Лудогорец ЦСКА Левски Локомотив Пловдив Литекс Черно море Славия Берое Верея Локомотив София Хасково Ботев Пловдив Челси Манчестър Юнайтед Ливърпул Реал Мадрид Атлетико Мадрид Барсeлона Милан ??нтер Ювентус Рома

Контакти

Младенов: Боли ме, че бях оплюван от свои

Младенов: Боли ме, че бях оплюван от свои

06-11-2019 Тема спорт

17 март е най-великата дата в живота ми, призна Екзекутора на Ливърпул



Стойчо Младенов даде голямо интервю пред dir.bg, в което отговори и на въпроси, свързани с ЦСКА.


Господин Младенов, какво за вас се включва в определението да е успял един човек?
- На първо място винаги е личният план - човек трябва да създаде семейство и да възпита добре децата си. После - да оставя добро впечатление у хората. В професионален аспект най-важното е да постигне такива резултати в своята област, за да бъде запомнен. От това следва уважение. Според мен всеки от младежка възраст трябва да преследва мечтите си. Да вярва в тях и да се стреми един ден да станат реалност.
Известен сте като човек на дома и семейството, колко трудно е да живеете и работите в чужбина?
- Допреди няколко години с Дарина не се бяхме разделяли. Дойде обаче момент, в който не можеше да ме последва. Аз работя в чужбина, а тя трябва да помага на децата и внучките. Тежко ми е много от този факт. Единственото спасение е, че моят екип е съставен от българи в лицето на Анатоли Нанков, Тодор Янчев и д-р Иван Дойчев. Помагаме си взаимно, разтоварваме психически. Но и това невинаги помага. Неведнъж ми е идвало да си купя самолетен билет и да се прибера. Професията ми обаче изисква друго, а аз съм на сто процента професионалист. Висока е цената да се лишиш от най-милото. Истината е, че в чужбина заплащането е значително по-добро от това в България. Но има друга, много по-силна причина, която ме кара да работя зад граница. Това са признанието, свободата и уважението, които срещам. В България го няма.
Коя е датата извън рождения ден, която никога не забравяте? Кой е най-важният ден за футболния човек Стойчо Младенов - може би 17 март 1982 г. и мачът с Ливърпул?
- Два са дните. Безспорно 17 март е най-великата дата в живота ми. Исторически и паметен ден не само за ЦСКА, но и за целия български футбол. Не знам дали ще сме живи да видим български отбор да се класира за полуфинал на Шампионската лига. Много е изговорено за мача с Ливърпул. Връх в кариерата ми! Но има и най-голямата бездна, която също не мога да забравя. Това е, когато ЦК на БКП ме изхвърли от физкултурното движение. Дори да бях отишъл на работа в завод, и в заводския отбор нямаше да ми дават да играя. Скриха ми топката в буквалния смисъл на думата. Това стана, когато избрах да дойда в ЦСКА без разрешение на тогавашната футболна федерация. Не помня датата, но това е най-тежкият ми момент във футбола. Бях в сладкарница "Преспа" на "Граф Игнатиев". Държеше я голям наш фен и мой приятел - Спиро. По радиото чух решението. Качих се на моята "Лада" и тръгнах. Не знам накъде. В един момент, не помня колко време е минало, бях минал Ихтиман. Тогава магистрала нямаше, а само черни пътища. Бях в безтегловност. Карал съм към нищото с мисълта, че са ми отрязали краката.
А веднъж ви се наложи и да събирате отбор за старта на сезона в ЦСКА за около седмица при завръщането ви насред управленска криза?
- Още един тежък момент от кариерата ми, който няма да забравя. Мисия невъзможна беше. За няколко дни трябваше да направим така, че ЦСКА да съществува. Отбор нямаше, време - още по-малко. Действах със замах и смелост. Не познавах нито един от футболистите, които дойдоха. Гледах по 3 минути клипове в интернет и трябваше да кажа "да" или "не". Радвам се, че в близо 90 процента от случаите взех правилното решение. Нямахме подготовка, излизахме на по две тренировки, без да се познаваме. И биехме! Че чуждите ме плюеха, не ме интересува. Боли ме и до днес, че бях оплюван от свои. Защото единствен приех мисията да спася ЦСКА. Резултатите лесно може да проверите. С 10 пъти по-малък бюджет от Левски и Лудогорец до последно се борихме за първото място. За мачовете с вечния съперник всички знаят - където ги хванехме, ги биехме. Отплатата за мен обаче бе да бъда руган от свои.
- Темата ЦСКА няма как да бъде подмината. Несъмнено следите нещата... А много фенове очакват и новини за ваше завръщане. Доколко е реално то, в какви отношения сте с хората в клуба?
- В добри отношения съм с всички в ЦСКА. А кога и дали ще се завърна - един Господ знае. От млад футболист обичам животът ми да е подреден. Сега работя в чужбина и още не съм решил докога ще е така. Признавам - много ми липсват нещата, за които говорихме - съпруга, синове, внучки. Ще дойде моментът, когато ще кажа "Баста". И ще се върна да живея с тях.