Лудогорец ЦСКА Левски Локомотив Пловдив Литекс Черно море Славия Берое Верея Локомотив София Хасково Ботев Пловдив Челси Манчестър Юнайтед Ливърпул Реал Мадрид Атлетико Мадрид Барсeлона Милан Интер Ювентус Рома

Контакти

Копата: Най-много ме е яд, че  ЦСКА не игра финал за КЕШ

Копата: Най-много ме е яд, че ЦСКА не игра финал за КЕШ

03-01-2018 Росен АНГЕЛОВ

Никога няма да забравя дебюта си във вечното дерби, казва Иван Зафиров

Емблематичният десен бек на ЦСКА Иван Зафиров-Копата навърши 70 години на 30 декември. Той е сред 10-те най-титулувани футболисти в родния елит, като печели 9 титли с армейците. Зафиров носи червения екип в периода 1965-1966 и след това от 1968 до 1981 г., като е играл само за още един отбор - Сливен (1966-68). Копата има 340 шампионатни срещи и 4 гола за ЦСКА, което го нарежда на второ място по мачове във вечната ранглиста на клуба след Борис Гаганелов (350). Зафиров е първият по рода си десен бек у нас с невероятен усет към атаката, с което на практика е новатор в родния футбол. Той е един от първите ярки продукти на школата на ЦСКА. Зафиров се отличава с изключителната си бързина и хъс. А прякорът му идва от името на великия френски плеймейкър Раймон Копа и е даден още в юношеските му години.
Зафиров дълго време е капитан на армейците. Има 38 мача в евротурнирите (28 за КЕШ, другите са за КНК и Купата на УЕФА), а също и 50 мача и 1 гол за националния отбор (1968-1980). Сребърен медалист от Олимпиадата в Мексико (1968). За кариерата си, незабравимите моменти и сегашното състояние на ЦСКА той отговори на въпросите на „Тема Спорт“ дни след юбилея си.

Г-н Зафиров, как се чувствате на 70?
- Благодаря, добре. Малко с краката имам проблеми, но знаете как е при нас, хората, които сме играли дълго време професионален футбол на високо ниво. Вътрешно също се усещам добре. Вече съм и с богат житейски опит. Всичко е нормално около мен. Децата и внучетата са живи и здрави, приятели много, постоянно контактувам с тях. Какво повече може да иска човек на 70 години.
Какво е мнението ви за българския футбол, как се развива?
- Следя го, но не съм много навътре, за да давам генерални оценки и изводи. Едва ли някой може да ви каже конкретно защо не върви или пък обратното, защо върви.
Както се казва, може и по-добре да е…
- А, ама чакайте! Вие това за добре ли го имате, дето е в момента? За мен футболът ни не е добре.
Може ли да кажем, че боледува, и то от доста време?
- Не зная, да не е умрял нещо… Да, има малко повече интерес, интрига, но все още сме много далече от това, което трябва да бъде.
Следите ли процесите във вашата голяма любов ЦСКА?
- Да, следя какво се случва. При Гриша Ганчев се прави футбол. А

щом се прави футбол,
значи е добре

Дано се получи нещо. Радвам се, че на последния мач с Лудогорец за купата имаше толкова много фенове по трибуните, „Армията” бе пълна. Дано така да продължи и занапред.
Ще успее ли най-после ЦСКА да се пребори с Лудогорец и да спечели шампионската титла?
- Трудно ще е, но не и невъзможно. В момента ЦСКА има нелоши футболисти. Много важно е един състав да се закрепи за няколко години. Да се създаде гръбнак, ядро. А не веднага да се продават играчите. И най-важното - да продължи да се има доверие в треньора. Макар че знаем в България как се действа с треньорите. У нас те са виновни за всичко.
Какво е мнението ви за Стамен Белчев? В началото мнозина бяха скептично настроени…
- Не го познавам човека. Не зная и методите му на работа. Като резултати се справя много добре. Заслужи си доверието.
През есента ЦСКА разчиташе на крайни бранители българи - Александър Дюлгеров, Антон Недялков и в определени моменти на Манолев, който по-често бе използван като крило. Като човек, който е играл изключително успешно като десен краен защитник, как гледате на футболистите в тази зона в ЦСКА?
- Добре се справят. Има развитие, но ето че Недялков бе продаден и това ме притеснява. Дано заместникът му да е на по-добро ниво. Недялков израсна много и се разви. Да, в САЩ не е много типично да се продава играч, но така са преценили. Да му пожелаем успех в Далас. Той е цялостно изграден краен бранител. Участва активно и в двете фази. Аз го харесвам.
Може ли ЦСКА да спечели златен дубъл навръх юбилея си?
- Да, може. Дано да стане. От доста дълго време ЦСКА не го е правил (б.а. - за последно през 1997 г.).
За отборът в трета дивизия какво може да кажете?
- Нямам поглед.
Ще ви видим ли на някой от мачовете на ЦСКА през пролетта?
- Да сме живи и здрави. С Джони Велинов все се каним, но пък и мачовете започнаха да ги правят много късно. Отдавна не съм ходил, но напролет, като се постопли времето, може и да отида.
Как се печелят девет поредни титли с ЦСКА?
- И лесно, и трудно. Нали знаете как е, когато едно колело се завърти. Засилва се и няма спиране. Тогава му е лесно. Като тръгнеш и набереш скорост, и ти върви. Но това и задължава постоянно, години наред, да си на много високо ниво. Това е трудното.
Кое остава най-голямото ви разочарование?
- Това, че с ЦСКА не играхме финал за КЕШ. Яд ме е, че се пропуснаха няколко възможности. През 1967-а бяхме най-близо, когато играхме полуфиналите с Интер. Много четвъртфинали и полуфинали загубихме по нелеп начин. ЦСКА имаше отбор, който съвсем

спокойно можеше да
играе финал в Европа

и то неведнъж.
Но времето не може да се върне. Скоро такова нещо няма да се случи. Футболът много се промени. Конкуренцията стана жестока. Парите станаха водещи.
Кой е най-запомнящият се момент в кариерата ви? Може би битката с Пит Кайзер от Аякс през 1973 година за КЕШ?
- Много са - и с Аякс, и с Байерн Мюнхен, и с Нотингам… Никога няма да забравя и дебюта си във вечното дерби. Тогава бях на 18 години и вкарах гол (б.а. - червените бият Левски с 3:1). На стадиона имаше 60 хиляди зрители, палеха се вестници, голяма радост бе сред нашите привърженици. Това беше едва вторият ми мач за ЦСКА, а аз бях още юноша. Беше страхотно изживяване за толкова млад футболист като мен. Дни наред цяла София коментираше този мач между ЦСКА и Левски и силните ми изяви в него.
Треньорската ви кариера обаче не се развива така, както сте искал?
- Тръгнах добре в Розова долина, после и в Беласица, но нещо не се получи. Може би характерът ми е такъв. Все си имах проблеми с ръководителите. Аз не издържам много на такива работи. А после публиката те псува теб.
Смятате ли, че ЦСКА имаше нужда от човек като Гриша Ганчев много по-отдавна?
- Той е застанал с името си и действа. Колко години не беше правено нищо на Панчарево. Там беше настанала трагедия, докато сега за една година базата бе преобразена. Пожелавам му да успее.