Лудогорец ЦСКА Левски Локомотив Пловдив Литекс Черно море Славия Берое Верея Локомотив София Хасково Ботев Пловдив Челси Манчестър Юнайтед Ливърпул Реал Мадрид Атлетико Мадрид Барсeлона Милан ??нтер Ювентус Рома

Контакти

Пената на 75: Горд съм, че имам  уважението на червени и на сини

Пената на 75: Горд съм, че имам уважението на червени и на сини

12-07-2020 Виктор ГЕЦОВ

Легендарният ни футболист и треньор Димитър Пенев навършва 75 г. днес. Той ще е там, където е минал целият му живот - на стадиона. Пената ще изгледа от трибуните двубоя ЦСКА - Берое на "Армията", а преди началото в негова чест ще се състои кратка церемония. Стратега даде интервю за "Тема Спорт", в което говори за своя празник и за ЦСКА. Пената е роден на 10 юли, но е записан на 12-и и празнува именно на тази дата.

Г-н Пенев, как се чувствате на 75?
- Ех, отбивате ми млякото с този въпрос. Вместо да направим един празник или да организираме някой търг, ние се питаме такива работи. Годините нямат значение. Нека в началото да поздравим и старите, и младите фенове. Ще бъда отново на мач, а пък най-хубаво ще е, ако ЦСКА го спечели и се класира за Европа. Иначе съм минал през много неща - и като играч, и като държавен треньор, и като човек, със семейството също сме преживели много. Играл съм на три световни, а като селекционер спечелихме бронз в САЩ. Следователно в гънките е останал доста материал за спомени. Аз обаче си мисля напред. Ето, сега е важно червените да победят, за да се успокои цесекарският двор. Стига негативи.
Не е ли обаче нормално цесекарският двор да е неспокоен, защото е свикнал ЦСКА да е първи?
- Има ги и тези неща. На всеки, който ми се обади да ми честити, първата му работа е

да ме пита:
"Какво става
с ЦСКА?"

Ами какво да става - има си ги и тези етапи. Напред-назад. Дъждовете спряха, времето утихна, няма наводнения, значи ще се оправим. Няма страшно. Не се е свършил футболът, че не сме първи. Важното е да си подкрепяме отбора, когато е на нагорнището. Нали знаете приказката за Настрадин Ходжа, който на слизане не стоял на гърба на магарето, но се качвал отгоре му на изкачването... Това е, да пожелаем успех на състезателите и треньорите. Малко късмет им трябва също, за да вкарат и да победят, но ще се получат нещата. На треньора работата му е да ги нареди и да ги ръчка, както трябва. Пък и колкото анализи да се правят, важното е на терена как си вършат работата артистите. Въпросът е всичките диригенти да се обединят. А не единият да свири на валдхорна, другият на тромпет, третият с акордеона и да се чудим как да стигнем до пеналта...
Сигурно една от големите ви гордости е, че имате всеобщото уважение - на червени, на сини, без значение от клубната принадлежност?
- Това е така, защото съм минал през всички етапи на играта и защото съм се изявявал на световни първенства и като футболист, и като треньор. И в чужбина бях на трудни места като Саудитска Арабия и Китай, в Кувейт пък ни караха да ходим с мустаци... Ясно си спомням първите стъпки като треньор. Мен ме отказаха още на 31 години. А Якимов даже не беше навършил 30... Такъв беше регламентът тогава, но пък имах щастието да стана треньор на Димитровград в Б група. А по този начин

видях първите стъпки
на Христо Стоичков

тогава в Харманли. Играхме един мач с тях, той ни вкара гол и ме впечатли. Веднага казах за него на бате Симо Манолов и Стоян Йорданов и скоро след това го взеха в ЦСКА. Това ми е един от добрите спомени, защото Ицо стана огромен футболист.
Кои са най-щастливите ви моменти?
- Най-щастливите са, когато се оженихме за близначките с Борето Гаганелов, Бог да го прости. Аз бях на 21, а той на 25. Още сме живи двамата с нея, но баджанакът наскоро си замина, светла му памет. Това са хубави спомени. Разбира се, огромна радост беше и четвъртото място на световното. Това малко ли е? В последните 20 години във футбола само си играем на прескочи магаре, повече не сме се класирали. Но това е положението, времената са тежки, по-различни. Преди парите бяха малко, но пък много скъпи. А сега се взима много, но и много бързо се харчат. Вземеш един апартамент и край. Ако не си човек на някоя фигура да взимаш по-добри пари, в общи линии само съществуваш. Трудно е в България. Отделно и с тази пандемия също е изнервено положението, създава се малко паника за здравето. Всеки втори се притеснява. Гледаме напред и това е. Нито ще си отидем първи, нито последни. Важното е всеки да остави някаква диря след себе си. Вярно, че е къса, но да има нещо след него - като човек, като занаят... Сега да се надяваме, че ЦСКА ще ме зарадва на рождения ден, че да си отдъхнем малко.