Лудогорец ЦСКА Левски Локомотив Пловдив Арда Кърджали Черно море Славия Берое ФК ЦСКА 1948 Сф Ботев Враца Монтана Ботев Пловдив Етър Царско село Челси Манчестър Юнайтед Ливърпул Реал Мадрид Атлетико Мадрид Барсeлона Милан Интер Ювентус Рома

Контакти

Пиоли: Рано или късно ще спечеля

Пиоли: Рано или късно ще спечеля

23-12-2026 Фабрицио САЛВИО, Спортуик

Във футбола образованието и възпитанието често се бъркат с липса на характер, твърди треньорът на Милан

На 55 Стефано Пиоли не е спечелил нищо през досегашната си треньорска кариера. През октомври миналата година той пое Милан, вдигна го от руините, класира го за Лига Европа и сега кара тифозите на росонерите да мечтаят за скудетото. Обран в изказванията и поведението си, той определено привлича симпатиите.
Пиоли, как приемате, че ви наричат Нормалния?
- Приятно е. Ако под „нормален” имате предвид някой, който иска винаги да расте и да се усъвършенства, тогава аз съм. Имам късмет, защото правя това, за което винаги съм мечтал, първо като играч, а днес като треньор: да съм на терена.
Но…?
- Но „нормално“ не означава, че всичко ме устройва и че нямам характер. Във футбола твърде често образованието и уважението се бъркат с липса на характер и харизма. Често се ядосвам.
Ако на разбор играч закъснее, как реагирате?
- Случвало ми се е два пъти и в двата случая играчът не попадна в групата за мача.
За да тренирате обаче,не е достатъчно да сте само благ…
- Преди всичко трябва да сте умен. Харесва ми да съм прям и директен, но понякога трябва да го игнорирате и да премълчавате за доброто на отбора. В групата има фини баланси и трябва да претеглите рисковете и предимствата при едно поведение.
Какво наистина ви притеснява?
- Когато един играч не се старае достатъчно, за да извлечете максимума от себе си. Това ме вбесява.
При пристигането ви в Милано имаше популярен хаштаг в Туитър #Pioliout - подразни ли ви?
- Във футбола няма баланс: или си твърде добър, или си твърде слаб. Но това не е така. Нямам трофеи, но съм убеден в способностите си. Затова

не ме интересува
какво се говори

Във IlFoglio написаха: „На Пиоли винаги липсва нещо малко, за да спечели“.
- За да спечелите, имате нужда от правилния отбор и досега не мисля, че съм го имал. Приближих се с Лацио, стигнах до финала на Купата и Суперкупата на Италия, но се озовах пред Ювентус. В Салернитана от Серия С се класирахме за Серия Б. Поех Болоня с точка след 5 кръга, а с мен спечели още 50. Изведох Фиорентина до 8-ото място. В Лацио завърших трети след дълго очакване. Във футбола ви лепят етикет, който почти никога не отразява реална оценка. Но си спомням с удоволствие това изречение: „Пиоли треньор джентълмен ли е, или е джентълмен треньор?”.
Откъде идва тази елегантност?
- От родителите, които ми предадоха ценностите на уважението и образованието.
Какво дете бяхте?
- Влюбено във футбола и за това се мъчих в училище. Когато на 12 мама ме записа в кварталната школа, бях най-щастливият на света. Баща ми често отсъстваше - сутрин беше пощальон, а следобед зидар или фермер. Той почина преди година и най-добрият спомен е чувството за сигурност, което изпитвах, когато бях близо до него. Той беше щедър човек. Имахме много малко, но малкото беше готов да сподели с другите. Родителите ми ме възпитаха на труд и саможертва. Майка ми е доста критична. Когато играех лошо, татко винаги намираше оправдание, тя никога. Днес, когато се прибера, тя ми подхвърля: „Стефано, като треньор все още нищо не си спечелил.“ Но вътрешно се гордее.
Вярно ли е, че брат ви Леонардо е бил по-добър от вас?
- Технически ме превъзхождаше. Той е по-голям с 16 месеца, отидохме на проби в Болоня. Веднага ме отхвърлиха, Лео щяха да го вземат, но контузи коляното си и се озова при мен в Парма, а след това и в Серия С. Сега е пощальон, другият ми брат Данило е управител на склад.
Озовахте се в Юве при Джовани Трапатони.
- При възобновяването на тренировките във вторник той се включваше със страст редом с Платини, Ширея, Тардели, Роси, Бонек. Обърна внимание и на мен, 19-годишния, за да подобря играта с левия крак и ударите с глава.
Той ли ви вдъхнови за треньорството?
- Не само, а също Баньоли и Раниери. Баньоли говореше малко, но преценките му бяха точни. Раниери беше един от първите, които практикуваха зона. При него бях на 27-28 години и започнах да се интересувам от работата


от другата страна
на барикадата

Колко по-различни са днешните играчите от предишните?
- Те са различни във всичко, което ги заобикаля, но само защото имат мощна кола или са обградени от красиви жени, а твърде често се забравя, че са момчета като нас. И се нуждаят от подкрепа. Предлагам им доверие и уважение. Ние нямахме телефони и компютри. На лагери играехме карти, днес всеки е със своя Ipad. Затова не обичам лагерите преди мач. Светът се промени, а не играчът.
Кесие и Калабрия разкриха, че в началото са имали много спорове с вас.
- Когато все още не се познавате добре, това се случва. Имахме различни идеи за ежедневната работа и играта. Невинаги е лесно да разберат веднага вашите методи, култура на работа, идеи. Когато не се случи, има съпротива, но това е нормалният процес на растеж. Резултатът е Кесие и Калабрия, които виждате днес.
Крещите ли в съблекалнята?
- Когато споря, повишавам тон. Не го правя нарочно, но нещата трябва да се казват такива, каквито са и начинът, по който са казани, е важен. Когато дойде време да слушам, слушам. Ако имам някакви съмнения, изчаквам, но когато съм убеден съм директен.
Казват, че Пиоли не го задържат след един добър сезон. Това важи за Лацио, Интер и Фиорентина – случайно ли е?
- Отговорен съм само за Лацио. Съжалявам, защото първата година играхме фантастично. С опита, който имам днес, бих се справил по различен начин с определени ситуации. В Интер не може да ме оценяват за 6 месеца, а Фиорентина оставих на нивото, което заварих. Днес се смятам за треньор,


подходящ за всеки отбор


В Милан по-различно ли е?
- Работя в хармония с Малдини, Масара и Газидис. Все още не сме направили нищо, но резултатите говорят сами за себе си.
Коя е реалистичната цел – класиране за Шампионската лига или скудетото?
- Трябва да сме балансирани и интелигентни: миналия сезон завършихме на 12 точки от зона Шампионска лига и на 17 от първенеца Юве. Не е редно да мислим за скудето, а да имаме смелостта да продължаваме да растем, да бъдем амбициозни и да се опитваме да спечелим всички мачове, защото ние сме Милан и имаме класа. През април ще се види къде сме.
Изкарахте коронавирус, страхувахте ли се през тези 18 дни?
- Е, имаше притеснение, защото бях заразил жена си и сина си. За щастие имах леки симптоми, дори не загубих обонянието и вкуса си, така че като цяло прекарах този период спокойно.
Доказват ли победите без контузения Ибрахимович, че Милан е отбор дори без него?
- Екипът е наясно със своите качества и до момента има ясно разбиране за концепциите на играта. Знаем колко е важен Златан за растежа на групата и колко важно е присъствието му на терена. Но имаме и други опции, от които да се възползваме, когато го няма.
Вашата първа среща?
- Чаках го във фитнеса в края на тренировката. Дойде, когато беше тъмно. Никога не бях прегръщал някой толкова огромен. Познавам малко хора, които са толкова интелигентни и мили. Но извън терена, защото вътре Ибра е животно. Това е комплимент.
Какво поискахте от него и той от вас?
- Да постави качествата си в услуга на млад отбор. Той нямаше претенции.
Израсна ли Милан благодарение на празните стадиони?
- Не. Израснахме от януари с работата и пристигането на Ибра, Кяер, Салемакерс. Нямаме търпение да се върнем към играта пред нашите тифози. Не съм виждал толкова гореща и разбираща аудиториякато нашата. С нея щяхме да сме по-силни и противниците да се страхуват много повече от нас.
Лицето на Леао обаче е като на някой случайно попаднал на терена.
- Рафа е много умен, но понякога се чувства сякаш е в облаците. Израсна много, но се бори за място с Ребич и Хауге, защото за да бъдем амбициозни, повишихме конкуренцията. Бих искал да показва повече ентусиазъм и да се усмихва.
От пейката насърчавате играчите с „браво”, защото са млади ли?
- Има моменти, когато трябва да бъдат поощрени. Никога не ги обвинявам за техническа грешка, а само ако не се предоставят на съотборника си. И няма да кажа: „Топката тук, топката там.“ Не обичам схемите. Предлагам принципи, а на терена играчите


трябвада могат да
четат ситуациите


и да се движат по съответния начин.
Малдини каза, че покривате понятието миланист, кой отбор подкрепяхте като дете?
- Татко бе от Интер, ние братята от Парма. Имахме абонамент, дори една година с цялото семейство да го направихме и за Реджана. Не бива да го казвам, защото има много силно съперничество с Парма. Реджана е единственият отбор, който никога не бих тренирал. Но те играеха в Серия Б и ние искахме малко по-високо ниво на футбол.
Колега от Парма ви упреква, че сте загубили емилианския диалект.
- Така е, причината е че доста обиколих Италия.
А какво ще отговорите на майка си, че не сте спечелили нищо?
- Сигурен съм, че рано или късно ще спечеля.