Лудогорец ЦСКА Левски Локомотив Пловдив Литекс Черно море Славия Берое Верея Локомотив София Хасково Ботев Пловдив Челси Манчестър Юнайтед Ливърпул Реал Мадрид Атлетико Мадрид Барсeлона Милан Интер Ювентус Рома

Контакти

Радостин Стойчев: ЦСКА има сили да обърне  серията срещу Нефтохимик

Радостин Стойчев: ЦСКА има сили да обърне серията срещу Нефтохимик

01-04-2017 Владимир ИВАНОВ

Ще поема проект с бъдеще, Русия, САЩ и Полша ми харесват и са интересни отбори

Най-успешният български клубен треньор и бивш национален селекционер Радостин Стойчев продължава да се наслаждава на едногодишната почивка, която си даде от активната треньорска дейност през този сезон. Четирикратният клубен световен шампион с италианския Тренто сега е в родината и изгледа на живо втория полуфинал от волейболното първенство между ЦСКА и Нефтохимик в Перник. След него бургазлии поведоха с 2-0 победи в серията и се нуждаят от само още един успех, за да достигнат финала. За битката в родната Суперлига, за националния отбор и за бъдещето си като треньор Радостин Стойчев говори специално за „Тема Спорт”.

ЗА ДВУБОЯ ЦСКА-НЕФТОХИМИК
Мачът беше изпълнен с обрати. Беше интересен за гледане, най-вече защото беше трудно предвидим. Но ми направи впечатление, че имаше такива серии от точки в полза на единия или другия отбор, характерни за женския волейбол. В мъжкия рядко се виждат 6-7 поредни точки за единия тим. Това направи мача драматичен. Но е хубаво за младите играчи да се избягват подобни серии от точки, като това е въпрос на екипна работа. Многото грешки водят до такива странни ситуации. Дори в тайбрека, който беше много емоционален, ЦСКА водеше с 14:11 и изпусна преднината си. Но очевидно трябва да се работи още в тази насока, за да стигнем високо европейско ниво. Този мач, особено в първите 2-3 гейма, преди играчите да се уморят, беше по-добър от онези, които съм гледал през сезона.
В ЦСКА има опитни играчи, но те не бяха на площадката в ключовите мигове – нито Иво Стефанов, нито Мляков. Само Христо Цветанов, а другите бяха млади момчета. Ники Николов, братя Братоеви, Гайдарски – те са доста по-опитни играчи, имат доста опит и на международно ниво и това прави Нефтохимик по-рутинирания отбор.
Но ме изненада, че най-опитните, най-възрастните хора имаха най-голямо желание на площадката. В ЦСКА видяхме как игра Христо Цветанов, а от Лукойл братя Братоеви и Ники Николов. Аз смятам, че младостта в никакъв случай не е порок. Но за мен беше изненадващо, че младите, може би потиснати от грешките, които правеха, не демонстрираха такъв непримирим дух към загубата.
Със Сашо Попов си говорехме след мача и в никакъв случай не мисля, че серията е свършила. Ако ЦСКА играе по-добре и по-правилно, те имат шансове. В никакъв случай отборът не бива да заминава с мисълта, че всичко е загубено, те могат и да обърнат нещата със смени. В Лукойл с изключение на титулярите и на Жани Желязков, който е бил болен тези дни, пейката им не е никак дълга.

ЗА ДОМАКИНСТВОТО В ПЕРНИК
Факторът домакинство е много важен във волейбола – в това съм категоричен. При всички случаи да играеш вкъщи е предимство, защото публиката те подкрепя. Тъй като, играейки в залата, в която тренираш, имаш много опорни точки – там играчите играят много по-добре, ориентират се по-добре, по-бързо влизат в ритъм, така че при всички случаи това е предимство. Категорично мнение не мога да изразя, защото не познавам казуса. Ако всичко е било решено в началото на сезона, е едно, но ако е взето решението едва сега – не е правилно.

ЗА ДВУБОЯ МОНТАНА-ДОБРУДЖА
Нямам преки впечатления, прочетох някои статии. Не познавам толкова добре и двата отбора – Добруджа и Монтана не съм ги наблюдавал. Очаквах повече аргументи от добруджанци, но не знам защо не се получава при тях сега. Надали загубата на титлата миналия сезон и желанието за реванш дават допълнителна мотивация на монтанци. Като треньор за мен е важно да гледам фактите и да не отдавам спортните резултати на мотивация. Спортните аргументи на игрището са допълнителна мотивация. Така че резултатите като професионалист предпочитам да ги отдавам на индивидуални и колективни качества на отбора, а не на мотивацията. За Монтана категорично мнение нямам, там също нищо не е изключено в Добрич. Може да си играл слабо в редовния сезон, но да се представиш на ниво в плейофите. Лично за себе си ще се опитам да си дойда в България да гледам и финалите в лигата, защото ми е интересно

ЗА НИВОТО НА БЪЛГАРСКОТО ПЪРВЕНСТВО
Не смятам, че има голяма разлика, текучеството на състезателите е голямо и много често отборите не запазват съставите си от предишния сезон. Което предполага, че трудно се получава ефектът на натрупването, един отбор израства след 1-2-3 години, играчите се напасват, индивидуално се развиват, подобряват се механизмите и взаимодействията помежду им. Тук има голямо текучество – мнозина сменят отборите си и често отборите започват сезона почти от нула, което пречи на вдигането на нивото. За това има много фактори – финансови, организационни, което прави трудно да се постигне нещо в рамките само на година.

ЗА НАЦИОНАЛНИЯ ОТБОР
Винаги съм имал категорично мнение – в националния отбор трябва да играят най-подготвените играчи в конкретния момент, без оглед на възраст, клубна принадлежност и т.н. Разбира се, трябва да се дава път и на младите, но без това да е самоцел. Миксът от млади и стари играчи е страшно полезен и винаги води до добър резултат. Едните внасят въпроси, а другите решения – и една такава сплав е необходима. Така че изборът на Ники Николов, Теди Салпаров, Тодор Алексиев и Теодор Тодоров категорично е правилен.
Истината при братя Братоеви е във фактите – щабът изпраща повиквателните и състезателите от своя страна приемат или отказват. Няма нищо за дискутиране. Прерогатив на треньора и щаба е да извикат онези играчи, които да паснат на идеята им, на схемата и на стила, който искат да налагат – било то сайдаут или пък на базата на брейкпойнт. Има и обективни фактори като контузии или отказ на играча.
Но аз винаги съм бил почитател на идеята, че трябва да има А и Б национален отбор, защото така могат да се откриват повече състезатели през лятото, а и става преливане от единия към другия състав. И е много здравословно, защото има конкуренция и играчите знаят, че мястото им не е сигурно. А затова кой трябва да определя състава съм категоричен – това трябва да бъде треньорът.

ЗА ЖРЕБИЯ В СВЕТОВНАТА ЛИГА
Полша без съмнение е отбор, който е на световно ниво и играе успешно преди всичко вкъщи. Но пък те не са непреодолим отбор, защото и те имат своите проблеми. Нямат толкова балансиран състав както преди години, имат и контузени състезатели и такива, които отказват да дойдат. Канада играе прилично и организирано, но би трябвало да е под нашето ниво. Имаме повече индивидуални аргументи от тях. Бразилия безспорно винаги е фаворит във всеки турнир, но пък последните 2-3 години не са този непобедим отбор. Поради смяна на поколения, поради напускането на някои основни състезатели. И те не са абсолютно непреодолими, пък и хубавото в спорта е, че невинаги побеждава най-добрият, а този, който играе по-добре дадения мач. Така че не виждам защо БГ да няма амбиции в тази група. Не виждам защо България да няма амбиции в тази група

ЗА СПЕКУЛАЦИИТЕ ЗА МОДЕНА И НОВ ОТБОР
Имаше многократно писания за различни национални отбори и най-различни клубове. Аз от самото начало на сезона заявих, че няма да се занимавам с волейбол през тази година. И че от следващия ще приема предложението на клуб или отбор, който ме задоволява като проект. Наистина много предложения получих, но към настоящия момент категорично не съм подписал с никой и всички неща, които излизат по медиите като сигурни, а те бяха за 2 отбора в ИТА, 2 или 3 национални отбора, имах и други предложения, за които се знае по-малко – те са само плод на интерпретации на дискусии. Но към настоящия момент подписан договор нямам. За мен това е въпрос на много важен личен избор – сбор от много фактори, като парите в никакъв случай не са най-важното. Просто ще изчакам нещо, което ми харесва. Преди това имаше 2-3 интересни проекта, но аз бях поел ангажимент. Сега ще изчакам спокойно нещо, което ме задоволява като амбиции.

ЗА ПАРАЛЕЛНА РАБОТА В КЛУБЕН И НАЦИОНАЛЕН ОТБОР
Това е самоубийствено! Правих го с България преди години и е изключително трудно. Аз нямам капацитет от една година да го направя. Клубният сезон е 8-9 месеца, в които имаш 4-5 почивни дни общо, така че натоварването - и физическо, и психическо, и пътуванията, и часовете всекидневна работа, не ме карат да мисля, че мога свърша качествена работа с двойно натоварване. По-скоро ще се фокусирам само върху един проект. В случая с България имах емоционален и личен мотив, не съм го направил, защото ми харесва двойната работа, така че в никакъв случай не допускам такъв вариант.

ЗА ИЗБОРА МЕЖДУ КЛУБЕН И НАЦИОНАЛЕН ОТБОР
И в двата случая искам нещо, което е на ниво. Ако някой ми предложи, разбира се. Има няколко национални отбора, които страшно ми харесват. Бих ги разделил на три – Русия, защото там има безкраен избор на състезатели, те могат винаги да бъдат на едно от първите две-три места и потенциалът им е страхотен, което Алекно го доказа на редица големи първенства. Та Русия има много голям потенциал. Другото място, което страшно ми харесва, е отборът на Съединените щати – заради духа на състезателите, заради работния дух във федерацията и в щаба. Полша е мястото, което за волейбол е страшно хубаво, защото там публиката и организацията, която федерацията е създала – просто са различни аспекти, но всички са страшно интересни. Ако имам възможност да работя с някой интересен наш отбор, бих приел такова предложение. Ако е от интересен клуб – също. Но към настоящия момент нямам подобно предложение. На много отбори трябва да благодаря за поканите, които ми отправиха тази година, и аз наистина ги оценявам, без излишна куртоазия. Но поради лични скрупули и причини трябваше да откажа. Така че ще видим какво ще предложи бъдещето. Не съжалявам за никой от тези откази – щом съм преценил и съм отказал, значи съм имал някакъв мотив и не мога да съжалявам за това.