичко в отбора – отлични играчи, отличен щаб, великолепни фенове. Наистина всичко, за да печелим. Сигурно има

един процент късмет,
който ни липсва

Може би трябва да работим повече и на терена, и извън него. Наистина нямам търпение Левски да спечели трофей. Клубът го заслужава. Не е честно, че десет години няма нищо.

Мислиш ли, че има психологически проблем?
- Възможно е да има. Аз обаче не съм усещал психологически проблеми дори за една секунда на терена. Излизаме, за да спечелим всеки мач. Това е единствената ни цел.
Какво ще е добро представяне в Лига Европа този сезон?
- Имаме силен тим. И трябва да стигнем по-напред в сравнение с миналата година. Знаете, че тогава отпаднахме още срещу първия съперник. Тази трябва да е различно. Минималното е да продължим поне една стъпка повече.
Имаш ли български приятели извън футбола?
- Съотборниците ми... С тях излизаме понякога на вечеря. Обичам да се шегувам с Райнов. Често играем белот.
Печелиш ли?
- Не винаги, но доста често.
Имаше едно дерби с ЦСКА и феновете на червените те обвиниха, че нарочно си контузил Фернандо Каранга. Каква е истината?
- Водехме с 1:0. Това беше една от така наречените 50 на 50 ситуации за топката. Аз съм дефанзивен халф. Всички треньори, които съм имал, са ми казвали, че ако не съм сигурен на 99 процента, да не атакувам топката. Във футбола винаги е имало контузии. Случва се. Този момент беше лош за съперника. Но никога не съм искал да контузя футболист.
Значи няма умисъл?
- В никакъв случай! Не желая на нито един футболист на земята да се контузи. Без значение дали е от ЦСКА или от който и да е друг клуб. Това не е хуманно. Ако си човешко същество, ако си спортист, страдаш при контузия на твой колега. Повярвайте ми, че много травми съм виждал. Много е лошо. Мислил съм, че е възможно някой път аз да съм на негово място с тази контузия. Не считам, че има футболист, който умишлено би предизвикал травма.
България има сериозен проблем с расизъм. Бил ли си жертва?
- В Унгария този проблем също съществува както в България. В Русия е подобна историята. Аз не съм се чувствал жертва. Излизам и играя. Може би е нормално, не сме с един цвят на кожата. Ако си бял и отидеш в черна държава, ще те гледат с други очи. Но това не означава, че са расисти. Те просто не те познават.
Какво мислиш за расистите, какво би им казал?
- Расизмът има две страни. Някои мислят, че само белите са расисти. Но има и черни расисти, и жълти расисти. За мен

расизмът е незнание

Те просто не знаят. Не виждат, не търсят. Тези хора са уплашени. При тях страхът е повече от омразата. Правят нещо, което не разбират.

Кой е най-паметният ти мач?
- Срещу Галатасарай с Газиантеп. Вкарах гол и се почувствах божествено. Загубихме с 1:2, след като Уесли Снайдер ни вкара гол в края от свободен удар. Но най-хубавият ми гол е в Унгария, когато играех за Капошвари – реализирах с удар от 30 метра.
Кой треньор има най-голямо влияние върху кариерата ти?
- Делио Роси. Той направи много неща за кратко време с мен. Направи ме по-добър футболист.

Обясни ми неща,
които не знаех

Ясно ми е, че в България не го харесват много. Може би заради стила, който налага, и може би заради характера му. Но въпреки това той вижда прекрасно какъв е потенциалът ти и те кара да се опознаеш.

Ако трябва да посъветваш български приятел, какво той трябва да види в Сенегал?
- Това е много дружелюбна страна. Казваме го така – „пиедалакарака“. Това означава страната на гостоприемството. При нас няма разлика дали си сенегалец, португалец или българин. Всички хора ще се стараят да ви накарат да се чувствате щастливи. Чужденците ни наричат „пиедалакарака“. Ето го съвета ми – ако отидете там, яжте ориз и риба. Това е основната храна. Много е вкусна. Има и едно голямо езеро, което си струва да посетите. Великолепно е.