Лудогорец ЦСКА Левски Локомотив Пловдив Литекс Черно море Славия Берое Верея Локомотив София Хасково Ботев Пловдив Челси Манчестър Юнайтед Ливърпул Реал Мадрид Атлетико Мадрид Барсeлона Милан ??нтер Ювентус Рома

Контакти

Пената: Лидерите се показват  на терена, а не в кафенето

Пената: Лидерите се показват на терена, а не в кафенето

30-11-2019 Виктор ГЕЦОВ

Почетният президент на ЦСКА Димитър Пенев даде интервю за „Тема Спорт”, в което говори основно за сблъсъка с Лудогорец и представянето на отбора в последно време. Хващаме Пената, докато е на традиционния си обяд на „Армията” в компанията на няколко привърженици.

Г-н Пенев, ще се пребори ли ЦСКА за първа победа над Лудогорец на „Армията” в първенството?
- Мач като мач. Редовна среща от първенството. Който е от ЦСКА, трябва да даде предимство на ЦСКА. А който е междинен - да играе тото кой ще спечели. Двубоят ще породи интерес за всеки в нашия футбол.
Вашият екип с Дуци Симонович начело на ЦСКА беше много близо до успех над Лудогорец в първия мач на „Армията” - 2:2 през ноември 2011-а...
- Да не връщаме колелото назад, това сега няма общо. Лудогорец има претоварване, защото играе на по-високо, международно ниво. От нас се очаква да се обединим и да покажем какво можем. Феновете са ясни, че са номер едно по подкрепа, но и футболистите трябва да покажат, че заслужават да са номер едно. Да, нещата, които съпътстват мача, имат значение - приказки, разкази, разбори и прочие. Но самите играчи трябва да са спокойни, да си освободят краката и умовете и да мислят за действията си на терена. В крайна сметка кой не иска да победи шампиона и лидера? И Витоша иска, и ЦСКА иска.
В подем ли е ЦСКА в последно време? Тимът се намира в най-дългата си серия от победи този сезон, без допуснат гол...
- Абе навремето имаше периоди, в които с години не знаехме какво е загуба, особено на „Армията”. Децата не знаят за какво става въпрос и какво е било. Време е да запишем успех срещу Лудогорец. Аз не разбирам какво толкова се впечатляваме от четири поредни успеха. И то хубаво са четири, но аз, като гледам класирането,

още сме си на
четвърто място

Нека да мръднем напред, да наближим още лидерите и тогава да говорим за възход. Сега не виждам полза да се хвалим. За кое? Ситуацията е такава, че ние сме задължени да победим Лудогорец - нямаме право и не можем да си позволим равен или загуба. Както казах, нужно е обединение на всяко ниво - играчи, треньори, ръководство, масажисти. Играем на мускули и това е. При успех над Лудогорец ще се позаговори за ЦСКА пак, ще се вдигне настроението и интересът към отбора ще се съживи. Но в този мач играят и психологически, не само тактически елементи. Играчите имат отговорността на терена, макар че всички знаем кого гонят, когато няма резултати...
Какви са впечатленията ви от Милош Крушчич?
- Не ме карайте да коментирам такива работи. Всеки треньор ще се обиди, ако някой друг говори за играта и тактиката му. Аз знам как съм се чувствал, когато са го правили по мой адрес. Неприятно е за всеки треньор. „Защо не играеш с този, защо не пускаш онзи” и други подобни. Е, кого да пусна - братовчед ти ли? Значи аз да слушам какво говорят другите хора, а

моят процент мнение
като треньор да изчезне

така ли? Не става. Който е треньор в момента, той знае най-добре и няма нужда и полза да му се дават съвети.
Кои са предимствата на ЦСКА спрямо Лудогорец в този мач?
- Все пак тези четири победи дават някакво по-голямо самочувствие, пък и в крайна сметка сме домакини. Всичко си зависи от нас самите. Поне част от футболистите трябва да надскочат себе си. Важно е и кой ще обедини колектива вътре на терена. И пак да подчертая - на терена, а не на разбора или на кафето преди мача. Въпросът е кой е лидер в хода на самия мач. Победата ще е важна не само защото ще съкрати изоставането, но и ще е голяма радост за ръководството и за феновете. А и ЦСКА този сезон не е побеждавал някой от водещите тимове, така че е дошло времето. Футболистите пък да си мислят за заплатите и премиите и най-вече за това да ги защитят на терена. Сега да не каже някой, че им давам зор. В живота е така. Като бях войник, ме натискаше старшината. После, като станах офицер -

генералите
започнаха
да ме натискат

А на терена, като сбърках някой пас, после критикуваха: „Пената не може да подава”. Живот.
Има ли все още шансове ЦСКА да се бори за титлата?
- Чакайте де, ние не сме свършили първия етап от първенството. Какви са тези въпроси и какъв отговор очаквате да ви дам? Хич не обичам да ме питате такива неща. Аз, като взема и отворя книгите, и виждам, че сме ставали 31 пъти шампиони. Значи рано или късно пак ще станем, няма къде да идем. Дай Боже скоро да се получат нещата. Но г-н Ганчев е силен човек и ръководител, който няма да се откаже.
Напоследък Валентин Антов се наложи като титуляр, как гледате на неговите изяви?
- Щом играе,

значи е работил
повече и е
приказвал по-малко

(смее се). Радващо е, че го виждаме в състава. Оценки няма нужда да му поставяме.
Плановете за реконструкция на „Армията” бяха обявени преди известно време. Очаквате ли всичко около обновяването на стадиона да премине нормално?
- Това, че ръководството залага на нов стадион, е голям плюс за ЦСКА. Сигурен съм, че „Армията” ще придобие различен вид след време. Сигурно ще започнат разни приказки от типа какъв е паркът и така нататък, но защо само за нашия парк говорят? Това ли е най-големият проблем?
В последно време се развиха доста процеси около БФС, сега Лечков беше понижен. Очаквате ли всички тези промени да се окажат за добро, или всичко ще си остане постарому?
- Тези неща ми е малко неудобно да ги коментирам, защото съм бил селекционер и съм имал и друга дейност към федерацията. Малко или много съм бил лице на България пред Европа и света. Вътре в БФС да си решават и да си преценяват. Трябва да бъдем търпеливи, защото явно става някакво разместване там. Правят се вътрешни смени и рокади, да видим какво ще се случи. Защо не ми се обадят и на мен да участвам в някоя пресконференция. Бил съм във футбола. Но не - мълчат си (смее се).
Искате ли да кажете нещо за финал?
- Нека си спомним с добро за Стефан Данаилов. Бяхме големи приятели с него, живеехме на една улица. Сигурно мога да напиша цяла книга за „На всеки километър”...