Лудогорец ЦСКА Левски Локомотив Пловдив Литекс Черно море Славия Берое Верея Локомотив София Хасково Ботев Пловдив Челси Манчестър Юнайтед Ливърпул Реал Мадрид Атлетико Мадрид Барсeлона Милан Интер Ювентус Рома

Контакти

Отмар Хицфелд: Титлата с Дортмунд през 1995-а е най-голямото ми постижение

Отмар Хицфелд: Титлата с Дортмунд през 1995-а е най-голямото ми постижение

17-09-2020 Борис РУПЕРТ

Когато губехме мач, не бях твърд с играчите, а се опитвах да ги разбера, признава легендарният треньор

Учените биха могли да спорят с часове дали Удо Латек (8 титли и 3 европейски трофея), или Отмар Хицфелд (9 титли, 2 Шампионски лиги и една клубна световна купа) е най-успешният германски треньор за всички времена. Окончателният отговор на този въпрос обаче е безполезен, като се има предвид невероятните постижения и на двамата. Времето на Хицфелд в Германия започва през 1991-ва в Дортмунд. 4 години по-късно идва и първата му титла. 71-годишният специалист даде интервю за официалния сайт на жълто-черните, в което говори за треньорската кариера и времето си след пенсионирането.

Колко значителен беше сезон 1994/95, когато спечелихте титлата с Дортмунд?
- Това е най-голямото постижение в кариерата ми. Борусия не беше ставал шампион от 32 години. Никога няма да забравя тези емоции и чувства на щастие. Беше лудост – смесица от гордост и облекчение. Пролях и малко сълзи, което рядко се случва.
Можеше да се случи и по-рано. В първия ви сезон в Борусия вие бяхте само на няколко минути от титлата...
- Да, докато Бухвалд не изведе Щутгарт напред с 2:1 срещу Леверкузен. Но може би е добре, че тогава не станахме шампиони. Защото очакванията към нас щяха да са много по-големи и процесът по окомплектоването на състава може би щеше да секне.
Какви спомени имате за последния ден от сезона преди 25 години?
- Напрежението беше огромно. Знаехме, че трябваше да спечелим срещата си. Ситуацията беше добра, защото Вердер гостуваше на Байерн, а Ото Рехагел беше нов треньор там. Баварците искаха да спасят сезона си до известна степен. Накрая емоциите бяха невероятни, феновете навлязоха на терена, но

аз се изплаших

и така да се каже избягах (смее се).
Колко важна беше тази шампионска титла за Дортмунд?
- От финансова гледна точка беше жизненоважно, защото само първенците играеха в Шампионската лига. И само там клубът можеше да върне парите си обратно.
Какво е необходимо, за да сте успешен треньор в днешно време?
- Всичко трябва да е правилно – тактическата концепция на терена, интензивността, честотата на тренировките и какво ли още не. Трябва да имате превъзходни колеги в щаба си, както беше при мен. Чувствах се спокойно с тях, а това е необходимо, за да се изгради силата, от която се нуждаете, за да се справите с неудачите.
Вие сте квалифициран учител по математика и физика. Това помогна ли ви?
- Като цяло наложих

свой-собствен курс в
началото на живота си

и си поставих цели, които исках да постигна. През 1971-ва се обадих на Хелмут Бентхаус в Базел и попитах дали мога да присъствам на пробната тренировъчна сесия. Взех съдбата в свои ръце и така попаднах в професионалния футбол. Важно е да придобиете усещане за хората. Когато губехме мач например, не бях твърд с отбора, вместо това се опитвах да разбера играчите.
През 1996-а защитихте титлата си, а след това Дортмунд стана първият германски клуб, спечелил Шампионската лига през 1997-а (б.р. – 3:1 срещу Ювентус). Това беше 237-ият ви и последен мач с жълто-черните...
- Това беше правилното решение в точния момент. Чувствах се наистина изтощен след тези шест години. Исках да си почина, но всичко това бе поставено под въпрос, когато един ден ми се обади Лоренсо Санс – бившият президент на Реал Мадрид. Отчаяно ме искаше и помолих за два дни, в които да взема решение. Помислих си: „Мога да бъде уволнен още преди да науча испански“. И в крайна сметка отказах.
Имахте страхотни успехи в Дортмунд, но постигнахте още повече в Байерн. Къде ви беше по-добре?
- Винаги живея за мига и не обичам да се връщам назад. Като треньор това не ти помага. Този постоянен стремеж към успех изисква много енергия. След шест години в Байерн бях дори по-изтощен, отколкото в Борусия. Трябваше да се махна от всичко и направих пауза за година и половина, преди отново да се присъединя към баварците. За да бъда честен, едвам издържах една година при втория си период, след което поех националния отбор на Швейцария през 2008-а. Логично беше след Мондиал 2014 да приключа с треньорската си кариера, защото бях на 65. Сега е най-красивият период в живота ми.
Как прекарвате свободното си време, което не сте имали често преди?
- Чета много, ходя в гората по час всеки ден с жена си, играем голф, а през зимата караме ски.

Следя Бундеслигата
като всички фенове

Синът ми живее със семейството си в Мюнхен. Вече имам трима внуци – на четири, две и една година.
Това означава ли, че футболният афинитет на вашите внуци към Байерн е предопределен?
- Сигурен съм, че те ще опознаят и Дортмунд, а не само Мюнхен, въпреки че ще им е по-лесно да отидат на стадиона на Байерн. Синът ми например има симпатии към двата клуба, но като фен е черно-жълт. Той стоеше на Южната трибуна като ученик. Създаде много приятелства в Дортмунд, които съществуват и до днес. Тук завърши и гимназия, така че все още има тясна връзка с града.
Дипломатично заобиколихте опита ни да ви накараме да разкриете кой период е бил по-хубав – в Борусия или Байерн. Нека пробваме отново – вие сте на почивка на езерото Люцерн, седнали сте на лодка и има само едно свободно място до вас. На брега са Ули Хьонес и Михаел Майер. Кой ще получи безплатното място?
- Бих оставил двамата в лодката, а аз ще изляза (смее се). Имах и все още имам специални отношения с тях. Но сякаш съм по-близък с Майер. Той беше този, който ми даде шанс да се утвърдя в Бундеслигата в този красив клуб Дортмунд.