Лудогорец ЦСКА Левски Локомотив Пловдив Литекс Черно море Славия Берое Верея Локомотив София Хасково Ботев Пловдив Челси Манчестър Юнайтед Ливърпул Реал Мадрид Атлетико Мадрид Барсeлона Милан ??нтер Ювентус Рома

Контакти

Лионел Меси:  Този път Аржентина  не тръгва като фаворит

Лионел Меси: Този път Аржентина не тръгва като фаворит

07-06-2019 Тема спорт

Лъжа е, че с баща ми редим националния отбор;
Синът ми се радва на головете на Реал Мадрид

Лионел Меси се прибра в Аржентина, за да се подготвя с националния отбор за предстоящия турнир Копа Америка (от 14 юни до 7 юли в Бразилия). Звездата на албиселесте даде интервю пред TyC Sports.

За края на сезона

Физически кампанията я завърших добре. По-скоро бях разочарован и уморен психически заради последните 15 дни, най-вече заради отпадането ни от Шампионската лига. Физически обаче се чувствам добре. Това е една от годините, в които съм играл по-малко минути.
Не мисля прекалено много напред. Аз съм от хората, които карат ден за ден. Да не допускаме голове е много важно, защото в същото време Аржентина има хора, които да бележат. Важното е ние да не допускаме.

За националите

Идваме винаги с желание и ентусиазъм, но трябва да сме реалисти. В момента националният отбор минава през период на промяна. Имаме нови момчета, които все още не са натрупали много мачове в националния отбор. За мнозина Копа Америка ще бъде първи турнир с националната фланелка. Аржентина ще се опита да спечели, въпреки че този път не тръгваме като фаворити.
Резултатът срещу Венецуела (загуба с 1:3) не бе добър, но пък се получи нетипичен мач. Интегрирах се добре в групата. Тук има повече и по-добър контакт. Колективът е на високо ниво. Радващо е, че имаме човек като Меноти до себе си. Групата ни на Копа Америка е много трудна (Парагвай, Колумбия и Катар). Хората искат да бъдат шампиони и това е много важен турнир.

Началото

Никога не съм се съмнявал да играя за националния отбор. Дори пращах видео, за да ме видят в Аржентина. Винаги съм искал да нося екипа на родината. Беше страхотно да станем световни шампиони за младежи до 20-години (2005-а в Холандия). Спомням си, че в първия мач бях резерва, но във втория започнах като титуляр и вкарах гол (при 2:0 над Египет). Тогава изглеждаше лесно да печелиш, но после нещата се промениха и ставаше все по-трудно. Двубоите са по-затворени, по-тактически и не се отварят никакви пространства. Никой не ти подарява нищо, никой не се открива. Малко са отборите, които искат да играят футбол и да владеят топката. Като цяло световното за младежи бе турнир, на който се забавлявах много, но моята цел е да спечеля нещо с мъжкия отбор на Аржентина.

За дебюта при големите

Беше кошмарно, когато получих червен картон в дебюта за Аржентина. Изобщо не знаех какво може да се случи след това. Бях пипнал два пъти топката. Плаках много в съблекалнята и по-големите се грижеха за мен. Опитаха се да ме успокоят. Имаше и много шеги. Някой дори ми каза, че същото се е случило и на него.

За Мондиал 2006

Беше странно, защото не бях играл изобщо преди световното първенство. Контузих се срещу Челси в осминафиналите на ШЛ и не играх повече за Барселона. Пропуснах и финала на Шампионската лига, така че нямах никакви мачове. Преди това обаче бях титуляр и вкарвах голове. Когато отпаднахме от Германия, в съблекалнята беше ужасно.

За Олимпиада 2008

Това е още едно от нещата, които ми даде футболът от лична гледна точка. Гуардиола се държа много добре с мен. Побеснях, когато никой от Барса не искаше да отида на олимпиадата. Сега вече се контролирам повече. Но тогава Пеп ми даде разрешението. Все пак до мен трябваше да има човек от клуба, който да ме пази. На олимпиадата беше впечатляващо. Срещнахме се с най-добрите спортисти. Исках снимки от Коби Брайънт, Рафаел Надал, Роджър Федерер...

Семейството

Говореше се повече за баща ми, отколкото за другите играчи в Аржентина. Вкараха го в много неща, които нямат нищо общо с истината. Дори говореха, че той ръководи националния отбор и назначава треньорите. Същото се спекулираше и за мен, но в крайна сметка от това страда семейството. Всичко е лъжа!
Моят баща работеше по цял ден. Излизаше в 4:00 часа сутринта и се връщаше за вечеря. Когато идваше, всички му се радвахме. В тези моменти се възползвах да бъда с него и да го прегръщам. Начина, по който са ме възпитали, се опитвам сега да го копирам с моите деца. Моята майка ми слагаше границите...
Единият ми син Матео сега се радва на головете на Реал Мадрид, за да дразни брат си (Тиаго). Дори ми казва, че е от Ливърпул, който ни победи в Шампионската лига. "Ти си от Барса, аз съм от Ливърпул, затова ще те бия", каза ми той, когато за последно играхме един срещу друг на Play Station. Има много да учи.

За първия мач с №10

Това е специален екип за всеки, който го носи. Най-вече заради Диего Марадона, но за мен това не променя нищо. Същото беше в Барселона с Роналдиньо. Самият Марадона каза, че иска да ми даде фланелката, която той е използвал. Ни бих позволил на Кун Агуеро да вземе десетката. Малко или много всички използваме номерата от клубовете си. Но сега той има деветката, която също му харесва.

За капитанската лента

За първи път я сложих срещу Гърция (в националния отбор) през 2010. Вече се бяхме класирали напред на световното и нито един от капитаните не играеше. Беше невероятно. Трябваше да говоря в съблекалнята. Беше трудно, но хубаво. Аз не съм много по приказките. Всеки се подготвя по свой начин и знае важността на мачовете, които предстоят. Понякога няма нужда от мотивиращи речи. Тук това е нещо обичайно, но не и в Барса. Не съм от тези, които говорят много, но лентата е една прекрасна отговорност. Приемам това напълно спокойно. Капитан съм по свой собствен начин. Трябваше да израсна на друго място и да имам други навици.

За загубения финал 2014

Господ ще реши дали ще спечеля световната титла. Това е най-голямата мечта, която ми остана да осъществя. На Мондиал 2014 беше много болезнено, защото заслужавахме да го спечелим! Бяхме в точния момент, имахме страхотен отбор и всеки от играчите се намираше в силен момент.
Сега не сме кандидати за титлата на Копа Америка. Никой не подарява нищо на никого. Вече малцина се показват и искат да играят с топката. Всеки път става все по-трудно. Ако не бяха другите, аз нямаше да вкарвам голове. Отбелязването на попадения не означава, че аз сам печеля мачовете.

За фауловете

Алфио Базиле (а не Марадона) бе първият, който ме учеше да бия фауловете в националния отбор. Караше ме да гледам от Хуан Роман Рикелме. "Не виждаш ли как ги изпълнява той", повтаряше Базиле (селекционер на Аржентина 2006-2008).