Лудогорец ЦСКА Левски Локомотив Пловдив Литекс Черно море Славия Берое Верея Локомотив София Хасково Ботев Пловдив Челси Манчестър Юнайтед Ливърпул Реал Мадрид Атлетико Мадрид Барсeлона Милан ??нтер Ювентус Рома

Контакти

Нуно Рейш: Лудогорец има много оръжия, приоритет може би ще е купата

Нуно Рейш: Лудогорец има много оръжия, приоритет може би ще е купата

26-11-2019 Тема спорт

За феновете България при победа си най-големият, а при загуба ставаш най-слабият футболист, когото са виждали


Още на 13-годишна възраст футболистът на Левски Нуно Рейш напуска дома на родителите си, за да преследва мечтата си – да стане професионален футболист. Той я постига. Но дали всичките тренировки ще му се отплатят и някой ден ще успее да осъществи най-голямата си мечта – да играе за първия тим на Спортинг Лисабон? В дълго интервю за португалския сайт noticiasaominuto.com той разкри, че този блян е все още жив. В момента Нуно е важна част от тима на Петър Хубчев.

Нуно, вече две години си в България. Каква е твоята равносметка?
- Всичко върви добре. Играя постоянно, което е много важно за един футболист. Трябваше да се потрудя здраво за титулярно място. Особено в началото, през първата година, когато в Левски имаше много качествени играчи. Такива на национално ниво. Трябваше да съм търпелив, да си върша работата на тренировките и когато дойде шансът, го сграбчих. Оттогава всичко върви супер.
В личен план как са нещата, как премина адаптацията ти?
- Дойдох тук със семейството си. Това ми помогна много, защото все пак съм в непозната за мен държава, с непозната култура. Манталитетът тук е различен. Ние, португалците, сме много отворени хора. Обичаме да приемаме топло хората, докато в България е по-скоро обратното. Хората са затворени и гледат към чужденците по друг начин. В първите дни ми беше малко трудно и трябваше да бъда търпелив. Ако има нещо, което не харесвам, то това е липсата на респект, но с времето свикнах и сега не ми пука особено. Адаптацията ми е добра, тази на семейството ми също. Дъщерите ми ходят на училище тук, в София.
Чувстваш ли се като у дома си?
- Хората, които виждам всеки ден, са супер. Тук е и сънародникът ми Филипе Нашименто, има и още няколко играчи, които говорят португалски. По един или друг начин винаги се намира човек, който да ти помогне. Градът (б.р. - София) е доста по-различен от Лисабон. Доста по-малък е. Също така София не е развита като Лисабон. Няма много неща за правене, освен да ходим на обяд или вечеря. От време на време ходим и на кино. Водя тих живот – тренирам и се прибирам вкъщи – това е.
Справяш ли се езиковата бариера?
- Когато чуя някой израз или дума на български, гледам винаги да питам за значението. Моите съотборници са много търпеливи към мен и ми помагат. Най-вече с думи и изрази за всекидневието. Знам какво да кажа, когато отидем в магазина или на ресторант. Или пък тези думи, които са ми необходими, докато сме на терена. Но езикът е труден. Всички

говорят много бързо

Ходим и на уроци по български език. Но е трудно, защото учителят ни не знае английски. Когато искаме да разберем значението на някоя дума, става много трудно. Опитвам се да прихващам неща и изрази от всекидневието. Иначе в отбора си говорим на английски, френски, испански. Има го и проблема, че младите играчи в състава не искат да учат английски и разговорите с тях стават много трудни.

Желанието да научиш езика може би идва от факта, че си играл в доста държави и може би е важно да научиш езика, за да се адаптираш по-бързо и по-добре...
- Разбира се. Когато отидох в Белгия и бях на 19 години, дори не можех да говоря английски. Тогава не си комуникирах почти с никого. Тренирах и не ходех на уроци. Но днес мога да говоря английски. В Гърция се научих да говоря местния език, но не разбирах всичко. Много ми помагаше капитанът ни Зека. Във Франция обаче беше доста по-лесно, защото доста от думите се припокриват с португалските. Важно е да знаеш повече думи от всекидневния живот, защото, когато отидеш в супермаркета или ресторанта, трябва да можеш да се оправиш. Срещаш хора, които не говорят английски, и е възможно да стане проблем.
Какво си запазил от престоите във Франция, Белгия и Гърция?
- Приятелствата, хубавите спомени, но и лошите, защото те ми помогнаха да израсна. Специален момент за мен бе престоят ми в Метц във Франция. Там се развих. В тима имаше петима португалци, а спортният директор по това време бе Карлос Фрейтас. Тогава бяхме на гребена на вълната. Сега, в България, чувството е подобно и се надявам да спечеля нещо тук.

Първенството
е много трудно

защото Лудогорец има много оръжия, но ние ще опитаме да станем шампиони. Купата може би е приоритет. Трябва да се опитаме да постигнем нещо, защото Левски е най-големият клуб в България, и то с най-фанатичните фенове. Те живеят за клуба и е важно да им донесем титлата.

В какви отношения си с феновете в България?
- Нека да кажем, че

тук нещата са
или 8 или 80 – тоест
няма средно положение

Когато отборът победи, всичко е наред и ние сме най-големите. Но, когато загубим, веднага ставаме най-слабите играчи, които те са виждали някога. Общо взето, това е. Тук реалността е друга. В Гърция има малка разлика. Когато феновете на Панатинайкос видят, че всички играчи са се раздали до краен предел, но отборът загуби, те ни подкрепят и ни окуражават за следващия мач. Тук не е точно така. В България можеш да тичаш, да се бориш, но ако не си постигнал победата – след последния съдийски сигнал ще те обиждат.

Кадър си на академията на Спортинг Лисабон – преминал си през всички възрастови групи, но така и не направи дебют за мъжкия тим. Какво ти липсваше?
- Престоят ми в клуба ме обогати много. На 13 напуснах родителите си и отидох да живея в общежитие. Това е труден период за всяко дете на тази възраст. Но бях обгрижван – както в отбора, така и в спортното училище. Клубът има хора, които помагат много на децата. В първите месеци обаче адаптацията ми бе трудна. Исках да се върна у дома, въпреки че нямах проблеми със съотборниците си. Все пак да си с родителите си е доста по-комфортно. Но продължих, а с годините свикнах. На 18 подписах професионален договор. Развивах се добре, бях в първия тим при Пауло Бенто. Какво ми е липсвало да запиша официален мач в португалския елит? Бих казал, че нищо. Винаги правех най-доброто, на което съм способен, но така и не ми бе даден шанс. Уважавах това решение и така и не облякох фланелката на Спортинг, което бе мечтата ми. Затова и тръгнах по друг път, който също е помогнал в развитието ми.
Кои треньори са оставили отпечатък върху теб?
- Всички, с никого не е едно и също. С Жозе Кусейру, с когото бях във Витория Сетубал, а и в школата на Спортинг, преминахме през много трудности. Играехме добре, но нямахме резултати. Той те усеща – никога не позволяваше да изпаднеш в еуфория, но и никога да се сринеш. Страшен балансьор. В Олянензе ментор ми бе Серджо Консейсао. Той е много добър треньор. Тогава започваше кариерата си, но не се е променил и сега, когато е начело на Порто.


Това ви го гарантирам

Само не ми казвайте, че е арогантен и агресивен, след като вече е начело на гранд. Не е така – в Олянензе бе същият. Той не сменя ценностите си независимо къде работи – просто иска дисциплина и настройка. Когато е време за разпускане – веднага ти дава свободно време. Когато се работи, знаеш, че няма мърдане. Наред с това намира време за шеги, сплотява тима на вечери. Той е много целеустремен. Не се страхуваше да ти каже лошите неща в очите, а когато трябва да те похвали, ще е първият, който ще го направи. Директен е, не съм изненадан от това, което прави с Порто.

Искаш ли да се върнеш в Португалия?
- Ако започнем да мислим много за бъдещето,

ще оплескаме
настоящето

Но защо не! Бих се завърнал в Португалия, разбира се.

А завръщане в Спортинг?
- Нямам тази идея в главата си. Знам своите възможности и възможностите на клуба. Но мечтата и надеждата ми си остават.
Какво можеш да обещаеш на феновете на Левски?
- Никога не обещавам титли, купи, победи. Това, което мога да обещая, е да се раздавам на 100 процента и да се опитвам да показвам най-доброто от себе си.