Лудогорец ЦСКА Левски Локомотив Пловдив Литекс Черно море Славия Берое Верея Локомотив София Хасково Ботев Пловдив Челси Манчестър Юнайтед Ливърпул Реал Мадрид Атлетико Мадрид Барсeлона Милан Интер Ювентус Рома

Контакти

Кристиян Малинов: Една победа над Лудогорец и обръщаме статуквото

Кристиян Малинов: Една победа над Лудогорец и обръщаме статуквото

11-08-2017 Росен АНГЕЛОВ

Кристияне, при разгрома с 4:1 над Локо Пловдив вкара първия си гол за ЦСКА. Как се почувства и какво означава за теб това попадение?
- През първото полувреме се представихме добре, но през второто свалихме малко оборотите. Понасъбра ни се умора и решихме да се дръпнем малко назад и да ги чакаме. Знаехме, че ще имаме шансове на контраатаки и така и се получи. Голът, който вкарах, не беше случаен. Той стана след преса, която направихме в противниковата половина. Манолев ми свали топката и за мен остана най-лесното. Много съм щастлив. Чувството след първия ми гол в официален мач на ЦСКА е уникално.
На какво отдаваш този дисонанс, който се получи - добра подготовка, плахо начало и след това избухване с 10 гола за две победи?
- Ще започна от контролите. Те нямат нищо общо с официалните мачове. В тях се играе по-лесно. Докато в шампионата е различна ситуацията. Отборите се затварят, играта се накъсва повече. А в проверките съперниците ни се стремят да играят футбол, целят да се надиграват. Оставят те повече да владееш топката. Слабото началото след това е съвкупност от няколко фактора. Това, че не играхме в Лига Европа - на жребия сме, не сме… Може би по-големите очаквания и това, че трябва да станем шампиони, също оказа влияние. Мачът със Славия бе доста здрав. Имат добър треньор, работил съм със Загорчич в Литекс. Не са лош отбор, но ние сме ЦСКА и трябваше да ги бием. ЦСКА трябва да бъде шампион. Това е неговото призвание.
Да, но все още нямате победа над Лудогорец. Какво не ви достига, за да спечелите срещу тях?
- Къде късмет, къде, че явно не можем да си повярваме напълно, че може да ги бием. С тях всеки път играем като равен с равен и дори ги надигравахме последните пъти, но пак не се получаваше. Правим някаква

груба грешка и те
ни вкарват гол

Надявам се в следващия мач най-после да успеем да ги победим. Не зная каква е точната причина да не може да спечелим срещу тях, но малките неща понякога се оказват решаващи. Една победа ни трябва над Лудогорец, за да обърне нещата. Ще повдигне още повече самочувствието и увереността ни. Все някога ще ги бием. Надявам се да се случи още в следващия ни сблъсък с тях.
Да поговорим малко и за твоето представяне. Преди година бе сред титулярите при Христо Янев, но впоследствие загуби мястото си. Какво се случи тогава?
- Тогава беше малко по-различно. Футболистите все още не се познавахме. Отделно идването ми от Ловеч в София ми оказа влияние. Резултатите ни също не бяха добри и всичко това накуп поразклати увереността ми. После Христо Янев бе сменен, а аз получих няколко контузии. Първо разкъсах мускул на бедрото, след това разкъсах връзка на коляното. През зимата не участвах пълноценно в подготовката, защото имах възстановяване. Но сега, да чукна на дърво, съм здрав. Чувствам се много по-добре. Свикнах с обстановката, с отбора. Стремя се давам най-доброто от себе си и засега се получава.
Къде се чувстваш най-добре, в средата на терена или пък ти се иска да действаш понякога зад нападателя?
- Най-добре се чувствам, когато съм в игра. Но най-добре ми е в средата на терена. Обичам да изпълнявам дефанзивни функции, както и да се включвам напред. Зависи от тактиката и указанията на треньора. Всяка изиграна минута ми дава по-голяма увереност. Всички в отбора сме приятели. Няма никакво деление на българи и чужденци, както някои медии се опитват да изкарат. Всички сме едно цяло. Даже самосиндикално се събираме всички заедно да обядваме. Когато играем като отбор, нещата се получават.
Какво е мнението ти за Стамен Белчев?
- С него се засякохме в Ловеч, но там не работихме заедно. Той си извоюва правото и се доказа, че може да бъде треньор на ЦСКА. Наставник с виждания. Когато бием, има повече забележки към нас, отколкото, когато загубим. Защото, когато падаме, знае, че не сме в настроение, демотивирани сме и гледа да не ни пълни главата с толкова негативни работи. Когато бием, е обратното. Работил е с Мъри Стоилов и донякъде споделя неговите виждания.
Казват, че в живота си доста спокоен човек, но на терена си барут, който често избухва. На какво го отдаваш?
- Не зная. Такъв съм си - по-емоционален на терена. Горя в играта. Може би понякога съм прекалено агресивен, но

от Югозапада сме
по-темпераментни
и с по-топла кръв

Това ни е слабост. Колкото ни помага, толкова и ни вреди (смее се).
Как се разви кариерата ти, как се запали по футбола?
- Още от много малък винаги съм с топката. Първо започнах в родния Беласица Петрич през 2004 година. От там преминах в школата на Ивайло Андонов - Пирин 2001 в Благоевград (б.а. - през 2007-а). После отидох на кастинг в академията на Литекс. Приеха ме и останах 6-7 години в школата. След това подписах договор с мъжете, треньор беше Загорчич, но след като изкарах подготовка, ме преотстъпиха в Добруджа (б.а. - сезон 2013/14). Там работих със Светльо Тодоров, който мога да кажа, че

най-много е допринесъл
за моето развитие

и като играч, и като човек. После се върнах в Литекс, тогава треньор беше Красимир Балъков. Той ми даде шанс в първия отбор, наложи ме, за което съм му благодарен. Помагаше ми много с това, че също е бил халф, и то гениален. Постоянно ми показваше някои тънкости. Имах добри мачове, както и слаби, но той и ръководството бяха търпеливи към мен.
Имаш ли любим чуждестранен отбор?
- Да, но той е син - фен съм на Челси. Харесваха ми Лампард и Есиен.
Спомена Светослав Тодоров, защо не му се получиха нещата с дубъла на ЦСКА, с който изпадна от Втора лига?
- Там беше малко по-различно. Защото тренираха момчета от 17- и 19-годишните. Слизаха и някои играчи от мъжете. Едни имаха мачове при юношите и напускаха, други идваха от първия състав и наставаше объркване в един момент. Не можеше да се проведат нормални тренировки. Пожелавам му късмет в Ботев Гълъбово.
Откъде идва прякорът ти Кефала?
- Не е морско (смее се). От Петрич е. Хората, които са от града, им викат кефали. Има два мита за това. Единият е, че говорим на „ке“ и се хвалим много. А другото е - кефал на гръцки означава твърдоглав човек. И по принцип хората от областта се оприличават с това, че са инати.