Лудогорец ЦСКА Левски Локомотив Пловдив Литекс Черно море Славия Берое Верея Локомотив София Хасково Ботев Пловдив Челси Манчестър Юнайтед Ливърпул Реал Мадрид Атлетико Мадрид Барсeлона Милан Интер Ювентус Рома

Контакти

Рене Игита:  Хамес е днешният Карлос Валдерама

Рене Игита: Хамес е днешният Карлос Валдерама

03-05-2018 Тема спорт

Мондиал 1990 бе пробуждането за колумбийския футбол, спомня си ексцентричният вратар

Бившият колумбийски национален вратар Рене Игита никога не остава незабелязан, защото на зеления килим той имаше свой собствен уникален начин на пазене, държеше се дръзко и остави незаличима следа зад гърба си. Той е еднакво пламенен и отворен извън терена и прави така, че думата му да се чува. FIFA.com го накара да разкаже за неговия стил между гредите, влиянието му върху днешните вратари и шансовете на Колумбия за световното първенство в Русия през лятото.

FIFA.COM

Вие маркирахте цяла вратарска епоха, но участвахте на само едно световно първенство - в Италия през 1990-а. Какво добави турнирът към вашата кариера?
- Много хубави неща, защото този отбор наистина навакса изгубеното време. Колумбия бе прекарала 28 години, без да се яви на световно първенство, така че това участие ни върна на картата по много начини: като играчи и като страна. Това беше пробуждането за колумбийския футбол. Когато отидете на мондиал, се случват наистина добри неща. Това е върхът на вашата кариера. Не е същото да участваш в международни турнири с клуб от твоята страна, колкото да бъдеш част от световно първенство.
Вие сте обвиняван за отстраняването на вашата страна. Спомняте ли си за онзи фатален гол на Роже Мила на осминафинала?
- В края на кариерата ми имаше повече положителни неща, отколкото грешки, макар че една от тях бе този пропуск срещу Камерун. Но отново, едва след като хората видяха Рене Игита да играе по този начин,

правилата на футбола бяха променени

Решено бе, че вратарите вече трябва да играят с краката си, както правех аз. Сега им върнете топката и те не могат да я хванат! Дори Пеле, Марадона или Меси не са издействали такава промяна. Дойде един колумбиец и малко или много каза на всички: "Това е законът на Игита. Така вратарите трябва да играят". Разбира се, имаше грешки, но това направихме. Ние поставяме фокуса върху топката и сме смели.
Един смел, но рисков подход...
- Падахме с 0:1 (срещу Камерун в мач, който се игра в Неапол на 23 юни 1990) и трябваше да поемаме рискове. Но също бяхме неопитни. Ако бяхме загубили с 0:2, 0:3 или 0:4, нямаше да има проблем. Проблемът дойде, когато (Бернардо) Редин намали на 1:2. Така че медиите се върнаха и казаха: "Ако Игита не бе направил онази грешка, нямаше да паднем". Не беше справедливо да стана обект на толкова критики, защото във футбола няма минало, а само настояще, което продължава 90 минути.
Мислите ли, че хората пренебрегваха ролята на Мила за гола?
- Разбира се. Виждате го по един начин отвън и по друг начин вътре. Спомням си, че Мила вече тичаше към мен, когато (Луис Карлос) Переа ми върна топката. Беше почти като фаул... Сякаш бе на косъм да ме фаулира, но в крайна сметка измъкна чисто топката! Така че заслугата си е негова, макар че за съжаление това бе вторият гол в нашата врата. И след това попадението на Редин само

подчерта грешката ми още повече

Но аз не направих толкова много гафове. Просто това бе моята позиция и начинът, по който играехме ние. Това бе нашият футбол. Затова в днешно време щях да бъда щастлив да играя за отбор като Барселона. Да давам топката на най-далечния играч, да правим двойни подавания, да намираме свободните футболисти, да практикуваме футбол, който се развива непрекъснато.
Откъде дойде стилът на Игита?
- Това е естествено. По онова време хората казаха, че моделирах играта си на базата на Уго Гати (бивш страж на Бока Хуниорс и Аржентина). Спомням си, че ходех на стадиона като малко момче и виждах добри вратари, които, когато стигаха до топката, просто я ритах настрани. Но бяха страхотни пазачи между гредите и се чудех: "Защо не могат да играят с краката си? Ако топката не е излязла, тогава е в игра и отборът винаги има шанс да отбележи. Защо е нужно да я даваме на съперника?"
Така че всичко се свежда до вашето очарование с топката…
- За мен топката бе играчка

подарък, който ти
дават всяка Коледа

и не искаш да го пуснеш. Ако го направиш, после се бориш за нея. Не исках да се бия за топката. Исках да я имам. И желаех отборът ми да получи тази топка. Ето как прочетох играта и как се промениха правилата.
Кои от днешните вратари ви харесват?
- Мануел Нойер, германецът. Той играе опростено. Идва, пази и помага на своя отбор. Той е отличен. В наши дни трябва да работите по-усърдно с краката си. Това е от съществено значение. И това, което мога да кажа, е, че допринесох много, защото други дойдоха, копираха и анализираха нещата. Щастлив съм от това, което направих въпреки всичките си грешки. Но аз

не бях клоун

който нарочно излага тима си на риск. Усетих и видях, че това е най-добрият начин за моя отбор да спечели.
Колумбия ще пътува до Русия, за да продължи по-нататък, отколкото в Бразилия 2014. Докъде могат да отидат вашите сънародници?
- Винаги им пожелавам най-доброто. И сега, когато те са на световното първенство, най-малкото можем да искаме да предизвикат изненада, да летят ниско и след това да се вдигнат високо с играчи като Хамес Родригес, Фалкао и другите, които играят в чужбина. Имам пълна вяра в момчетата и техния треньорски персонал.
Дали Хамес е естественият лидер на отбора на Хосе Пекерман?
- Той е истински лидер. Ето защо е водещият представител на националния отбор, нашата страна и ние го ценим много. Той постига неща благодарение на способностите си, скромността и работната си етика. Той е пълен играч: отбелязва, има много техника и е отборна фигура. Знае как да направи добро центриране или да опъне мрежата, да създава изненада. Хамес може да играе за всеки отбор в света.
Можете ли да го сравните с някой от вашето поколение?
- С Ел Пибе ("Хлапето", Карлос Валдерама). Хората искаха той да бъде бърз, но

той бе бърз с ума си

Беше наистина ментално бърз. Онзи, който се открояваше в нашата епоха. И човекът с най-много опит. Той вече бе играл във Франция, когато ние тепърва напускахме страната. Целият пазар се отвори след това и ни дава голямо удоволствие да видим, че толкова много колумбийци играят по света сега.
А какво трябва да предложи сега Давид Оспина на вратата?
- Подобно на Хамес и Фалкао, Оспина е част от гръбнака на отбора. Той е добър с краката си, въпреки че не е нужно да излиза много или да поема твърде много рискове заради системата. Но когато трябваше да излезе, той го направи. Виж, ако има ситуация, в която можеш да контролираш топката и да я изиграеш, това е страхотно, но няма нищо лошо и да я ритнеш в трибуните. Всичко е позволено, важното е да се спре съперникът да вкара. Само спасяванията не те правят сигурен между стълбовете. За да си сигурен, трябва да умееш и да рискуваш. Човекът, който е с топката, поема рисковете. Има повече от един начин за защита и аз имах моя.