Пламен Крумов: Българите са оръжията на Славия

Пламен Крумов е част от проекта „Арда“ вече от 3.5 години. Той се присъедини към тима във В група, за да спечели 2 промоции, а през настоящия сезон изживява приказката в Кърджали. Тимът е на 4-то място в класирането, а утре ще приеме Славия в първи полуфинал от турнира за Купата на България. 35-годишният защитник отговори на въпросите на „Тема Спорт“.

Г-н Крумов, три седмици пауза не дойдоха ли прекалено много?
- От една страна, не е приятно толкова време да не играем официални мачове, но това има и своята положителна страна. В този период успяхме да се възстановим, да поемем въздух, да понапомпаме мускули и да се подготвим добре за предстоящите тежки и много важни мачове. Готови сме.
Къде са насочени мислите ви – към полуфинала със Славия или към първенството, където сте само на 5 точки от второто място?
- Целим се и играем на двата фронта. Искаме максимума както от първенството, така и в турнира за купата. В момента най-близо е мачът със Славия и затова мислим за него, но в никакъв случай няма да отпишем шампионата. Моята мечта е да грабнем както трофея, така и сребърните медали. За съжаление златото в първенството е много далеч вече.
Достигнахте до полуфинала за купата след мач, в който нямахте нито един чужденец в състава – 1:0 над ФК ЦСКА 1948 Сф?
- Това може само да ни кара да се гордеем. Истината е, че когато в една съблекалня има повече българи, е по-лесна комуникацията. Не ме разбирайте грешно – не съм против чужденците. И при нас има няколко момчета от други държави. За мен важно е да са качествени футболисти и

да вдигат нивото,
а не да ядат хляба

на българските момчета.

Колко добър беше жребият за вас, след като ви изправи срещу Славия, а ви размина с Лудогорец и ЦСКА?
- Не съм убеден, че жребият е добър. Предстоят ни много, много тежки мачове с белите. Разликата в точките в първенството не ни успокоява и в никакъв случай не ги подценяваме. Убеден съм, че те ще направят всичко възможно, за да стигнат финал. Не съм мислил кой съперник е бил най-добър за нас, защото ако искаме да вземем купата, трябва да можем да победим всеки. Трябва да сме най-подготвени и най-можещи. Вярвам, че сме такива.
Фаворит ли е Арда срещу Славия?
- В никакъв случай. Шансовете са изравнени. От нас зависи да наклоним везните в наша полза. Аз уважавам Славия, защото съм играл там. Имам сантименти към всеки отбор, от който съм бил част. Най-вече към любимия Левски, но сега място за сантименти няма.
Макрилос ли ще бъде най-сериозната заплаха за Арда?
- Този дори не го познавам. Няма как да определя някого за заплаха след няколко мача. Най-силните оръжия на Славия са изключително качествените им български футболисти. Това са Митко Рангелов, Ради Кирилов, Иво Димитров, а наскоро и Мишо Александров премина от Арда в техните редици.
Обявиха ли шефовете ви какви ще са финансовите стимули при спечелване на купата?
- Не. В Арда такава практика няма.

За пари не говорим

но ние знаем, че когато си свършим работата, ще сме доволни.

Кой съперник си пожелавате на финала?
- Не, не. Не си пожелавам съперник за финала. Пожелавам си да отстраним Славия. А ако ме питате кой е фаворит от ЦСКА и Лудогорец, трудно ми е да преценя в момента. Ако червените не бяха извършили треньорската рокада, то със сигурност щях да кажа, че разградчани ще играят финал. Бруно Акрапович нямаше никакви шансове. Той е един физкултурник, който имаше огромен късмет. Късметът му свърши. Не искам да говоря повече за него. Казал съм какво мисля, когато напуснах Локо Пловдив.
Каква е тайната на успеха на Арда?
- Няколко компонента са – спокойствието и сигурността, които ни дава ръководството, работата на треньорите и отличният колектив. В Арда са събрани отлични футболисти, които играят с желание и амбиция.

Разполагаме и с
чудесни млади играчи

които за мен са бъдещето на футбола ни. В един момент имаше много чужденци при нас и тогава бяхме колебливи, но сега с това българско ядро нещата се случват. Мога да започна да изреждам имена, но ако пропусна някого, след това ще ми се разсърди. А думите ми ще бъдат коментирани в съблекалнята, защото помощник-треньорът Кременлиев и Лъчо Котев постоянно четат вестника ви и анализират всичко (смее се). Виждате, че обстановката и климатът в Арда разполагат всеки да разгърне потенциала си. Примери за това са Иван Караджов, Спас Делев, Коконов... Първите двама май бяха позабравени, но доказаха колко силни и можещи футболисти са.

Все пак като капитан може да споменете няколко имена и как вие помагате на тези момчета?
- ОК, запомнете тези имена: Тилев, Милен Стоев, Лъчо Котев, Тонислав Йорданов, Алекс Петков, Мартин Костадинов, Сашо Георгиев, Мартин Костадинов. Дано скоро от тежките контузии се възстановят Петко Ганев и Стойчо Атанасов. Последният има нужда от кураж, защото и феновете на ЦСКА сториха нещо отвратително с него, когато го обиждаха, а той беше техен футболист. Аз как им помагам? Аз съм шофьорът на асансьора им (смее се). Веднъж ги вдигам, но когато трябва, бързо ги приземявам.
Споменахте Тонислав Йорданов и Алекс Петков, които дойдоха в Арда от ЦСКА и Левски?
- Много добри футболисти са. Тонислав малко ми напомня за Бербатов, а Алекс е биткаджия. За съжаление не разполага с техническия потенциал на баща си (б.а. - Милен Петков), но е много здрав физически и може да се разчита на него.
Вече сте на 35 години, мислите ли за край на кариерата?
- Минавало ми е през главата, но нямам такива намерения. Чувствам се в прекрасна физическа форма. За мен годините са само една цифра и не се съобразявам. Ще продължа да играя поне още 2-3 години. Дай Боже, да завърша кариерата си в Арда, но ще видим. Контрактът ми изтича след няколко месеца и тогава ще разбера дали имат още нужда от мен. Още не ми е дошло времето да окачвам обувките на пирона. Когато реша да го направя, ще остана във футбола като треньор.