Лудогорец ЦСКА Левски Локомотив Пловдив Литекс Черно море Славия Берое Верея Локомотив София Хасково Ботев Пловдив Челси Манчестър Юнайтед Ливърпул Реал Мадрид Атлетико Мадрид Барсeлона Милан Интер Ювентус Рома

Контакти

Манчев: ЦСКА ще завърши сезона с чест

Манчев: ЦСКА ще завърши сезона с чест

12-05-2018 Тема спорт

Пената дълго време ми викаше Вальо

Владимир Манчев се завърна в ЦСКА в началото на годината като скаут. Сега обаче бившият нападател на армейците отново е помощник-треньор на Христо Янев, който пое представителния отбор на 1 май. Манчев даде интервю за агенция Блиц, в което говори за ситуацията на „Армията”, а разказа и любопитни подробности от кариерата си като състезател.

Владо, следващата седмица предстои последното за сезона дерби ЦСКА – Левски. Ще се възползвате ли от психологическия срив при сините след провала им за купата?
- Нас това не ни интересува. Целта ни е да завършим сезона с чест. Техните неволи и проблеми да си стоят в техния двор. Това е дерби, което трябва да спечелим заради публиката и заради самите нас.
Да се върнем назад във времето. Помниш ли как преди години пристигна в ЦСКА и кой всъщност те взе в мъжкия тим?
- Аз бях в ЦСКА още през 1995 година, но в юношеския състав. Треньор ми беше покойният Альоша Димитров. Започнах силно, станах голмайстор. Георги Василев ме взимаше в мъжкия тим, но само да тренирам. Нищо повече. После, като влязох в казармата, играх в Плевен и Габрово. След това се върнах в Хебър. В края на 1998 година обаче ЦСКА отново прояви интерес към мен. Помня, че двама души дойдоха на стадиона в Пазарджик да ме гледат, но аз не играх заради наказание. Това бяха Васил Романов, лека му пръст, и ако не се лъжа – Димитър Якимов. След няколко дни двамата пак пристигнаха. Имахме тренировка. След нейния край ми казаха, че трябва да пътуваме за София. Взех един душ, качих се на колата им и право на Панчарево. Там Димитър Пенев ме посрещна. Каза ми: „Вече няма да си при юношите, а при мъжете”. Беше достатъчно да разбера, че ще разчита на мен и ще ми даде шанс.
Не съжаляваш ли, че не си ставал шампион с ЦСКА?
- Е, остава и да не съжалявам... Не се получи. Затова като треньор някой ден може и да успея. Явно не бяхме достатъчно добри тогава. Най-големият ни шанс беше през пролетта на 2000 година. Левски имаше преднина от цели 9 точки, но ние почти ги стопихме. И се стигна до решителния мач на 13 май на „Герена”. Ако бяхме победили, ги измествахме от първото място. Няма такова мачкане. Играхме отлично, но пропиляхме много чисти положения. А и

онзи прословут
отменен автогол

на Бисер Иванов-Легендата. Никой до днес така и не разбра защо попадението беше отменено. Накрая падна „кървавият” гол на Гонзо и всичко приключи. През пролетта на 2009 година, когато се бях върнал в ЦСКА, но не играх в доста мачове заради контузия, отново се разминахме с титлата. Тогава във важния двубой отстъпихме с 0:2.
Кой е най-щастливият ти момент от престоя на „Армията” като футболист?
- Мачът срещу Шахтьор Донецк в София. 3:0 –

просто ги попиляхме,
а украинците и
тогава бяха класа

Играхме силно под ръководството на Паро Никодимов. Помня и попаденията ми срещу Левски. На 26 май 2002 година ги бихме с 1:0 с мой гол. С този мач спряхме негативна серия.
А моментите, които не искаш да си спомняш в ЦСКА, кои са?
- Ами споменатият мач през 2000 година, както и този през 2009 година. Но повечето емоции бяха положителни, въпреки че не станах шампион. Спечелих обаче Купата на България през 1999 година. Спечелих я и като помощник-треньор през 2016 година. Това беше от великите и страхотни преживявания. Бяхме във В група, но спечелихме трофея пред 35 000 зрители!
Разкажи за някой куриоз в периода, в който си бил в ЦСКА?
- Да са един и два... А то – безкрайни куриози, майтапи, шеги. Когато си в един отбор с Иво Димов, а треньор ти е Димитър Пенев – винаги е забавно. Пената, знаете, все бъркаше имената на футболистите. И мен ме беше прекръстил. Викаше ми Вальо. Не един път и два пъти, а доста продължително време ме наричаше така. Последният майтап с него е от съвсем скоро – на 70-годишния юбилей на ЦСКА. Беше празник голям, видях се с доста хора. В един момент виждам Димитър Пенев с някакъв негов познат. Идва Стратега и му казва на този човек: „Ела да те запозная на живо с Манчев, нали сте земляци от Търново”. Аз го погледнах учудено и му казвам: „Ама чакайте малко, аз съм от Пазарджик”. Пената се засмя в свой стил, намигна и вика: Абе, Търново, Пазарджик, все е в България! Все сме земляци”. И смях. Пълен смях ти казвам...
Разкажи ни за трансфера ти в Лил. Беше си за доста пари. Как те харесаха французите и как преминаха преговорите?
- Ето това си беше куриоз. Трябваше да ме гледат на живо с екипа на ЦСКА. Дойдоха в София, но предния ден се бях контузил и нищо не видяха. Аз впоследствие разбрах, че от Лил напразно са се разкарвали до България. После на лятната ни подготовка през 2002 година в Германия изпратили пак хора за една от контролите ни. Ама знаете ли какво се е случило. Объркали пътя. Тръгнали с автомобила, с който пътували, за друго място. Пристигнали са на стадиона в края на мача. А аз вече бях сменен. В крайна сметка трансферът се случи, след като от Лил са ме били наблюдавали само на една видеокасетка. Знаете, в тези години интернет не беше толкова популярен.
И от тази касетка ЦСКА реално прибра милиони за теб. Близо 3 милиона евро, нали така?
- Да, така беше.
Ти обаче не разочарова треньорския щаб в Лил?
- Така е. Наложих се, но все пак в началото ми беше трудно. Знаех английски, но не и френски. Французите обаче хич не обичат да говорят на английски... Тогава видях и се убедих каква е разликата с България. Тренировките бяха много натоварени, залагаше се на бързия футбол. Топката

хвърчеше с огромна
скорост, направо не
знаех какво се случва

Но успях да се наложа и се радвам, че се превърнах в любимец на публиката. Прекрасни фенове, които успяха да оценят качествата ми. Първия си гол го отбелязах при победата ни с 2:1 срещу ПСЖ, а за тях се разписа Роналдиньо.
После как се разви испанската ти епопея, където игра в Леванте, Валядолид и Селта?
- Сбъдната мечта е това. Предпочитах испанския и италианския футбол и се радвам, че бях част от Примера дивисион. Много неща научих в Испания – тактика, стил, начин на разбиране на играта. Доволен останах и в Леванте, и във Валядолид. Само в Селта не се получиха нещата. Там, ако си спомняте, ме привлече Христо Стоичков, когато пое тима. Аз имах оферти от други места, но заради Ицо се съгласих. Явно не беше моето място там...