Лудогорец ЦСКА Левски Локомотив Пловдив Литекс Черно море Славия Берое Верея Локомотив София Хасково Ботев Пловдив Челси Манчестър Юнайтед Ливърпул Реал Мадрид Атлетико Мадрид Барсeлона Милан Интер Ювентус Рома

Контакти

Каранга: Често гладувах като дете

Каранга: Често гладувах като дете

30-03-2018 Тема спорт

Има връзка между стила ми на игра и начина, по който израснах, казва звездата на ЦСКА

Герой за едни, злодей за други. Нападателят на ЦСКА Фернандо Каранга се превърна в безспорната звезда на армейците и Първа лига и най-обсъждания футболист в България. Бразилският голаджия даде интервю за предаването „Другата игра”, което е част от сутрешния блок на Нова телевизия, като говори най-вече по извън спортно-технически теми.

Фернандо, да започнем от наказанието, което получи след вечното дерби - сериозна глоба и спиране на състезателните права за една среща. Беше ли справедливо наказан?
- Стана ми тъжно от това наказание, защото действията ми бяха окачествени като „вредни”. Наказаха ме за нещо, което смятам за незначително, дори нормално.
Всички говорят за този жест с рязане на глави. Как започна всичко? Отдавна го правиш, какъв смисъл влагаш в него?
- Не влагам никаква агресия в този жест. Това е

жестът на матадора -
онзи, който вкарва
важните голове

за отбора. Беше изтълкуван погрешно. Много други футболисти са го правили, но с мен се разрази голяма полемика и всички ще гледат в мен до края на първенството. А що се отнася до другото наказание... Отидох при феновете след дербито, за да ги поздравя. Бях под емоция, много развълнуван. Вдигнах това, което ми подадоха, но не съм целял да обиждам или провокирам никого. Извинявам се на тези, които са ме разбрали по друг начин.
Говори се, че преди да подпишеш с ЦСКА, е имало вариант да играеш за Левски - вярно ли е?
- Чувал съм и аз за това. Не знам много, но поради някаква причина не са се получили нещата. Моят мениджър ми спомена за тази възможност преди време, но аз лично не съм говорил с хора от Левски.
Разкажи за футболния си път и началото му...
- Започнах рано с футбола. От сутринта ставах да тичам след топката. На 17 станах професионален футболист в Североизточна Бразилия. Родителите ми винаги са ми казвали да не се отказвам от мечтите си и аз тичах, отдавах се напълно, за да стигна, където съм. Има връзка между начина, по който израснах, и стила ми на игра. Идвам от Североизтока - това е най-бедният регион на Бразилия. Никога няма да забравя мястото, от което произхождам. Днес съм на другия край на света и благодаря на Господ за това. Тръгнал съм от Ешколиня - квартал на Ресифе. Когато живеех там, беше тежко. Често гладувах и макар и гладен, пак тичах след топката. Знаех, че Господ ми е дал тази дарба и страдах много, за да имам това, което имам днес. Мога да помагам на семейството и на близките си. Правя всичко за тях. Пращам им пари и всичко друго, от което се нуждаят.

Имам и дъщеря
на 7 години

която те отглеждат. Майка ми се грижи за нея.
Каква беше първата ти реакция, след като дойде в България?
- Чух се със съпругата си и й казах: „По дяволите, тук е много студено”. В началото бях малко разколебан, но след като жена ми пристигна заедно със сина ми, се адаптирах доста бързо. Днес това е моят дом. А синът ми е голям бандит. Той е по-известен и от мен тук. Хората се снимат с него, забавлява се. Като се прибера у дома, задължително трябва да поритам и с него. Тренирал съм часове наред и после имам едночасово занимание със сина си.
Беше разказал как жена ти Карла е сънувала твои голове, още ли се случва? С 23 гола в 24 мача трябва да има доста сънища...
- Впечатляващо е, човече! Тя ми казва: „Днес ще направиш асистенция, сънувах го”. Или пък: „Ще вкараш гол”. И е познала поне 5-6 гола. Събужда се и казва: „Днес ще вкараш”. И наистина вкарвах.

Майко мила,
не знам как става

А се е случвало и преди да дойдем в България. Откакто се познаваме, е така, затова не се отделям от нея (смее се).
Каква роля има за теб религията? Казваш, че си много вярващ, а в същото време си целият в татуировки, със златни обеци и златни накити. Поза ли е или наистина връзка с Господ?
- Религията има важно място в живота ми. За всяко нещо първо благодаря на Господ - за благословията му към мен и семейството ми. Имам татуировка на Дева Мария. Тук всичко е в татуировки - имам също сина си, дъщеря си... Вярата в Бог за мен не е поза. Моля се у дома пред Библията.
Цитирай нещо от Библията тогава?
- „Хиляди души ще падат от страната ти и десет хиляди - до десницата ти. Но до тебе няма да се приближи” (б.р. - Псалми 91:7).
Каранга не е твоето истинско име, а псевдоним. Каква е предисторията му?
- Това ми го лепнаха още когато бяхме малки и тичахме по улиците. Каранга в Североизтока се използва за кола, ама стара кола, която трака и е малко неугледна, но върви, без да спира.
Ако сега застанеш пред себе си, пред детето, което е ритало в беднотията в Бразилия, какво ще го посъветваш?
- Човече, не знам... Бих му казал, че аз победих този живот. И го направих по правилния път. Не сведох никога глава. Имаше хора, които ми казваха, че ще се откажа, че няма да стигна доникъде... Бих им казал: „Никога не се отказвайте”. Днес в живота ми се случват неща, които никога не съм очаквал. Благодаря на Господ за тях.