Лудогорец ЦСКА Левски Локомотив Пловдив Литекс Черно море Славия Берое Верея Локомотив София Хасково Ботев Пловдив Челси Манчестър Юнайтед Ливърпул Реал Мадрид Атлетико Мадрид Барсeлона Милан Интер Ювентус Рома

Контакти

Радостта на народа Гиби Искренов: Когато играех, се забавлявах

Радостта на народа Гиби Искренов: Когато играех, се забавлявах

21-09-2020 Тема спорт

Божидар Искренов откровено за Левски и ЦСКА, за Америка и България


Божидар Искренов даде ексклузивно интервю за предаването „Код Спорт“ по ТВ+. Малцина имат привилегията да са любимци на хората, а той попада точно в тази елитна компания. В подкрепа на тази констатация е достатъчно да споменем прякора му - „Радостта на народа“. Интересното при него е, че е уважаван от феновете и на Левски, и на ЦСКА, заради изявите му с екипите на двата гранда.


Гиби, здравей! Кое те накара отново да заживееш в Щатите?
- Харесвал съм си Америка и винаги съм искал да живея там. Годините, в които живях в България, мислех, че нещо може да се промени или да ме накара да остана. Но с времето разбрах и усетих, че нещата не отиват накъдето трябва.
Има ли страх от пандемията сред хората в САЩ?
- Естествено, че има заради медиите и постоянните новини колко са заразени, колко са умрели. Нормално е да се наслагва страх психически на хората. Но според мен нещо не е както трябва. Някои хора знаят истината, но надали ще я кажат на обществото.
По време на COVID-19 често ставахме свидетели на сблъсъци на расистка основа в САЩ. Какво е мнението ти за тях? Защо се получи това?
- Това е някаква простотия страшна. Аз съм против това нещо да отидеш, да чупиш, да трошиш и да откраднеш от магазините. Странно ми е, а и не само на мен, как може всички тези хора, които ограбиха магазините за милиони долари, телевизията си ги снима, дава ги постоянно и нито един не е арестуван.
В началото на нашия разговор каза, че си очаквал нещо да се промени у нас – какво не се промени? Какво очакваше ти?
- Нищо. Няма какво да коментирам, то всичко се вижда. И надали някога ще се промени нещо. Нито аз съм най-перфектният. Не мисля, че моето мнение има някакво значение, какво ще кажа и какво няма да кажа. Не знам.
Защо футболът у нас е в незавидно положение? Чия е вината за състоянието на най-популярния спорт?
- Мисля, че нямам право да коментирам и не искам да коментирам. Близо две години ме няма, от време на време чета, а и моята работа е такава, че не мога да гледам и Шампионска лига, защото тогава в Америка е 3 следобед. Футболът ме интересува като информация.
Финансовата криза застигна и родния ти клуб Левски. Ще успее ли Сираков да спаси клуба от фалит?
- Пак стигаме до това нещо – естествено, че това е моят роден клуб…Аз се интересувам по начина, по който съм израснал там и винаги Левски си е Левски. Левски ще го има, независимо какво се случва. Финансово не са добре, надявам се да се свършат тези неща. Аз няма да давам съвети и акъли чрез кого, как и защо. Това са хората, които трябва да излязат от тази ситуация. Как ще излязат? Би трябвало да имат някакъв план.
Коя е причината да си разочарован от футбола?
- Аз не съм разочарован. Това са били най-хубавите години в моя живот. Когато играех, се забавлявах.
Говорим за след това, когато например стана шеф на школата по времето на Тодор Батков…
- По моето време на „Герена“ мисля, че школата беше перфектна, да не кажа повече от перфектна. Това са 7-8 години, в които имаше такива добри деца, които застъпваха, но просто треньорите, които бяха, не им дадоха шанс. Взимаха чужденци, които после се чудят как изгонят, плащаха неустойки. Гледах няколко мача от българското първенство и във всички клубове има юноши на Левски. Чакай малко, значи те за Левски не стават всичките години, но в другите клубове стават! И сега се сещаме, че има наши юноши, които искаме да си ги върнем.
Тогава не ти ли тежеше думата да кажеш на Тодор Батков?
- Не можеш. Има си спортни директори към първия отбор, които си отговарят. Аз и треньорите, които бяха тогава, трябваше да им подадем тези деца. Те ги виждат, нали всеки ден са там! Такова им е било виждането, че е по-добре да си купиш някой, отколкото да го създадеш. И какво се оказа? Купил си и си заложил на куц кон и после се чудиш как да го махнеш.
Никога ли няма да се върнеш повече на „Герена“ да работиш?
- Имам си мои си планове и неща.
И „Герена“ не влиза в тях.
- Може би ще отида на мач, защото там съм израснал. Аз живея на 100 метра от „Герена“. Но за работа съм далеч, а и мисля, че нямам място там. Вече си имат собствени планове, виждания. Не мисля, че бих се върнал. Никога не казвай никога, но на този етап е така. А и като се върна, какво трябва да направя? Какво мога да променя с магическа пръчка? Няма как. Затова казвам, че трябва да има екип, добра организация и на първо място финанси. Няма ли финанси, няма как да се случи. Всички говорят за пари. Да, ти играеш за това нещо. Без пари нищо не се случва. Да, трябва да бъдат и умерени парите. Не може да са дават цифри, които са нереални за българския стандарт. В Европа и по света дават по 100-200-300 милиона. Да, ама ние не сме света, а сме България! В нашата малка държава ще даваш по 20-30-40 хиляди евро на някой! Защо го взеха тук? Ако е толкова добър, защо не го взеха в Испания, Италия, Англия? И това трябва да се помисли.
Как се става любимец и на Левски, и на ЦСКА?
- Не знам, нещо са харесали в мен. Те си го преценяват, те си избират. Никой не може да те накара насила да правиш нещо, което не трябва да правиш, не искаш да правиш или не ти харесва. Такива бяха годините.
С кого си си партнирал най-добре на терена?
- С всички. Където и да съм бил – в Левски, в Лозана, после се върнах и отидох в Ботев Пловдив, всички се познавахме, после в ЦСКА, в Шумен. Навсякъде трябва да усещаш нещата, да се аклиматизираш по възможно най-бързия начин. За мен беше предизвикателство в Шумен. Гриша Топалов каза, че трябва да направим нещо. Викам: „Чакай да видя какви футболисти мога да намеря.“ Не ги събрах, но им се обадих и ги питах дали искат да дойдат в Шумен. Казах: „Ето, Гриша, това съм ти събрал.“ И станахме един сериозен отбор. Шумен да се класира за УЕФА. Хората с нетърпение чакаха да има мач, ставаха в 9-10 часа, за да си вземат билет и отиваха на стадиона.
Твърдят, че по онова време държавата е стояла плътно зад футбола, но точно тя разформирова Левски и ЦСКА след финала за Купата на България на 19 юни 1985 г. Това как ще го коментираш?
- Те се усетиха късно. Не вярваха, че бяхме направили един страхотен отбор и че можем да постигнем такова ниво. Докато се усетят, взехме първата купа, после и втората купа, после станахме и шампиони. Викат си, че нещо трябва да се случи и на този прословут мач, който беше нещо по-различно от другите срещи, трябваше нещо да направят. И какво сториха? Ликвидираха млади момчета, които по колко време не играха… Че единият го е хванал за гушата. Коментират, че в тунела е имало бой, но това не е вярно.
Как гледаш на проекта на твоя приятел Емил Велев, който направи школа? Замислял ли си се върху нещо подобно не тук, а в САЩ?
- Аз имах преди много години, но там е друга системата. И там се плаща, като навсякъде. Дори и да са мънички и да ходят по турнири, пак трябва да се направи някакво първенство, ако ще да е градско. Вече много хора имат частни школи. Това е хубаво, но докъде ще се развият, само те могат да си мислят и каква им е цялата пирамида – откъде да почнеш и откъде да го направиш. Но не е лесно, защото децата като порастват, вече трябва да отидат някъде да играят. Ако не играе, за какво тренира? Пожелавам на всички успех!
Какво би казал на някое дете, което иска да стане футболист? Какъв съвет би му дал?
- Трябва много да го иска, но и да не забравя и нещо друго, че има хора, които виждат дали може да стане, или не може да стане. Тук много родители гледат децата си като няколко милиона и са по-амбициозни от децата. Аз съм откровен и ако видя, че детето не става, ще му кажа да не си губи времето. Някой от треньорите вика: „Какво ти пука, нали им взимаш парите?“ Вие сте така, ама аз не съм! Имаше такива случаи, като бях на „Герена“. Казвам, че не става.
И как го приемат родителите?
- Просто това е истината. Съжалявам, че го казвам. Аз гледам и ти гледаш. Ама, аз ще се обадя. Викам – обади се на който искаш! Не можеш да ми промениш мнението! И да накарам треньора, после да му се смеят и на него! Няма как! Защото ти не помагаш с нищо по този начин. Лъжеш хората заради някакви пари.