Лудогорец ЦСКА Левски Локомотив Пловдив Литекс Черно море Славия Берое Верея Локомотив София Хасково Ботев Пловдив Челси Манчестър Юнайтед Ливърпул Реал Мадрид Атлетико Мадрид Барсeлона Милан Интер Ювентус Рома

Контакти

Петър Жабов за вечното дерби:  Повече концентрация  пред гола и ЦСКА печели

Петър Жабов за вечното дерби: Повече концентрация пред гола и ЦСКА печели

27-04-2017 Виктор ГЕЦОВ

Гордея се, че фамилия Жабови продължава да е на „Армията”

Петър Жабов игра на „Армията” в периода 1994-1998 г., като бе част от състава, спечелил златен дубъл през 1997 г. под ръководството на Георги Василев-Гочето. Жабов записа 85 мача и 25 гола за червените в елита, а във вечното дерби има 10 участия, 1 гол и три изработени дузпи. Престоят му в ЦСКА бе последван от продажба в италианския Козенца (Серия Б), като впоследствие Жабов остана дълго време на Ботуша.
Днес той живее в Приморско, където е треньор на деца. Но двамата му сина са в школата на ЦСКА, като по-малкият - Павел, напоследък нашумя с многото си голове за набор 2004 г., воден от Атанас Борносузов. „Тема Спорт” потърси Петър Жабов, като той говори за вечното дерби, промените в ЦСКА след тежките години и престоя си в Италия.

Г-н Жабов, с какво се занимавате в момента?
- Живея в Приморско. Занимавам се с футбол, като тренирам всички деца в школата на местния клуб „Ропотамо“. Имам и един хотел, който го развиваме през лятото. Организирам и турнир за деца, родени през 2006 година, през лятото.
Вашите синове Димитър и Павел са тръгнали по вашите стъпки и са част от школата на ЦСКА. Какво можете да разкажете за тях и развитието им?
- Представят се добре, доволен съм от тях. По-големият - Димитър, е част от юношите, родени 2001 г. с треньор Сашо Борисов. Играе като централен защитник и опорен халф. По-малкият Павел е набор 2004 г. и е нападател при Атанас Борносузов. И двамата са в школата на ЦСКА от началото на септември 2016 година. Най-важното е да са здрави и да бъдат добри ученици. Защото освен футболисти трябва да станат и добри хора. На първо време искам да се учат. Избрали са моя път, който е много труден. Но се радвам и се гордея с тях, защото фамилия Жабови продължава да бъде част от ЦСКА.
Как се справяте с отглеждането им?
- Налага се аз да съм в Приморско, а те са в София с майка си. Трудничко е, но в името на децата правим всичко и се справяме.
Следите ли ЦСКА?
- Естествено, гледам българския футбол, макар че отделям не по-малко внимание на английското и испанското първенство. Но няма как - играл съм тук, треньор съм, интересувам се и от ЦСКА, и от Левски. На „Армията” поддържам контакти както с треньорите на децата - Сашо Борисов и Борносузов, така и с Добри Митов и с Христо Марашлиев, с които играхме заедно в ЦСКА.
Какви са впечатленията ви от ЦСКА и въобще пътя, по който пое клубът в последните 2 години?
- Ситуацията много се промени в положителен смисъл. Преди това беше много тежко. Докато аз бях в ЦСКА, клубът бе върхът,

беше еталон
за подражание

След това настъпиха тежки години, но ЦСКА оцеля. Сега вече с Гриша Ганчев нещата лека-полека се оправят и вървят в правилната посока - и представителният отбор, и школата. В ДЮШ всички набори тръгнаха нагоре. Особено този със сина ми Павел - набор 2004 г., може би е най-добрият в България. Радва ме, че ЦСКА се стабилизира по всички фронтове.
Предстои вечното дерби, в което вие имате 9 участия. Как ви изглеждат двата отбора преди съботния мач?
- Желая успех на ЦСКА. Не виждам явен фаворит между двата отбора. За ЦСКА ще е важно играчите да са по-концентрирани пред гола. Това би довело до победата. Но мачът ще бъде решен по традиция от епизодични моменти. Като цяло разликата между двата гранда е минимална. Дербито обаче позагуби заряда и блясъка си.
Защо?
- В последните години и двата клуба не бяха в добро състояние. И не само при тях, цялостното ниво на нашия футбол спадна с годините. Сега много се гледа към Лудогорец, но за мен между този отбор и ЦСКА и Левски няма съществена разлика. Само като финанси и организация е малко по-добре. Но да се върна към вечното дерби - сякаш вече не поражда същия интерес като едно време. Аз си спомням, когато бях футболист на ЦСКА, че беше много интересно отразяването в медиите - вадеше се информация

кой какъв
автомобил кара,
къде е завършил

на кой ресторант ходи, даже коя е любимата му дискотека (смее се). Беше много любопитно, но интересът се загуби с пропадането на ЦСКА и Левски през годините. И вече дербито не носи този заряд като едно време. А трябва. Виждаме сега какво е - окей, Лудогорец е добър проект, всичко е изпипано и организирано. Но този отбор, образно казано, има 5-има фенове. Интересът е насочен към ЦСКА и Левски, не към Разград. И винаги ще бъде така. Ако грандовете не са силни, няма интерес към първенството. Преди цяла България го чакаше този мач. Хората не отиваха на работа, за да могат да го гледат дали по телевизията, или на стадиона. Голямо напрежение беше да участваш, но и голямо удоволствие. Изобщо не беше необходимо треньорът да те нахъсва. Излизаш и се бориш. Докато сега сякаш няма толкова страст у играчите. А и многото чужденци не го усещат по същия начин този мач. В 5 от дербитата, в които аз съм участвал, имаше по 40 000 души на стадиона. А сега като дойдат 20 000 и сме доволни. Но през новия век нещата се промениха…
Кое дерби с ваше участие си спомняте най-отчетливо? Вкарвате гол на финала за купата през 1997-ма (3:1 на 28 май), а в дербито преди това (2:0 на 4 май 1997 г.) изработвате две дузпи...
- Помня победите, загубите се старая да ги забравя, защото имах немалко поражения (смее се). Да, точно така беше, тези двете дербита ги помня с голямо удоволствие. Макар че от дузпите, които изработих, едната Ивайло Андонов я изпусна, мисля, че над вратата я би, иначе щеше да стане 3:0 с негов хеттрик. Тогава станахме шампиони и спечелихме купата. Това на практика е и последният дубъл на ЦСКА. Вече 20 години минаха...
Чисто спортно-технически как виждате ЦСКА?
- Често се оплакват от липсата на голаджия, което е проблем и на Левски и на повечето ни отбори. Дори и Лудогорец имат само един гол в последните си три мача. ЦСКА е по-колеблив този сезон, няма изявен футболист, който да бележи и това е проблем. Мога обаче

да отлича
Кирил Десподов

Много се радвам, когато млади момчета като него пробиват. Десподов върви добре, в силна форма е през пролетта и ще съм щастлив, ако повлече още таланти със себе си в представителния отбор. За мен е по-добре българи да играят. А и в ЦСКА има доста таланти. Веднага се сещам за Ангел Лясков и Тонислав Йорданов, които се класираха с националния отбор до 19 години за Европейското в Грузия. Момчетата на по 18-19 вече трябва активно да играят мъжки футбол. Безсмислено е да ги мъчим с юношески такъв. Мбапе виждаме какви чудеса прави на 18 години. По мое време ни налагаха от малки, но постепенно - първо по 10-20 минути, после едно полувреме, накрая титуляр. А сега го няма това търпение. Пък и към треньорите го нямаме - след една загуба и вече са с етикет „некадърник”. Доста са ни проблемите на футбола...
Кога очаквате ЦСКА да е готов да се бори за титлата?
- Дано стане догодина. Най-малкото Лудогорец не бива отново да е шампион. В момента се знае кой ще е първи още преди да е започнал сезонът, което е безсмислено. При Гриша Ганчев виждам, че ЦСКА върви в добра посока и съм уверен, че стъпка по стъпка ще се върне на мястото си. Може би ще трябва още малко повече хъс на отбора, за да стане шампион. Но смятам, че ще се случи скоро.
Накрая да поговорим за престоя ви в Италия. ЦСКА ви продава на Козенца през 1998 година - ако не греша за 800 000 дойче марки?
- Да, между 800 000 и 1 милион беше, но и аз не знам точната сума.
Пари, които бяха чакани няколко години от ЦСКА...
- Завързаха се нещата. Италианците по принцип са такива, малко по-трудно плащат. Не че някой обича да плаща, де (смее се). Но в Италия прекарах прекрасни години. Научих много нови неща за футбола. Можем да попием много от тази държава - откъм тактическо естество, как да се подреди отборът, как да действат в синхрон всички заедно... Ние още дълги години няма да ги научим тези неща. Обогатих се и откъм начин на живот, дори по отношение на дреболия като готвенето. Не съжалявам за 8-те години, които прекарах в Италия.
А защо се върнахте?
- Носталгията. Със съпругата ми решихме да се върнем и да живеем в Приморско. Можеше да останем в Италия, но явно не преодоляхме носталгията. Колкото и да е трудно тук - и за бизнес, и за треньорство, и за всичко, ние държим на България и си обичаме държавата.


СЕЗОНИТЕ В ЦСКА
Сезон М Г
1994/95 18 2
1995/96 32 12
1996/97 34 15
1997/98 34 6
Общо: 118 35

Заб.: Статистиката е за всички турнири.