Лудогорец ЦСКА Левски Локомотив Пловдив Литекс Черно море Славия Берое Верея Локомотив София Хасково Ботев Пловдив Челси Манчестър Юнайтед Ливърпул Реал Мадрид Атлетико Мадрид Барсeлона Милан ??нтер Ювентус Рома

Контакти

Мъри: Понякога имам нужда  да позабравя футбола

Мъри: Понякога имам нужда да позабравя футбола

08-07-2019 Желю СТАНКОВ

В продължението на интервюто на Станимир Стоилов пред „Тема Спорт“ той споделя наблюденията си относно професията в световен мащаб

Желю СТАНКОВ

Г-н Стоилов, казвате, че имат нужда от зареждане. Това като със зареждането на батериите при телефона ли е? На него светва „100 процента зареден“ и трябва да го изключиш. Не ви ли се работи вече?
- Зареждането е психологическо. Човек понякога има нужда да забрави малко футбола, да се поогледа, поослуша и да продължи. Все пак 7 години работих нон стоп, постоянно с високи цели. Почти всеки мач, който играх, беше със залог „финал“ и трябваше да се спечели. Имаше повече нервно напрежение, отколкото нещо друго. Иначе на мен работата никога не ми е пречила. Колкото повече имаш, толкова по-добре. И колкото по-високи са целите, също толкова по-добре.
Наскоро Арсен Венгер каза, дълги години е имал време само 4-5 дни на сезон да обърне внимание на семейството си. А в останалото всичко е селекции, лагери, подготовки, мачове. Но той допълни, че сега, докатоси почива, на втората седмица е усетил, че това не е той – няма го интензитетът на деня.
- Нормално е да имаш потребност да работиш. Аз не си слагам период за почивка. Много често треньорите зависят от това кои клубове ще имат нужда от техните услуги. На този етап няма случай, в който и двете страни да сме удовлетворени, затова и не се е стигнало до контракт. Така, че за мен

търсенето продължава

Нямам притеснения, че ще отсъствам от футбола. Когато преценя, че трябва да започна, ще го направя.

Следите ли треньорския бизнес – това лято имаше доста преминавания от едно място на друго. А и откази. Например Почетино го искат всяка година – я от Манчестър Юнайтед, я от Реал Мадрид, но той си остава в Тотнъм…
- Треньорската професия в световен мащаб отива към стабилност, особено в големите страни. Там договорите са важни, те са и „валидни“, както обичаме да казваме ние. Естествено, забелязвам голям интерес към източните финанси – Китай, Япония, Арабският свят. Все повече хора се отправят натам. В Англия трудно се взима решение за смяна на мениджъра, както се казва има някаква английска консервативност по това отношение. Например в случая с Почетино – мисля, че той се чувства щастлив и доволен от работата си. Вижда потенциал в отбора, който е изградил. Да, не може да се конкурира като финанси с най-големите клубове, но щом е в Топ 4, значи неговата работа е прекрасна. Знаете, че в Англия

всичко е до
положителния
баланс

Имаш ли такъв, както и резултатите на терена, значи всичко точно, особено пък когато собственикът ти е от еврейски произход, както е в случая с Тотнъм.

Арсен Венгер затова ли се задържа толкова дълго в Арсенал? В последните десетина години нямаше резултатите, които искат феновете, но винаги бе в Топ 4, а бордът на директорите казваше, че финансовият баланс е положителен…
- Венгер остана толкова дълго, защото изпълняваше задачите, които му бяха поставени от американските собственици. На мнение съм, че където има английски и американски собственици, особено последните, са най-стабилни нещата.При тях има и

най-дългосрочно
сътрудничество

с треньорите. При Венгер беше ясно и точно казано, че трябва да „е на плюс“. А за да са така нещата бе необходимо да е в Шампионска лига. Почти винаги това се изпълняваше, а отделно от това спечели и няколко трофея в последните години, което е супер положително за него. Мисля, че ако пожелае, още утре може да започне работа където си поиска. Помня, кога се запознах с него - ходихме в Япония и играхме един мач срещу Нагоя, на който тогава беше треньор – беше 1995-а година, Левски срещу Нагоя. Следващата година отиде в Арсенал. Според мен той търси клубове, които искат трайно да развиват проекти. А те не са толкова много в света. Има, английски, френски, испански тимове, които могат да поставят такива задачи, но за него най-важен е един проект.

В Италия защо се случи в едно лято грандовете накуп да сменят треньорите си? Ювентус, Интер и Милан са с нови наставници, а и Рома има такъв. Защо напоследък на тези клубове не им се получават нещата в евротурнирите?
- Като изключим Ювентус, другите клубове загубиха себе си. Също така при тях имаше честа смяна на собствеността – говоря за Интер и Милан, а това довежда до сътресения. Босовете са по-емоционални и по-често сменят треньорите. Няма ги тези Интер и Милан, особено вторият тим, който беше с трайно присъствие навсякъде. Отборът имаше и дългогодишни треньори. Но може би напоследък назначаваха наставници без достатъчно опит и успехи. Подвеждаха се повече по имена, или пък заслугите на някого като футболист – Индзаги, Гатузо. А това в 90 процента от случаите не носи резултат. Звезди по заслуги получават треньорски постове, после трудно защитават амбициите и всичко приключва с крах. Моето мнение е, че всеки бос трябва да намери своя треньор. Този, който ще пасне на философията и идеологията на клуба.Това според мен е проблемът на италианските тимове. Да вземем Гатузо, който няма такива големи успехи, за да води клуб от ранга на Милан. Да, беше голям футболист, може и да стане такъв треньор. Спалети пък не е наставник за Интер, това е. Не си пасна с ръководителите. Но за мен сериозните проблеми дойдоха от това, че често се сменяше собствеността и дойдоха ръководители от Изток…
Футболът се глобализира, както се казва „кръвта се смеси“. Защо при треньорството не е като при играчите? В Италия болшинството са местни треньори, така е в Германия, Испания и Франция. Защо няма такова преливане, както при футболистите?
- Много от разсъжденията са, че един треньор трябва да знае езика, за да комуникира добре с играчите. Макар, че добър наставник, може да научи езика за 3-4 месеца, както беше случая с Гуардиола в Германия. Така, че когато искаш, а и ти поставят такава задача, се случва. Не е необходимо да си местен и да познаваш в детайли нравите. Това също са причини, но са малки. На всеки клуб му трябва треньор, който разбира философията му и може да развие игровия стил. Най-важно е наставникът да пасва на манталитета и разбиранията на клуба.
Защо според вас Англия не произвежда добри треньори? А именно там се въртят най-много пари, играчите са най-скъпи, интересът е най-голям. Те нямат местен мениджър, който да е ставал шампион от дълги години…
- Мисля, че не толкова до производството на добри треньори. Според мен прекалено обширно е понятието. Защото си имат Чемпиъншип, Лига 1, Лига 2 – те също са на много високо ниво и за там трябва да имаш добри качества. От друга страна богатството на големите клубове ги подтиква да взимат най-добрите имена, топ треньорите. Може би това донякъде пречи на английските треньори. По принцип Англия никога не се е славила с масовост на силни наставници. Да, имали са големи фигури като Боби Робсън – Бог да го прости, който познавам от Португалия. Той влизаше в Топ треньорите. Предишните им наставници бяха в „английски стил“. Новото поколение навлиза – Франк Лампард, Гарет Саутгейт… Те според мен ще се издигнат на нивото на Почетино, Гуардиола.
На национално ниво също са редки случаите, в които чужденец води дадена селекция, какъвто бе вашият случай с Казахстан. Например и ние можем да си позволим чужденец, но…
- Аз

не се смятам
за чужденец
в Казахстан

защото преди това дълги години работих в Астана. Познавах и последният футболист във Висшата им лига. Бях минал адаптационен период и знаех всичко, което ме интересува за качествата и класата на играчите. Но проблем винаги има в изграждането на стила, който искаш, както и на резултатите, които искаш да постигнеш. Обикновено и последният тим в ранглистата като смени наставника, иска с новия веднага да започне да печели, въпреки че този тим може да има 1 победа на 3 години. Проблем в националните тимове е, че треньорите не могат да работят всекидневно с играчите, за да изградят стил. Селекционерите

зависят от
емоцията
и шанса

както и от класата на футболистите, с които разполагаt. Ако трябва да дам пример със себе си – преди Бербатов да напусне националния отбор нивото бе едно, а след това друго.

Тимът ни опустя
откъм класа

и това веднага се отрази на резултатите. Напускането на такива футболисти е огромна загуба. Ако той бе продължил, нашият отбор щеше да има нивото да се бори всеки път за класиране на голямо първенство. Ние имахме топ футболист, който гледаше отстрани, а това бе супер неприятно. А аз го усетих на своя гръб. И имаше периоди – „до Бербатов“ и „след Бербатов“. С него имахме тим, който можеше да вкара гол на всеки и да победи всеки. Просто имахме класа. Същото важи и за Мартин Петров, но той тогава бе в период на постоянни травми, които го застигнаха. А и ранното излизане на Стилян Петров ни довърши. След това имахме отбор, но той нямаше такава класа, липсваха доброто подаване, завършекът. Бяхме като обикновен бензин, а не „супер качество“, такъв с висок октан .