Лудогорец ЦСКА Левски Локомотив Пловдив Литекс Черно море Славия Берое Верея Локомотив София Хасково Ботев Пловдив Челси Манчестър Юнайтед Ливърпул Реал Мадрид Атлетико Мадрид Барсeлона Милан Интер Ювентус Рома

Контакти

Мирела Демирева след провала: Причини много, но не и извинения

Мирела Демирева след провала: Причини много, но не и извинения

27-07-2017 Владимир ИВАНОВ

Разочарована съм, но знам, че съм на прав път, призна олимпийската вицешампионка

Спортист №1 на България за 2016 г. Мирела Демирева изненадващо няма да участва на Световното първенство по лека атлетика в Лондон (4-13 август), след като не успя да преодолее норматива от 1.94 м в скока на височина. Какви са причините за неуспеха и как сребърната медалистка от Олимпийските игри в Рио планира да излезе от тази миникриза 27-годишната софиянка сподели от Холандия специално за читателите на „Тема Спорт”

Мирела, как се чувстваш след състезанието в Белгия и попремина ли мъката от пропуснатата квота за Лондон?
- Не мисля (смее се)! Разочарована съм, разбира се. Искаха ми се други неща, планирах различни неща, но въпреки всичко продължавам напред. В момента съм в Холандия. Реших да продължа да тренирам, тъй като имам да наваксвам много неща, не успяхме да се подготвим много добре това лято. Продължавам тренировките. Не ми се почива, тъй като не съм си свършила работата. Така че смятам, че всичко е наред.

Успя ли да си направиш изводите от летния сезон досега и да намериш причината, която не ти позволи да прескочиш тези 194 см?
- Истината е, че причини има много, но не мисля, че има извинения. Имаше трудни обстоятелства, контузии, смяна на разбег, което винаги изисква време. Истината е, че технически не бях на 100% готова, физически нещата бяха ОК, бях във форма, даже в такава форма не съм се чувствала никога. Просто

имах затруднения да вкарам формата си в скока

За това са нужни повторения, техническа работа, скокови тренировки – това определено ми липсваше. Освен това взех решение, че няма да се затварям и само да тренирам, а ще вляза в сезона, тъй като предполагах, че това ще ускори малко нещата. Когато си под напрежение, смятам, че работиш по-добре. Но просто не можах да се справя с обстоятелствата.

С кого първо сподели разочарованието, че пропускаш Лондон 2017-а?
- С треньора си, разбира се. Ние работим заедно, това е общ труд и всичко, което печелим и губим, е общо. Обсъдихме го заедно. Като цяло не сме притеснени в дългосрочна перспектива, защото знаем, че сме на правилния път, знаем какво ни липсва, знаем върху какво трябва да работим. Просто този път не можах да се справя и с времето.

Какво каза треньорът ти Рини ван Льовен като страничен наблюдател, как си обяснява причините като специалист?
- Ние ги коментираме всеки ден. Това са чисто технически аспекти от скока, които не можаха да влязат в системата ми навреме, тъй като, за да скачаш на високо ниво, фактически трябва всичко отработено на тренировка да ти е навик, т.е. когато ти отиваш на състезание, не трябва да мислиш, не трябва да има колебание. Знаем, че има много причини. Като цяло аз съм по-разстроена, той е по-рационален. Но

няма никакви пораженчески чувства

Може да ме е яд на себе си, но в крайна сметка има една увереност в дългосрочна перспектива, защото знам, че това, което правя, е правилно. До момента в кариерата си имам доста загуби, но е много важно всеки един спортист да се научи как да излиза от неуспехите. Истината е, че каквото и да се случи, дори да е голям успех или голяма загуба, той винаги работи в твоя полза, защото винаги знаеш какво ще направиш след това.

В средата на сезона на „Самарско знаме” в Стара Загора беше само на 4 см от норматива, но след това започна криволичене в резултатите. Повлия ли напрежението психологически върху представянето ти в последвалите стартове?
- Не мога да говоря на 100% кое може да е, лично за себе си знам как се чувствах. В много добра форма съм, просто съм много колеблива и всяко състезание става различно. Все още се борех с различни болежки, но това няма никакво значение в случая. Така или иначе щом си решил да влезеш в сезона, нямаш право да се оплакваш.

Ще успееш ли да се стабилизираш бързо психически?
- Ами, не мога да кажа. Просто в момента не съм в настроение. Не съм особено доволна как се развиха нещата, разочарована съм от себе си. Дори не ми се почива, тъй като съм наясно, че не съм си свършила работата и не искам да почивам. Но няма нищо пораженческо, нищо фатално или крайно. Просто съм леко гневна от неспособността си да се справя с всички обстоятелства.

Каква е програмата ти до края на лятото?
- Продължавам с тренировките и подготовката в Холандия. Засега не планирам почивка, ще се прибера в България септември месец, но цял август мисля да тренирам. Ако се чувствам добре, ако съм здрава, може да направя още някое състезание, защото така или иначе нямам краткосрочна цел, а само дългосрочна. А и в крайна сметка

не искам догодина пак да мрънкам

и да обяснявам как разбегът ми е нов и как не мога да се справя с техниката. Основната ми цел в момента е да наблегна на разбега си и да се подготвя за догодина.

Би ли разкрила малко повече за новия си разбег? Целта му, доколкото знаем, е да те прехвърли над границата от 2 м.
- Да, това беше нашата цел. Разбира се, наред с участие в Лондон. Но дали скачам 185 или 195 см, и в двата случая е разочарование за мен, тъй като аз искам да скачам над 2 м. Всяка промяна е възможно да те върне понякога назад, но аз искам да съм над двата метра. Просто трябва различен ритъм да влезе в системата ми, още увереност и познания в самия разбег, тъй като имам проблеми с дистанцията – някой път идвам много близо до летвата и оттам не мога да отскоча, което поражда големи проблеми. Ъгълът също се променя. Всичко е по-различно спрямо 2016-а, но тя беше олимпийска година и не искахме да правим големи промени, защото можеше да се окажа в същата ситуация като сега. Разбегът ми от 2016 г. беше комбинация между стария и новия ми разбег, докато настоящият ми разбег е 100% нов. Но пак казвам – причини много, но не и извинения.

Чу ли се с някого от България, от федерацията може би?
- Не, не съм търсила успокоение в никого, в интерес на истината не съм получила и големи упреци и обвинения. Не е било нужно да се защитавам. Благодаря на всички за подкрепата. Така или иначе моята работа е да скачам, а не да се обяснявам. Не си позволявам да изпадам в драми или отчаяния, тъй като не искам това да ми се отрази в дългосрочна перспектива. За мен е важно да вярвам и да обичам това, което правя, така че по-важно е в момента да се запазя, ако искам да продължа напред.

За финал, какво би пожелала на седемте наши участници в Лондон, в скока на височина все пак ще имаме представител, но при мъжете – Тихомир Иванов.
- Пожелавам им много успех, много да вярват в себе си, изобщо да не им пука, да бъдат горди, че са там. Сигурна съм, че ще дадат най-доброто от себе си. Тишо ми е голяма слабост, той наистина е страхотен и има големи качества. Наистина може да скача много и знам, че ще се справи, защото той може.