Лудогорец ЦСКА Левски Локомотив Пловдив Литекс Черно море Славия Берое Верея Локомотив София Хасково Ботев Пловдив Челси Манчестър Юнайтед Ливърпул Реал Мадрид Атлетико Мадрид Барсeлона Милан ??нтер Ювентус Рома

Контакти

Пената: ЦСКА е най-голямата фирма

Пената: ЦСКА е най-голямата фирма

05-05-2020 Виктор ГЕЦОВ

Почетният президент на ЦСКА Димитър Пенев даде интервю за „Тема Спорт” по повод 72-годишнината от основаването на клуба днес. Той се върна назад във времето, а говори и за настоящата ситуация около армейците.

Г-н Пенев, ЦСКА навършва 72 години, какво ще пожелаете на клуба?
- Честит празник на феновете и ръководството, нека да са здрави всички. Обстановката е по-друга в момента – заради вируса няма спорт, така че гледаме стари световни и европейски първенства, връщаме се много назад. Аз с ЦСКА и националния отбор съм минал по всички успешни пътеки, но и по криволичещи улици като тези в Неапол. За по-възрастните хора сега е тежко, защото трябва да се пазят много. Но и на младите не им е леко, защото трябва да стоят на едно място. Казват да не се излиза, което създава напрежение във всяко семейство. И журналистите коментирате две напред и три назад като старото танго. Но трябва да спазваме указанията. На 60-70 процента да спазваме мерките, пак ще е от полза. Нужно е да облекчим докторите. Ние премиера вече го уморихме да говори. Обаче накрая, ако нямаме вътрешен ред и дисциплина, колкото и да се приказва, няма да има полза. Трябва да сме отговорни сами за себе си. Надявам се вече да пуснат тренировките на играчите, поне постепенно по групи да могат да се готвят. Вече да се ориентираме към завръщане на футбола. Иначе ходя към стадиона от време на време, макар че доста малко хора виждам. Бай Добри пък отива на Панчарево през ден-два да види дали всичко е наред. И с него се виждаме, гледаме да пазим някаква дистанция все пак. Повече се връщаме към миналото. Аз имам какво да разкажа. С 90 мача за националния отбор и още стотици с ЦСКА. И с ЦСКА сме играли не само официалните срещи, но и в десетки турнири по цял свят. Били сме в Испания, във Франция, Бразилия, Аржентина... Тогава ни се чудеха

как може малка България
да е на нивото на големите

страни. И това не беше само във футбола, но и в баскетбола, волейбола, гимнастиката, борбата... Невероятни успехи! Виждаме, че и досега е същото и гимнастиката и волейболът ни носят най-много постижения.
Кои смятате, че са най-значимите моменти в историята на ЦСКА – отстраняването на действащите европейски клубни шампиони или други?
Тези мачове може би са най-паметните. Европа винаги е била територия на ЦСКА и първи нашият клуб пробива на международната сцена. Имало е няколко славни поколения, които са показвали силата на ЦСКА по целия свят. Като започнем от първото на Найденов, Ракаров, Божков, Ковачев... Наскоро даже имаше материал в италианската преса за ЦСКА, за мен, Стоичков... Знае се това, но имаше възможност да премина в Интер след ЦСКА. Щях да нося номера на Армандо Пики (№6, Пики е капитан на Интер в сблъсъците с ЦСКА на 1/2-финал за КЕШ през 1967-а и тогава Пената впечатлява съперника). Но тогава имаше политически намеси и разминавания – едните дърпаха нагоре, другите надолу.

Нямаше заварка
от „Кремиковци”
и си останах

в ЦСКА (смее се). Но пък и като играч, и като треньор и до ден днешен симпатизирам на Интер.
Успехи на терена, реконструкцията на стадиона – кое трябва да е приоритет пред ЦСКА занапред?
Нека да видим как ще се отрази настоящата ситуация на всички клубове. Ясно е, че ще трябва време за възстановяване. Разбира се, стискам палци със стадиона да се задвижат нещата. Няма да го оставят да падне я (смее се). По отношение на играта – ЦСКА все пак е най-голямата фирма в България. Номер едно е, а после идват Левски, Ботев, Локо... Това са българските клубове с авторитет. Нашият отбор сега задължително трябва да реагира и бързо да напусне четвъртото място. За кого го пазим? На всеки му се иска да се върнат резултатите на отбора отпреди 30-40 години. Дошло е времето да се изправим на палците на краката и в главите ни да има ново развитие, да се изкачим в класирането.

Мисълта ни трябва
да е с една крачка
пред останалите

Лошото е, че сега е трудно да се планира. Не може да се тренира нормално, не се знае кога ще има мачове. Най-тежко му е на треньора, който е в пълно неведение. Как да си изгради план за действие? Дано в ЦСКА най-бързо да се адаптираме към промените и да реагираме добре. И тук да вмъкна с три удивителни – в БФС да не си мълчат. Конгрес, оставки, тези неща май ги забравихме. Нищо не се е променило още. Трябва и по този параграф да има раздвижване.
Защо се получава така, че от 1990-а насам ЦСКА има само 6 титли?
- Това е дълъг процес, натрупвал се е през годините. Смениха се много ръководства, да не забравяме. Обикновено тръгват добре, после малко затишие и накрая стремглаво надолу. На няколко пъти го видяхме този сценарий. Автомобилът хубаво върви, обаче трябва и да се поддържа добре. Шофьорът е нужно да разбира от монтьорство, а играчите да разбират от футбол и да го могат. Много компоненти са необходими, за да се поддържа цялостното ниво на клуба. В миналите години е било различно. А и в националния тим беше по-друго. Ние с Вуцата бяхме щастливци, защото 10-15 от играчите в селекцията бяха в големи европейски отбори. Сега цялостната обстановка в нашия футбол е доста по-различна.
Какво си спомняте от първите ви дни в ЦСКА през 1964-а?
Още бях 18-годишен тогава, така че преминах в ЦСКА с позволение на родителите ми. Тогава ставаше подмяна на поколенията, дойде и Паро Никодимов и постепенно се изгради здрав състав. Като се добавят Якимов, Цанев, Гаганелов, Стоян Йорданов, Марашлиев, Жеков, Цецо Атанасов... Голямо поколение си бяхме. Но първите месеци бяха доста сложни. През 63/64-а станах шампион с Локо София, а ЦСКА завърши 11-и. Първенството завърши някъде април месец, а през май влязох на „Армията”. Водеха ме по министерствата да се запознаят с моя случай, че отивам в ЦСКА. Пожелаваха ми да се върна в Локо. Е, не се върнах. Даже си спомням, че се пишеше по пресата, от Локо недоволстваха. Питаха ЦСКА за какво съм им, като няма войни (смее се). Но

в ЦСКА бързо
заиграхме на
други обороти

Вдигнахме червения гребен и се промениха нещата. Едно на ръка са мачовете с Интер, но ние обикаляхме и по цял свят на приятелски турнири и това също издигна реномето на ЦСКА. В Бразилия имахме 5-6 срещи. Националният отбор няма толкова двубои там. Така се разчу още повече за нас, започна чуждестранната преса да пише за ЦСКА и да трупаме популярност.
За финал – как виждате настоящата ситуация в ЦСКА и как очаквате да се развият нещата за клуба?
- Дано празникът на 5 май да събуди феновете, а ръководството малко да се зарадва. Трудно е, когато настъпва раздяла с някои играчи. На 50 процента е за добро, на 50 за лошо, но така е ръководната дейност. Даже шефовете двойно повече трябва да търпят, че играчите, докато си нагласят топката да отправят точен удар... А и не бива да си вкарваме сами голове. Половината ни ги подарихме на съперниците. Вместо да ритаме топката във вратата, ние я даваме на другия отбор. Но както и да е, поздрави на всички цесекари. Да замезят по една чорбичка и да са здрави.