Лудогорец ЦСКА Левски Локомотив Пловдив Литекс Черно море Славия Берое Верея Локомотив София Хасково Ботев Пловдив Челси Манчестър Юнайтед Ливърпул Реал Мадрид Атлетико Мадрид Барсeлона Милан ??нтер Ювентус Рома

Контакти

Милан Миятович: Целта е трофей, няма значение какъв ще е

Милан Миятович: Целта е трофей, няма значение какъв ще е

28-11-2019 Тема спорт

Срещу Берое излизаме за нещо повече от реванш, твърди вратарят на сините


Вратарят на националния отбор на Черна гора Милан Миятович бе един от първите трансфери на Петър Хубчев в Левски. Той дойде от местния гранд Будучност Подгорица. Още с идването си стражът се пребори за титулярното място в конкуренцията на българския национал Николай Михайлов и в момента продължава да е първи избор за вратата на „Герена“. Записа 17 мача в шампионата и 4 за Лига Европа. 9 са сухите му мрежи в елита и 2 в евротурнирите, което е доста добър показател за качествата му. За тези показатели, за обстановката в Левски и град София Миятович отговори на въпросите на dsport и Дарик радио.


Милан, най-напред, как си след това жестоко падане, което ти се случи на мача с Царско село, мина ли прегледи и как е положението?
- В първия момент помислих, че е нещо сериозно. Усетих, че нещо изпука, но продължих мача. Нямах болки. После след мача ме болеше малко, когато вече тялото поизстина, но сега всичко е наред. Не правихме прегледи, защото не усещах голяма болка. Докторът ми каза, ако усетя нещо, веднага да направим по-сериозен преглед, но сега вече всичко е наред.
Как се стигна до тази ситуация? Ти си висок човек и падна от доста високо, изглеждаше доста страшно…
- Имаше доста играчи пред мен. Излязох за топката, скочих, имах контакт с играчи, изгубих баланс на тялото и паднах неудобно. Но за щастие всичко приключи добре.
Не изпусна топката обаче, задържа я да не стане гол?
- Това се случва за секунди. Трудно е да размишляваш в такава ситуация. Всичко се случи много бързо. Инстинктивно пазих топката, като паднах.
Записа девета суха мрежа. Броиш ли си колко мачове имаш без допуснат гол, откакто си в Левски?
- Не, важно е само да пазя добре, Левски да върви напред и да печели мачовете. А това дали ще е без допуснат гол или с гол, е без значение. Приоритетно е да се спечели срещата.
Тоест за теб няма значение дали мачът ще свърши 1:0 за Левски или 4:3 примерно?
- Ако трябва да избирам да спечелим мач с 4:3 или да завършим наравно, без да допусна гол, винаги ще избера да победим. Да, сухата мрежа дава доза самочувствие както за мен, така и за играчите.
Преди мача с Царско село прочетохме статистика, че си на трето място от чуждестранните вратари по мачове в Левски. Преди теб са Йоргачевич и Блажевич. И тримата сте от бивша Югославия, познаваш ли ги?
- Йоргачевич го познавам повече, отколкото Блажевич. С Йоргачевич сме пазили по едно и също време. Следях го, докато играеше в Белгия. Затова и него го зная повече. Но го познавам само като вратар, не и лично.
Очакваше ли така добре да ти се наредят нещата в Левски, да се утвърдиш? Знаеш, че конкурентът ти Николай Михайлов също е сериозно име.
- Както казах в началото, когато дойдох в Левски – нямаше значение кой пази, а да го правим добре и отборът да печели. А кой ще бъде на вратата, това го решава треньорът. От нас двамата се иска да работим професионално и да даваме всичко, което можем на тренировките и мачовете.
Сигурно е голям плюс за теб, че разбираш езика. Помогна ли ти това за адаптацията?
- Да. Много е важно, когато разбираш всичко, което говори треньорът. Така съм наясно какво иска и търси от мен. Това ми помага да бъда все по-добър.
Намери ли вече приятели в отбора, след като с българите можеш по-лесно да комуникираш, а сигурно и с другите на английски?
- Още от първия ден не успявам да отделя някой. С всички съм в много добри отношения. Всички ме приеха много добре. Със сигурност много ми помага това, че зная доста езика и мога да говоря на български. Не всички играчи знаят толкова добре английски, за да мога да комуникирам.
Тоест нямаш по-близки футболисти в отбора - някои, с които излизаш по-често, да си по-добър приятел?
- Семейството ми е тук и с него прекарвам доста време. А когато сме на лагер преди мача или когато пътуваме за гостуване, дружа с всички. Не мога никого отделно да изтъкна.
Каза семейството, разкажи малко повече за себе си извън футбола?
- Ожених се преди две години и половина. Ако знаех, че е толкова хубаво да имаш дете, сигурно бих направил това и по-рано. Сега наравно с футбола най-важното нещо ми е семейството. Когато ви се роди дете, разбирате защо живеете, защо се борите и правите всичко в живота.
Сега на Левски му предстоят доста важни мачове и за първенството, и за купата. Готови ли сте за тези предизвикателства, които се задават?
- Мисля, че да. Сега след тази пауза за националните отбори не се върнаха контузените футболисти. Това е много важно за нас. Сигурно сме готови и мисля, че може да направим добри резултати – да спечелим всички мачове до края на годината и да продължим за купата.
Кое е по-важно – първенството или купата, или не може да се разделят така?
- Със сигурност целта ни е трофей. Това може да дойде по-лесно чрез купата, но няма да се откажем и от първенството. Ще дадем всичко от себе си, за да направим добри резултати, да спечелим колкото се може повече точки.
Сега ще гостувате на Берое, който ви победи на „Георги Аспарухов“ с 3:1. Имате ли желание за реванш точно срещу този отбор?
- Със сигурност има. И то не само за реванш. Ние във всеки мач излизаме за победа. Точките ни трябват, за да изкачваме върха на класирането. Но да, имаме желание да се реваншираме и за тази загуба на „Герена“.
Наложи се в Левски, а за националния отбор на Черна гора пази на „Уембли“. Какво беше чувството, макар че да ти вкарат 7 гола не е много хубаво, но пък игра срещу един от най-добрите отбори в света?
- Като резултат не се получи добре, но може би такава е реалността. В този момент бяхме без десет контузени играчи. Говоря за титуляри. Знаеше се, че ще загубим на „Уембли“, но не сме си и представяли, че ще е с толкова много. Разликата в класите е много голяма. Но пък от другата страна стои задоволството да играеш на такъв стадион, пред такава публика и отбор. По отношение на формата и силата Англия е сред трите най-добри отбора в Европа, а защо не и в света.
Как се чувстваш в София извън футбола? Харесват ли ти градът и хората?
- Да. Както казах, много ми помага това, че зная езика. Че разбирам доста. А и генерално, ние сме на Балканите. С малки изключения темпераментът е един и същ. Културата е същата и за това не ми беше трудно да се адаптирам и да свикна с обстановката.
Хората познават ли те вече по улиците? Спират ли те и заговарят ли те феновете?
- Да. Искат да се снимаме.