Лудогорец ЦСКА Левски Локомотив Пловдив Литекс Черно море Славия Берое Верея Локомотив София Хасково Ботев Пловдив Челси Манчестър Юнайтед Ливърпул Реал Мадрид Атлетико Мадрид Барсeлона Милан Интер Ювентус Рома

Контакти

Легендата Ивайло Стефанов: Имаме европейски изисквания,  а условията са ни от третия свят

Легендата Ивайло Стефанов: Имаме европейски изисквания, а условията са ни от третия свят

09-04-2018 Хари ЛАТИФЯН

Ивайло Стефанов безспорно е най-опитният български волейболист, може би не само в родното първенство, а и изобщо, който все още играе професионално. На 44 години капитанът на ЦСКА има титли с червените, Левски, Донаукрафт (Австрия) и Арчелик (Турция). Освен това е вицешампион на Полша с Ястржебски и на Турция с Халкбанк. Световен шампион за младежи от Кайро 1991. Легендата може да говори много за волейбол, а сега коментира пред „Тема Спорт” за ситуацията преди финала с Нефтохимик и цялостното състояние на любимия му спорт.

Г-н Стефанов, едва ли разправията между ръководствата на ЦСКА и Нефтохимик може да окаже влияние на опитен волейболист като вас. Но как би се отразила тя на по-младите играчи, и от двата отбора?
- Ние така или иначе трябва да играем тези мачове, така че няма кой знае какво значение. От моя гледна точка не бе проблем дори и в четири поредни дни да са срещите, да изляза на полето. Като цяло смятам, че всичко това е напълно излишно. Може би за останалите момчета оказва някакво влияние, защото усилва напрежението преди старта на финалите. Каквото и да бяха решили, нямаше обаче да има значение, защото е важно да останеш концентриран върху самата игра. Лошото е, че отново говорим за скандали и подобни неща, вместо да акцентираме върху волейбола.
Пак се случва на ЦСКА. Какво трябва да се направи, за да не се случи и догодина? „Васил Симов” е хубава зала, но може би не отива да се играе финал в нея, предвид капацитета от 350 места?
- Вижте има нещо друго важно. Ако махнем седалките и сложим на тяхно място дървени пейки, то местата ще станат от 300-350 на около 700. Така че залата не е толкова малка, не е много по-малка от тази на Монтана например. За мен обаче „Васил Симов” е една от най-добрите зали за волейбол в България. Да не кажа най-добрата, но със сигурност е най-уютната. Да, финал трябва да се играе в големи зали, но това са условията в България. Какво се прави тук за този спорт, който е най-добрият колективен в историята ни? Приемаме европейски изисквания, а като организация и условия сме на ниво Третия свят. Когато условията ни започнат да отговарят на европейските, тогава би трябвало да поставяме и такива изисквания. В противен случай не правим нищо добро за спорта. Пак ви казвам, на мен не ми влияе всичко това. ЦСКА, един отбор с бюджет за средата на таблицата, достигна до финал на първенството и показва, че емблемата и името са много по-важни от финансите. Това е важното. Със сигурност съперникът трябва да е по-притеснен от нас.
Говорейки за волейбол, какви са шансовете на ЦСКА?
- Това е финал, 50-50.
Смятате ли, че действително сте равностойни на Нефтохимик?
- Те дали са равностойни на нас, или ние на тях?! Това е финал. Не знам защо Нефтохимик се фаворизира толкова много. На игрището ще се види. За мен ситуацията е 50-50.
Има ли по-специално чувство за вас, излизайки за този финал? Ще зависи ли от неговия изход какво ще стане с кариерата ви?
- Моята кариера? Не. И да стана шампион, и да не стана, ако съм здравословно добре и се чувствам полезен на клуба, ще остана. В спорта дали си на 44, както съм аз, или на 24, една травма може да ти прекрати кариерата. Не смятам да се отказвам. Ако съм здрав и се чувствам добре, а не ми тежи волейболът, няма да се откажа. Защото това е важно – дали ти тежи психически, не толкова физически. Каквото и да направим, ако съм здрав, ще играя поне още една година.
Не един път сте казвали, че не вие трябва да се чувствате неудобно, че играете, а младите, че не могат да ви изместят. Има ли кой да ви замени в ЦСКА?
- Тука въпросът е по-дълбок. В ЦСКА са няколко човека. Аз започнах на 15 години в мъже, а на 17 бях част от мъжкия национален отбор. Тогава хора, които са играли покрай мен 10-15 години, съм гледал да ги изям. Откакто съм се върнал, доста хора се опитват да го направят, защото нали съм „пенсионер”, но вече 10 години не успяват. Дали нивото и качеството са се променили, или просто аз съм си научен да играя волейбол, не знам. Но аз съм им конкуренция. Играл съм на много високо ниво, само в шампионски отбори. Най-лошото ми място е четвърто в Бразилия. Всяко друго е провал, макар да съм вземал бронз. Дали в Полша или някъде другаде… Лошото е, че няма държавна политика, да се намерят спонсори. Политиката е важна, за да може да се върнат силните ни волейболисти и залите да са пълни. Както е в Полша – там е държавна политика, играят най-добрите, залите са пълни, обстановка, шоу и т.н. В България наблягаме на всичко друго, но не и на спорта, който ни държи десетилетия в световния елит. Всяко година казваме „пак ли четвърти”, но кой друг колективен спорт е стигнал до него? Един футбол преди 24 години, когато ние дебютирахме с четвърто място в Световната лига. Трябва държавна политика, за да се види, че този спорт действително е важен. Хората искат да гледат, но качествена продукция. Ако се върнат силните ни волейболисти, едно, че първенството ще стане по-добро, но ще се изграждат и по-качествени таланти и ще има перспектива. Сега на 18-20 отиваш в чужбина, за да припечелваш някой лев. Ние не сме артисти до 90 години да играем.
Говорите като човек, който е наясно с това, което ще прави след края на кариерата си. Виждате ли се управленец?
- Имам малки деца, чак да знам какво искам… Във волейбола мога да помагам с много неща. Ако ме питате дали ще оставам като треньор, не мисля, че това е призванието ми. Но животът ще покаже, не искам да казвам сега. Защото съм на възраст вече, треньорството е професия и се иска определен опит, по друг поглед.
Може би не треньорство, а в сферата на управлението, ваши бивши съотборници се опитаха вече…
- Аз съм извън схемата и се държа настрана от тези неща. Не вярвам някой да се сети за мен, а аз не се натискам. Ще се отдам на това – да съм полезен на децата. Живеем и работим заради тях. Чак грандомански амбиции нямам. А и не виждам хората, с които да го направя.
Това ли е големият проблем?
- Във волейбола всеки си гледа неговото. Аз съм го разбрал още преди 22 години, когато опитах да променя нещо в българския волейбол, но не срещнах никаква подкрепа. Убедих се тогава, че хората имат големи уста, но не им стиска.
Говорите за напускането си на Левски, нали така?
- Да, тогава извоювах много неща и можеше да се извоюва още много повече за волейбола, които сега щяха да носят резултат. Но останах сам и се убедих, че с хората, които са около мен, не става. Трябват силни характери. Може би затова страда волейболът ни и не можем да стигнем до топнивото на останалите. Защото не сме твърди, когато трябва. Само говорим, а в решаващия момент подвиваме опашка и не продължаваме нагоре.
Да ви върна към финала – прогноза?
- Не се наемам да правя. 50-50. Финал се играе по много по-различен начин от всеки друг мач. В него, който влезе по-мобилизиран, може да спечели. Серията е дълга, шансовете са равни.

ТОВА Е ИВАЙЛО СТЕФАНОВ
Роден на: 19.07.1973 г в София
Ръст: 202 см
Пост: посрещач
Височина в атака: 345 см
Височина на блокада: 335 см
Клуб: ЦСКА
Кариера
1987-1996 Левски
1994-1995 Олимпикус (Бр)
1997-1998 Донаукрафт (Ав)
1998-2003 Арчелик (Тур)
2003-2005 Халкбанк (Тур)
2005-2006 Ястржебски (Пол)
2009- ЦСКА
Най-значими успехи
Шампион на България: 1992, 2010
Носител на Купата на България: 1989, 2010, 2011
Шампион на Австрия: 1997
Носител на Купата на Австрия: 1997
Шампион на Турция: 2000, 2001, 2003
Носител на Купата на Турция: 2000, 2001
Световен шампион за младежи: 1991
Полуфинал за Купата на CEV